Ервин Йохан Ойген Ромел ( ) (15 ноември 1891 – 14 октомври 1944 г.) е един от най-известните немски генерали от Втората световна война. Той е командир на Немския африкански корпус и става известен под прякора „Пустинната лисица“ () поради умелите военни операции, които води в Северна Африка. По-късно командва немските сили срещу съюзническото нахлуване през Ламанша в Нормандия и е смятан от мнозина за най-умелия командир в пустинните боеве на Втората световна война.
Военните успехи на Ромел му печелят уважение не само в германската армия и от страна на Адолф Хитлер, но дори и сред вражеските войски от Общността на нациите в Северноафриканската кампания. След поражението на силите на Оста в Северна Африка, ръководи защитата на окупирана Франция. Уличен е като участник в заговора от 20 юли 1944 г. за убийството на Хитлер и е принуден да избира между съд с последствия за семейството си или самоубийство. Самоубива се на 14 октомври 1944 г.
Биография Произход, младежки години и постъпване в армията Ромел е роден в Хайденхайм, Германия, на 45 километра от Улм, в кралство Вюртемберг (част от Германската империя). Той е кръстен на 17 ноември 1891 г. и е вторият син на протестантски директор на средно училище в Аален – професор Ервин Ромел Старши и на Хелене фон Луц, дъщеря на местен сановник. Двойката има още три деца: двама синове – Карл и Герхард, и дъщеря – Хелене. По-късно, връщайки се към детството си, Ромел казва: „Моите детски години минаха много щастливо“.
На 14-годишна възраст Ромел и негов приятел построяват планер, който може да лети на къси разстояния. Младият Ромел възнамерява да стане самолетен инженер и през целия си живот проявява необикновени технически умения. По настояване на баща си през 1910 г. се присъединява към 124-ти вюртембергски пехотен полк като офицерски кадет и малко след това е изпратен в училището за офицерски кадети в Данциг. Дипломира се през ноември 1911 г. и е произведен в лейтенант през януари 1912 г.
В началото на 1911 г., докато учи в кадетското училище, среща своята бъдеща съпруга – 17-годишната Лусия Мария Молин (обикновено наричана „Луси“). Те се женят през 1916 г. и през 1928 г. им се ражда син, Манфред, който по-късно става кмет на Щутгарт. Запознати твърдят, че по това време Ромел има афера с Валбурга Щемер – връзка, довела до раждането на дъщеря на име Гертруд.John Bierman and Colin Smith The Battle of Alamein: Turning Point, World War II, стр. 56
Първа световна война (1914 – 1918) По време на Първата световна война Ромел се сражава във Франция, Румъния (виж: Румънска кампания) и Италия (виж: Италианска кампания) като част от вюртембергския планински батальон от състава на елитния „Алпийски корпус“. Служейки в това войсково подразделение, си спечелва репутацията на човек, който бързо взима тактически решения. Раняван три пъти, той е награден с Железен кръст – II-ра и I-ва степен. Ромел също така получава най-високото отличие на Прусия, орден „За заслуги“, след боевете в планините в западна Словения – битките при Изонцо на фронта Соча. Отличието идва като резултат от битката при Лонгароне и превземането на планината Матажур (днешна Италия; тогава словенска територия – „Velika baba“), пленяването на около 150 италиански офицери, 9000 войници и 81 артилерийски оръдия. Неговият батальон използва химическо оръжие в боевете при Изонцо и играе ключова роля при победата на Централните сили над италианската армия в битката при Капорето. Интересното е, че Ромел е служил в същия пехотен полк като Фридрих Паулус – и двамата по-късно предвождат армии в катастрофални загуби за Третия райх.
Междувоенен период След войната Ромел е командир на батальон, от 1929 до 1933 г. е инструктор в Дрезденското Пехотно училище и в Потсдамската Военна академия (от 1935 до 1938 г.). Военните дневници на Ромел, „Пехотни атаки“ (), публикувани през 1937 г., стават най-високо ценената военна книга и привличат вниманието на Адолф Хитлер, който го прави отговорен за взаимодействието между Военното министерство и „Хитлерюгенд“ (Хитлеровата младеж), както и за паравоенните дейности на Хитлерюгенд: теренни упражнения и точна стрелба. Ромел енергично се отдава на новата си работа.
