Цигани (, атингани – „недосегаеми“) е традиционно събирателно название на няколко сродни етнически групи, които са разпръснати неравномерно по света (по-специално в Европа и особено на Балканите, в Средна Европа и на Пиренеите). Смята се, че са с произход от териториите на днешна Индия.. Някога номади, сега те са в по-голямата си част уседнали.
Циганската етническа общност произлиза от северозападните части на Индийския субконтинент, по специално от северна Индия,books.google.cabooks.google.ca вероятно от северозападните индийски щати Раджастан и Пенджаб, и живее днес в целия свят, най-вече в Европа и САЩ. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.
Говорят цигански език (романо чхиб), който принадлежи на групата на индоарийските езици.
Названия
Традиционното название „цигани“, ползвано в различни европейски езициНапример: Zigeuner (немски), zingari (италиански), cigányok (унгарски), cikáni (чешки), ciganos (португалски), Çingeneler (турски)., може да произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани),Crowe, David M. (1996). A history of the gypsies of Eastern Europe and Russia. Palgrave Macmillan, ISBN 0-312-12946-7. което означава 'недосегаеми', от α (не-) + θιγγάνω (докосвам).Ιστορία των Ρομά („История на ромите“ – гръцки) Посетен на 22 април 2012.Chapman, J. (1911). Melchisedechians. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Посетен на 2 януари 2012 from New Advent Така византийците наричали фригийската монархическа ерес на мелхиседекяните. Вероятно причината тези чергарски племена да бъдат наречени от византийците с това понятие е асоциацията между циганския закон относно не-циганите (гаджé) и доктрината за ритуална чистота на мелхиседекяните, част от която било това да не се докосват до другиго. Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена, които стъпили в Европа, идвайки от Персия, някъде през 11 в.
Роми е българизирана форма на ромá – дума на романи, която е самоназванието на част от циганите. На романи ромá означава човек от ромската етническа група или мъж, съпруг (в противовес на гаджé, всички нероми). Думата, на хинди – रोमा „рома“, вероятно идва от санскритското „дом(б)а“, което означава „музикант от низша каста“."Gipsies (Gypsies") – Енциклопедия Британика (10-о издание, 1902 г.). Посетен на 22 април 2012. На цигански думата ром означава „мъж, съпруг“ и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.
От края на XX век формата роми, смятана за политически коректна, се налага в официалните документи, медиите и научните изследвания. В същото време в ежедневието названието цигани остава по-широко използвано, както от българите, така и от самите цигани. Етнолозите Елена Марушиакова и Веселин Попов използват „цигани“, за да означат цигански общности, които не са роми, но са определяни като „цигани“ от околното население, докато самите те предпочитат да се идентифицират другояче.Marushiakova, E., Popov, V. (2001). Historical and Ethnographic Backgraund. Gypsies, Roma, Sinti. В: Guy, W. (Ed.) Between Past and Future: the Roma of Central and Eastern Europe. Hatfield: University of Hertfordshire Press, ISBN 1-902806-07-7, pp. 33 – 53. Същото смятат и други учени (Томова, Пампоров, Стоянова) които приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности,Пампоров, А., Колев, Д., Крумова, Т., Йорданов, И. Ромите в България. Информационен справочник . 2008, Институт „Отворено общество“ – София, ISBN 978-954-9828-61-0, стр. 11 – 12 или заради анахроничността на „роми“ в исторически контекст.
Друго разпространено название в югозападните български диалекти е гюпци или егюпти, (на гръцки γύφτος гифтос) което идва от представата, че циганите произхождат от Египет. Това е коренът на думата и в много европейски езици.Например: gipsy/gypsy (английски), gitani (италиански), gitans (френски), gitanos (испански). Среща се и формата арапи (от Арабия).
В българския разговорен език думата мангал представлява обидно или пренебрежително обръщение към циганите.Rechnik na chuzhdite dumi v bŭlgarskia ezik s prilozhenia, Ivan Gaberov, Gaberoff, 2002, str. 452.
История
Според генетичните и исторически проучвания, циганите произлизат от Северна Индия, вероятно от днешния щат Раджастан.Origins, admixture and founder lineages in European Roma От 5 – 6 век техните племена напускат родните си места, вероятно от северозападните индийски щати Раджастан и Пенджаб, и се насочват на запад, като продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е свързано с нашествията на белите хуни (ефталитите) от Средна Азия през 5 – 6 век и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с арабските нашествия през 7 – 8 век.
Корените на циганския език са в Индия: езикът има граматичните характеристики на индийските езици и споделя с тях голяма част от основната лексика например части от тялото или ежедневието. По-точно, циганският език споделя основната лексика с езици като хинди, панджабски и марвари, докато неговата граматика е най-близо до тази на източните индоарийски езици като бенгалски.
Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други – персийски, арменски, гръцки. В Персия цигани за пръв път идват през 224 – 241 година сл. Хр., търсейки работа в двора на шах Ардашир I Папак. На територията на днешен Иран те се разделят на два основни диалектни клона – бен и пхен (според собствената им дума за сестра). Носителите на бен-диалектите остават в Средния Изток, а останалите поемат на запад и на север, при което се обособяват редица нови диалекти.
