Енакиево е град от областно значение в Донецка област, Украйна.
Населението му е било 82 000 жители (2013 г.) Населението му е . Намира се в часова зона UTC+2.
Основан е през 1783 г. Предишните му имена са Риково (Рыково, 1928 – 1935) и Орджоникидзе (1935 – 1943). Получава статут на град през 1925 г.
История Постоянни селища на територията на днешно Енакиево са основани през 1783 г. През 1858 г. там е открита въгледобивната мина „Софиевски“. По същото време е построен и Петровският чугунен комбинат, днес известен като Енакиевския металургичен комбинат. През 1895 г. инженерите Ф. Енакиев и Б. Яловецки и няколко белгийски бизнесмени основават руско-белгийска металургична компания, която до 1897 г. построява новия завод за чугун Петровски около Фьодоровка. Около централата са били открити въглищни мини. В близост до тях се образуват селища, които през 1898 г. са обединени в едно наречено Енакиевски на името на основателя на Руско-белгийското металургично общество. Писателят А. И. Куприн, който работи в завода през 1896 г., описва живота на работниците в разказа „Молох“. Преди Първата световна война в Енакиево са построени няколко завода: коксохимически, тухлен, пивоварна и маслопроизводна. Заводът Петровски стана един от най-големите металургични заводи (3-то място) в Южна Русия. През 1913 г. произвежда 349 200 тона чугун и 316 400 тона стомана. В резултат на разрухата след Първата световна война и Гражданската война от 1919 – 1921 г. Петровският завод е единственият, произвеждащ стомана. Към 1925 г. населението в Енакиево е 34 000 души и е наричан град.
През 1928 г. градът е преименуван на Риково, на името на съветския партиен и държавник Алексей Риков. След като Риков е арестуван през 1937 г., градът е преименуван на Орджоникидзе на друг съветски лидер – Серго Орджоникидзе. Името Енакиево е върнато на града през 1943 г. Към 1939 г. населението на града е 88 200 души.
По време на Втората световна война Енакиево е обсадено от спомагателните части на италианската армия, които са командировани към германската армия. Те са последвани от немски части. Градът е атакуван от 31 октомври 1941 г. и освободен едва на 3 септември 1943 г. Уличните боеве са ожесточени между края на ноември и началото на декември 1941 г. „Набирането“ на цивилни лица като остарбайтер започва през декември 1941 г. През 1950 г. около дванадесет италиански военнопленници (военнопленници) са дадени на съд за зверства в Енакиево, включително разрушаването на болница. Очевидно не са регистрирани никакви присъди и до 1954 г. всички италиански военнопленници са върнати в Италия.
През 50-те години на миналия век са пуснати в експлоатация няколко завода: за железобетонни изделия, за строителни материали, за жилищно строителство и за ремонт на автомобили.
По време на войната в Донбас градът е превзет от проруските сепаратисти, когато на 13 април 2014 г. проруски активисти превземат кметството му и обявяват, че градът е част от сепаратистката Донецка народна република.As part of the People's Republic of Donetsk steel Zhdanovka and Kirov [map], Komsomolskaya Pravda in Ukraine (14 April 2014) Само предградието Вухлехирск остава под контрола на украинските власти. The Cabinet named the city of Donbass, under the control of separatists, Korrespondent.net (14 November 2014)
Източници
Категория:Градове в Донецка област Категория:Основани в Руската империя през 1898 година