През 1937 г. Ромел започва обиколка на събиранията и заседанията на Хитлеровата младеж, като дава наставления на войниците, докато инспектира възможностите и обучението. Едновременно с това той оказва натиск върху лидера на организацията, Балдур фон Ширах, да даде съгласието си за увеличаване на намесата на професионалната армия в тренировките на „Хитлерюгенд“. Ширах интерпретира това като опит за превръщането на „Хитлерюгенд“ в спомагателен армейски корпус, „младежка армия“ по неговите думи. Освен това той започва отчасти лично да завижда на Ромел за неговата притегателна сила към младежите и му отказва достъп до „Хитлерюгенд“.
През 1938 г. Ромел, вече полковник, е посочен за комендант на Военната академия във Винер Нойщад (Терезианска Военна академия). Тук той започва своето продължение на „Пехотни атаки“, „Танкови атаки“, понякога превеждано като „Танкът в атака“. Не след дълго Ромел е преместен от този пост, за да поеме командването над „Личния охранителен батальон на Хитлер“ (), предназначен за „специалния влак на фюрера“ (), който фюрерът използва при визитите си в окупираните Чехословакия и Мемел. В този период Ромел се сприятелява с Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата в Райха. Гьобелс става негов горещ почитател и по-късно благодарение на него подвизите на Ромел са отразени подобаващо във всички медии.
Втора световна война (1939 – 1945) Нахлуването в Полша, 1 септември 1939 г.
Полската кампания заварва Ромел като командир на „вюртембергския планински батальон“, често пътуващ близо до фронта с „Fuhrersonderzug“ и виждащ се непрекъснато с Хитлер. След завладяването на Полша Ромел се завръща в Берлин, за да организира победния парад на Фюрера, като сам взима участие в него сред личния антураж на Хитлер.Според неофициална информация по време на Полската кампания Ромел е помолен да се намеси на страната на един от роднините на своята съпруга, полски свещеник, който е арестуван. Но той не прави нищо по въпроса и когато по-късно е критикуван от свои познати, се измъква с отговора, че не е съществувала информация за мъжа.
Франция, 1940 г. Командир на танкова дивизия Ромел моли Хитлер да му повери една танкова дивизия и на 6 февруари 1940 г., само три месеца преди инвазията, той поема командването над 7-а танкова дивизия за План Гелб, нахлуването във Франция и Холандия. Това „ходатайстване“ предизвиква недоволство сред неговите колеги офицери. Началникът на армейския персонал не е съгласен с назначаването на Ромел, основавайки се на факта, че той няма опит с бронирани сили, но вместо това смята, че е подходящ за една планинска дивизия, нуждаеща се от командир.Irving, The Trail of the Fox, p. 39 Ромел обаче е придавал особено значение на мобилната пехота и вече се е уверил в полезността на бронираните сили при инвазията в Полша. Той започва да се адаптира и да учи техниката на бронетанковата война бързо и с огромен ентусиазъм.Liddell-Hart. The Rommel Papers, p. 6.
Нахлуване във Франция, 10 май 1940 г. На 10 май 1940 г. 7-а танкова дивизия, част от 15-и корпус под ръководството на Генерал Хот, напредва в Белгия, за да достигне до река Мьоз близо до Динан. При Мьоз танковете са задържани, тъй като мостът се разрушава и се защитава от белгийците със снайперисти и артилерийска стрелба. Германците, които нямат добро димно прикритие на офанзивата си, понасят жертви и Ромел, който поема лично командването по преминаването на реката, нарежда близките няколко къщи да бъдат подпалени, за да се прикрие атаката. Германските танкови гренадири пресичат реката с гумени лодки, заедно с Ромел, който води втората вълна на речното преминаване.von Luck. Panzer Commander. p. 38 Дивизията нахлува дълбоко в противниковите територии, винаги подтиквана от Ромел и далеч пред всякакви приятелски сили.