През 661 година в рамките на Арабския халифат са отведени множество индийци (зоти) в Месопотамия. През 670 и около 710 халифите Муавия I и Уалид I разселват зоти от Басра и Месопотамия като цяло в Антиохия. През 820 година зотите създават своя независима държава на територията на Месопотамия, което води до четиринайсетгодишен конфликт с Арабски халифат, приключила с победа за арабите. Зотите се заселват в пограничния град Айнзабра, през 855 година при битката край Айнзабра арабите търпят поражение от византийците. В плен във Византия са отведени множество зоти.
Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Северна Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians – „египтянини“) (същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Византия, през 11 век циганите попадат в Европа.
Съдбата им в техните приемни родини не е лека: известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот.
До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.
През Втората световна война нацистите са изтребили между 220 000 и 1 500 000 цигани.
Ранни миграции Въпреки наличието на различни местни говори, циганският е единен по граматика и речник език.Uniformity . – Romani Linguistics and Romani Language Projects, University of Manchester (посетен на 20 януари 2015 г.). Английският лингвист Ярон Мантрас предполага, че той е възникнал при частично сближаване на някой централноиндийски диалект със северноиндийски диалекти. Пак според Мантрас особеностите на циганския сочат (в съпоставка с общата история на индоарийските езици), че неговите носители са напуснали Индийския субконтинент не по-рано от ок. 750 – 1000 г. сл. Хр.Mantras, Y. Romani. – In: Encyclopedia of Languages and Linguistics. 2nd ed. (ed. Brown, K.). Oxford: Elsevier, 2006, p. 2 of the online offprint .
Лабораторно изследване на генетичен материал, взет от 152 представители на 13 отделни цигански общности в цяла Европа, показва, че съвременните цигани имат общи прародители, че те произхождат от северната или северозападната част на Индия, която са напуснали преди около 1500 години, и че са навлезли в Европа през Балканския полуостров преди около 900 години.Mendizabal, I. et al. Reconstructing the Population History of European Romani from Genome-wide Data. – Current Biology, 22, 2012, 2342 – 2349.
Пристигане в Европа
В миналото циганите са нямали своя писменост и тяхната история може да бъде проследена само по чужди извори. Възможно е гръцката дума Ἀθίγγανοι (атингани), която през IX в. обозначава разпространена във византийска Мала Азия християнска ерес,The Oxford Dictionary of Byzantium (ed. A. P. Kazhdan). Vol. 1. Oxford, 1991, 223 (Athinganoi). впоследствие да е станала едно от наименованията на циганите (срв. новогръцкото Τσιγγάνοι, Ατσίγγανοι).Вж. речника Lexikon zur byzantinischen Gräzität (ed. E. Trapp). Обичайното византийско име за „циганин“ обаче е Αἰγύπτιος, т.е. „египтянин“.Lexikon zur byzantinischen Gräzität (ed. E. Trapp); The Oxford Dictionary of Byzantium (ed. A. P. Kazhdan). Vol. 2. Oxford, 1991, 889 (Gypsies). Тази запазена в новогръцкия (Γύφτος) и възприета в други европейски езици дума (английски: Gypsy, френски: gitan, испански: gitano) на пръв поглед сочи, че циганите са дошли в Европа от Египет. В разрез с това Франц Миклошич установява, че в езика им се срещат персийски и арменски, но не и арабски заемки и прави извод, че пътят на циганите извън тяхната индийска прародина е минал през Иранското плато и Задкавказието, а не през Северна Африка.Miklosich, F. Über die Mundarten und die Wanderungen der Zigeuner Europas. Bd. 3. Wien, 1873, 4; Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, 15, 1961, 144. Американският историк Джордж Сулис предполага, че циганите са се преселили в Мала Азия през ΧI в. под натиска на селжукските турци, а османското завоевание през XIV в. ги е изтласкало от там на Балканите.Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, 15, 1961, 163.
Гръцката дума „египтянин“ в смисъл на „циганин“ се среща за пръв път в един писмо на Григорий II Кипърец, константинополски патриарх от 1283 до 1289 г., което споменава бирник, взимащ данък от „така наречените египтяни и атингани“.Rochow, I., Matschke, K. P. Neues zu den Zigeunern im byzantinischen Reich um die Wende vom 13. zum 14. Jahrhundert. – Jahrbuch der österreichischen Byzantinistik, 41, 1991, 241. През първите десетилетия на XIV в. отделни цигани (Αἰγύπτιοι) се споменават и като зависими селяни (парици) в два документа на атонските манастири Лавра и Ксиропотам.Вж. речника Lexikon zur byzantinischen Gräzität (ed. E. Trapp) под думата Αἰγύπτιος. През 1483 г. немският поклонник Бернхард фон Брайденбах спира на път за Божи гроб във владения от венецианците пелопонески град Модон (Метони): илюстрацията към неговия пътепис показва разположени извън градските стени цигански землянки.Breydenbach, B. v. Die heyligen reyßen gen Jherusalem zuo dem heiligen grab (Holzschnitte von Erhard Reuwich). Mainz, 1486, 22, Illustration 5. Късносредновековният гръцки и славянски Номоканон предписва църковни наказания за християни, които ходят при циганки врачки.Павлов, А. Номоканон при Большом Требнике. 2 изд. Москва, 1897, 132 – 134.