Книжовният (литературният) език е кодифицирана (тоест с правен, юридически или квази-правен статус) разновидност на езика, за разлика от наречията, диалектите, говорите, жаргона и т.н. Това е езикова форма, която се смята за правилна и затова е преподавана, например в училищата и се използва за водене на делата на държавата, предприятията и други организации. Това е също високата и официална разновидност на езика. Книжовният/литературният език е нормативен, както по отношение на писмената, така и на устната реч.
Дефиниция Наименованията „книжовен“/„литературен“ език на български за тази кодифицирана норма имат смислови еквиваленти в различните езици и държави с наименования „стандартен“ и/или „литературен“ език (виж по-долу Етимология и Терминология).
Книжовен език в най-общ смисъл е тази форма на езика, която обикновено се поддържа от институциите в държавата, тоест тя е регулирана държавно, макар че в някои случаи подобна регулация няма (например стандартният английски не е регулиран). Така например със закон или друг нормативен акт може да е посочено коя езикова конструкция е „правилна“ и коя – не. Книжовният език се кодифицира чрез речници и граматики, чрез които се осъществява диференциацията книжовен/некнижовен. Съдилищата и държавните учреждения се смята, че трябва да използват книжовен език. В училищата се учи как „трябва“ да се говори и пише правилно. Вестниците, радиото и телевизията се стремят да използват книжовен език.
Всеки книжовен език притежава: сравнително стабилен лексикален състав с ясно определено значение, произношение и правопис на думите; фиксирано произношение на думите; граматически правила; описателна фонетиката, граматика, морфологията и синтаксиса на езика; ясна стилистика, благодарение на която може да се говори за художествен стил, публицистичен стил, юридически стил лингвистична институция определяща нормите на употреба, например Френската академия (Académie française), Кралска испанска академия, в България такъв институционален характер по отношение на българския книжовен език има Институт за български език към БАН.Проф. Райнов: „ИБЕ... е единственият лингвистичен институт в Република България... Той има нормативни правомощия, дадени му от МС, да се занимава с проблемите на стандартизирането на книжовния език.“ Проф. В. Райнов: Законът за развитие на академичния състав е много човешки , Frognews, 11 декември 2009 ефективна публична употреба литературен канон и т.н.
Езикови форми, които не съответстват на нормите на книжовния език, се приемат за неправилни. Останалите езикови форми от своя страна могат да се разделят на препоръчвани и непрепоръчвани.
Особености Само книжовният език съществува и е в устна и писмена форма, и може да обслужва всички сфери и ситуации на общуването: публична и частна, официална и неофициална.д-р Маргарита Димитрова, Училищното образование и книжовният български език
Етимология Книжовен (литературен) език – това понятийно определение е ефективно за българския език. Наименованието „книжовен“ етимологично най-вероятно се дължи на традициите на българските книжовни школи, например Търновска книжовна школа, които са оказали влияние върху развитието на писмения и официален, на литературата, както и делови български език, докато понятието за „литературен“, като синоним на книжовен е повлияно от немското и руско езикознание.
Терминология Съществуват други понятия с еквивалентно или близко като значение съдържание в другите езици, които отразяват високите, престижни и/или регулирани официални форми на езика, например за английския разграничението „книжовен“/„некнижовен“ не е на базата на биполярно разграничение литературен език/диалекти, а има няколко форми на високи стилове в езика, също официални наречия – например Лондонски, език на английската кралица (queens language) и т.н., тоест става дума за терминология в българското езикознание основно по отношение на реалността на българския език – в България книжовен и литературен се смятат за почти напълно еквивалентни като понятия. Това положение в английски се дължи на факта, че той е плурицентричен език, за разлика от български. Плурицентрични са езиците, които имат повече от една разновидност на книжовния език, такива са езици като немски език, с различни стандартни типове в Германия, Австрия и Швейцария, такива езици са още френски и холандски и испански език. За разлика от плурицентричните езици, друг тип езици, какъвто е българският, притежават единен стандарт – такива езици са италиански, датски и полски.
На други езици преводен, отговарящ на понятието книжовен/литературен език в българското езикознание, е терминът „стандартен език“ или „стандартизиран език“ (; ; ; ), на английски също и допълнителното понятие стандартизиран диалект (тоест на английски някои „високи“ локални или социални наречия може да функционират в някои разновидности като висока форма на езика).
В същото време „литературен език“ (без да има понятие за „стандартен“ език) е единично понятие, употребявано за кодифицираните форми на езика в руското езикознание (литературный язык), съответно украинско (літературна мова), полско (język literacki), докато в немски например (съответно Schriftsprache) има смисъла на писмен и кодифициран език, но е също и синоним на „стандартен език“ (на Standardsprache), като означава и престижен език, за разлика от тези примери в английски, например, литературният език (literary language) e основно език на литературното писане и не функционира еднозачно като синоним на стандартен (standart) език.
Книжовни езици Обикновено, макар не винаги, книжовният език е базиран на езика, говорен в столицата на една държава. Този език се преподава и на чужденците, изучаващи езика. Например:
френски език – „парижки френски“ немски език – „стандартен немски“, базиран на долнонемски диалект китайски език – мандарински китайски
Произход и развитие Книжовният език може да бъде формиран на базата на конкретен диалект или диалектна група. Но дори и когато е базиран на един конкретен диалект той не съвпада напълно с него, тъй като постепенно се обогатява, разнообразява и доизгражда чрез думи от международната лексика, думи от чужди езици, както и думи от другите диалекти (основно чрез консолидирането им в книжовната норма през литературната им употреба). Тоест книжовният език придобива по-голям лексикален състав от диалекта/диалектите, от които произхожда, особено терминологичен, и почти винаги книжовният език има конкретни и постулирани граматични правила, които трябва да се спазват.
Чуждоезиково обучение Под изучаване на даден чужд език, обикновено се има предвид, че се изучава съответния книжовен език, а не системата му от диалекти, тоест преподаваният в курсове и учебници език за чужденци е книжовният език. Това е така в повечето от случаите, освен когато езиковед е специфично заинтересован от диалектите на даден език и ги изучава, независимо дали от техни записани форми (и с изследвания върху тях) или в техния говорен вариант.
Българският книжовен език Виж още Български книжовен език.
Новобългарският книжовен език се е стабилизирал през десетилетието 1860 – 1870. Преди този период новобългарската книжнина е притежавала значително диалектно многообразие.
Диалекти в български Основна статия Български диалекти.
Според изговора на променливото „я“ съвременният български език се дели на две големи говорни групи: източна и западна. В западните говори променливото „я“ винаги се произнася като „е“, докато в източните то се произнася най-често като „е“, а в определен брой случаи като „я“. В самите източни говори „якането“ не е еднакво застъпено. В едни говори като североизточните, то е по-ограничено, а в други говори, като югоизточните, то е пълно. По отношение на я/е, българският книжовен език се води по североизточните говори, като прави известни отстъпки на западните говори.
Източници
Вижте също Официален език Ортография Правоговор Диалектен континуум Национален език Койне
Библиография Проблеми на българската книжовна реч, сб., съст. проф. Любомир Андрейчин, изд. Наука и изкуство, София, 1974 Стойко Стойков, Литературен език и диалекти. – Известия на Института по български език, 2, 1952, 129 – 171; В: Помагало към лекциите и упражненията по Увод в езикознанието. София, 1955, 139 – 151
Категория:Език Категория:Лингвистика Категория:Социолингвистика Категория:Диглосия