Тактиката на Ромел за дръзко нахлуване напред – чрез игнориране рисковете по фланговете и тила и разчитане на шока и деморализацията във вражеските редици, донася много дивиденти по време на победния „марш“ през Франция.Irving, The Trail of the Fox, p. 44 Когато се натъква на съпротива, Ромел просто нарежда танковете си в авангарда и се надява врагът да се предаде при внезапната атака. Този метод компенсира недостатъка, който имат германските танкове от гледна точка на бронировката и малокалибрените оръжия, и често принуждава огромни формации от тежки вражески механизирани сили да спрат огъня, макар да имат добри изгледи за победа.Irving, The Trail of the Fox, p. 45 Този подход, макар да спасява много жертви и за двете страни, причинява и сериозни злополуки. Например, немските танкове стрелят по конвой от френски камиони, докато не ги доближат достатъчно за да открият, че пренасят ранени от фронта.
Битката при Арас
Към 18 май дивизията е завладяла Камбре, но напредъкът на Ромел е спрян за кратко, когато началник-щабът му, който е още с немоторизираната част от дивизията в Белгия и няма съобщения от Ромел, пише на Ромел, че неговата група е твърде отдалечена и не е заредена с гориво, за да бъде изпратена.Irving, The Trail of the Fox, p. 50 Тук се заражда малък градус на напрежение, защото от една страна Ромел възприема като пренебрежителна нагласата на част от неговите заместници, а от друга неговият началник-щаб е критичен спрямо неуспеха на Ромел да държи осведомени щабните си офицери за своята скорост на придвижване.
На 20 май танковете на Ромел достигат Арас. Тук той възнамерява да отреже пътя на Британските експедиционни сили към брега и Ханс фон Лук, командващ разузнавателния батальон на Дивизията, е натоварен със задачата да попречи на измъкване през Ла Бас. Подпомогнато от пикиращите бомбардировачи Щуки, подразделението успява да форсира коридора. Британците организират контраатака (Битката при Арас) на 21 май с танкове Матилда. Германците разбират, че техните 3,7 см противотанкови оръдия са просто безполезни пред такива тежки бронетанкови сили. Батареята на 88 милиметровотото оръдие е принудена да се сражава със заплахи, след като Ромел лично поема командването на огъня.
След битката при Арас Хитлер нарежда неговите танкове да задържат своите позиции, а британците се възползват от този факт и предприемат евакуация на своите войски през Дюнкерк. На 26 май Седма танкова дивизия продължава напредъка си и достига Лил на 27 май. За атаката на града Хот премества своята собствена 5-а танкова дивизия под ръководството на Ромел за раздразнението на нейния командир Макс фон Харлиб.Irving, The Trail of the Fox, p. 51 В същия ден Ромел получава новини, че е награден с Рицарски кръст, като най-добър командир на дивизия по време на кампанията, по лично настояване на Хитлер. Това разпалва отново неприязънта на други офицери, които се отнасят критично към близките взаимоотношения между Ромел и Хитлер.
На 28 май, докато извършва финалния тласък към Лил и далеч от приятелските сили, Седма танкова дивизия попада под тежък артилерийски огън от страна на французите. Горейки от нетърпение, Ромел форсира своите сили и завладява Лил и хваща в капан половината Първа френска армия, предотвратявайки нейното отстъпване през Дюнкерк. След този сполучлив удар на войниците на Ромел отново е дадена почивка.
Към брега на Ламанша Ромел подновява своето настъпление на 5 юни в направление към река Сена, за да предпази мостовете близо до Руан. Той настъпва 100 км за два дена, но открива мостовете разрушени. На 10 юни Ромел достига до брега, близо до Диеп и изпраща послание до Германската щабквартира – „Аз съм на брега“.