Пели () е река в Северозападна Канада, територия Юкон. Дължината ѝ от 608 км ѝ отрежда 48-о място в Канада.

Реката извира от западните склонове на централната част на планината Селуин, на 465 м н.в. Тече на юг, а след това на запад през широка долина, получавайки множество малки притоци от изток. След като премине през малкото езеро Пели реката поема в северозападно направление през долината Тинтина. При селището Рос Ривър от дясно в нея се влива река Рос Ривър, а след това преминава през селището Фаро и от ляво в нея се вливт реките Лапи и Гленлайн. След устието на Гленлайн долината се стеснява до каньоновидна с високи и стръмни брегове и тук от дясно се влива река Тей. Няколко километра след това реката излиза от дефилето, завива на запад и долината ѝ се разширява. Приема от дясно най-големия си приток река Макмилан, преминава покрай градчето Пели Кросинг и след 25 км се влива в река Юкон в близост до селището Форт Селкирк, на височина 458 м.

Площта на водосборния басейн на реката е 51 000 km2, като основните ѝ притоци са – леви: Лапи, Гленлайн, Тъмел десни: Рос Ривър, Тей, Ърн, Макмилан

Основно подхранване – снегово. Среден многогодишен дебит в устието от 410 m3/s, като максимумът е през юни-юли – 4160 m3/s, а минимумът – през декември-януари 35 m3/s. На 320 км от устието си Пели е плавателна за малки съдове.

По протежението на реката са разположени три селища Рос Ривър (), Фаро () и Пели Кросинг (). Над реката са построени само два моста, при Фаро и Пели Кросинг, като вторият е част от канадската магистрала „Клондайк“.

През лятото на 1840 г. служителят на компанията „Хъдсън Бей“ Робърт Кeмпбъл пресича в западно направление планината Маккензи и открива горното течение на реката, спуска се по нея със сал, но скоро е принуден да се върне поради недостиг на провизии. Кемпбъл назовава новооткритата от него река в част на Джон Хенри Пели (1777-1852), управител по това време (1822-1852) на компанията. Три години по-късно Кампбъл отново достига до Пели, построява канута и се спуска по нея до устието ѝ в Юкон. Тук той среща индианци, които никога не са виждали бял човек, но въпреки всичко те го посрещат дружелюбно. След пет години, през 1848 г. отново достига до устието на реката и построява форт (сега селището Форт Селкирк).Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 303.

Вижте също Реки в Канада Списък на реките на Канада

Източници

Категория:Реки в Юкон