Сотир Стефанов Цацаров е български юрист. Той е председател на Пловдивския окръжен съд през 1999 – 2012 година и главен прокурор през 2012 – 2019 година.
Цацаров е първата номинация за нов главен прокурор на България в края на 2012 г., след изтичането на мандата на Борис Велчев. Номинацията е издигната от седем членове на Висшия съдебен съвет и е подкрепена от премиера Бойко Борисов и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Сочен за фаворит, Цацаров бива избран за главен прокурор на 20 декември 2012 г. с 18 гласа „за“, три „против“ и трима въздържали се. На следващия ден президентът Росен Плевнелиев подписва указ за назначаването му. Процедурата по избора му е разкритикувана от мнозинството опозиционни парламентарно представени партии, неправителствени организации и др.
След края на мандата му като главен прокурор през 2019 – 2022 година Сотир Цацаров е председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, а след това е прокурор във Върховната касационна прокуратура.
Биография Сотир Стефанов Цацаров учи в Езикова гимназия „Пловдив“ и право в Юридическия факултет на Софийския университет. Член на БКП в казармата още преди да започне обучението си по право университета. Семеен, с едно дете. Владее английски език.
Кариера От 1 октомври 1992 г. става съдия в Районен съд – Асеновград, а след четири години – от 1 март 1996 г. – и негов председател. На 1 октомври 1998 г. встъпва в длъжността заместник-председател на горестоящата инстанция, Окръжния съд – Пловдив, наказателно отделение, без да е бил редови съдия в този съд. От 21 януари 1999 г. до 2012 г. Цацаров е председател на Окръжния съд – Пловдив. Два пъти е бил на обучение по съдебна администрация в САЩ. Участвал е като експерт в мисии по проекти на Европейската комисия за реформа на съдебната система в Хърватия, Черна гора, Македония и Албания.
Член на професионална организация Сотир Цацаров като съдия и председател на Пловдивския окръжен съд е член на Съюза на съдиите в България.Цацаров се интересувал от делото за клевета срещу Цветанов, но без да „натиска“
Главен прокурор на Република България Номинация На 8 ноември 2012 г., след като Висшият съдебен съвет (ВСС) приема противоречиви промени в процедурата по избор на нов главен прокурор на Република България, седем от членовете му номинират Сотир Цацаров за поста. Спорният характер на процедурата е припознат и от самия Цацаров, който близо две седмици по-късно депозира искане за промяна на правилата. Номинацията на Цацаров получава и политическата подкрепа на премиера Бойко Борисов, определящ го като „най-добрият окръжен съдия, с когото съм работил като главен секретар на МВР“, и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, който през 2010 г. оценява Цацаров като „стабилен съдия“, и по повод номинирането му – като притежаващ „безупречна репутация в Пловдив“.
Две седмици след номинацията на Цацаров, в които той е единствен номиниран, и в последния възможен ден за номинации, пред ВСС са издигнати две нови кандидатури – на заместник-главния прокурор Галина Тонева и Борислав Сарафов, бивш прокурор във Върховната касационна прокуратура и действащ председател на Специализираната апелативна прокуратура. Цацаров бива избран за главен прокурор на 20 декември 2012 г. с 18 гласа „за“, три „против“ и трима въздържали се.
Както номинацията, така и изборът му са посрещнати с критики и огласяване на компрометиращи данни, свързани с наказателната практика на ръководения от него съд, укриване на данъци и имотни сделки. Както спорната процедура по избора му, така и самият избор, са разкритикувани от мнозинството опозиционни парламентарно представени партии, изявления на Европейската комисия пред български медии и членът на ВСС Калин Калпакчиев. (Вж. Критики и противоречия)
Въпреки това в деня след избора му, на 21 декември 2012 г. президентът Росен Плевнелиев подписва указ за назначаването на Цацаров на поста главен прокурор. Единствената друга възможност за оспорване на назначението на Цацаров остава правото на другите номинирани за поста кандидати да сторят това пред Конституционния съд, който обаче към тази дата не работи. След официалните коледни празници през декември 2012 г. президентът Плевнелиев излиза с позиция относно избора на Цацаров, в която декларира, че му гласува доверие, но оценка може да се направи само въз основа на делата му.
Кадрова политика С встъпването си в длъжност Сотир Цацаров назначава за заместник главни прокурори четирима, а не трима прокурори, както до този момент – Галина Тонева и Борислав Сарафов (другите двама кандидати за поста главен прокурор), Пенка Богданова от Пловдивската апелативна прокуратура и окръжният прокурор на Шумен Ася Петрова. Изборът на Ася Петрова е обоснован от Цацаров с успешната ѝ работа, но в същото време изборът ѝ е сочен от различни медии като жест към тогавашния вътрешния министър Цветан Цветанов. На 19 март 2013 г. по повод предсрочните парламентарни избори в България, предизвикани от оставката на правителството на Бойко Борисов след антимонополни протести в началото на годината, е подписана съвместна заповед между главния прокурор Сотир Цацаров, служебният министър на вътрешните работи Петя Първанова и председателя на ДАНС Константин Казаков, с която се определят всички необходими мерки за законността при провеждането на изборите. Подобен документ се подписва преди провеждането на всички избори и с него се уреждат взаимодействието между институциите. Националното междуведомствено звено, което ще следи за върховенството на закона по време на изборите, бива оглавено от Ася Петрова.
В средата на март 2013 г. Цацаров предлага за дисциплинарно наказание градския прокурор на София Николай Кокинов. Предложението е в отговор на установено нарушение на случайния принцип за разпределение на делата в прокуратурата. Нарушението е извършено по дело срещу длъжностни лица от Националната електрическа компания за продажба на ток на чуждо дружество на занижени цени.
Борба с престъпността Умишлена безстопанственост в енергетиката Една от първите инициативи на Цацаров в първите шест месеца от мандата му като главен прокурор е кампания за наказателно преследване на умишлена безстопанственост в сферата на енергетиката. Така още през февруари 2013 г. екипи от прокурори и данъчни инспектори са изпратени в трите енергоразпределителни дружества „ЧЕЗ Разпределение България“, „ЕВН България Електроразпределение“ и „Енерго-Про Мрежи“; в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране; започната е проверка по сигнал на доскорошния енергиен министър Делян Добрев за нередности при сключени договори между НЕК и електроцентралите ТЕЦ „Ей И Ес Марица Изток I“ и ТЕЦ „Марица-изток 3“. Образуваните досъдебни производства са общо 12. През ноември 2015 г. е оповестено, че прокуратурата е прекратила делото срещу енергийния бос Богомил Манчев, собственик на „Риск Инженеринг“. Той е разследван за длъжностно присвояване на 8,657 млн. лева. Това е първото от т.нар. 12 мегадела в енергетика, което се проваля официално. Така три години след старта на кампанията на Цацаров нито един от случаите срещу „енергийната мафия“ не е внесен в съда.
Граждански права Свобода на изразяването и медиен плурализъм Под ръководството на Сотир Цацаров българската прокуратура на няколко пъти провежда разпити на журналисти, които получават широк медиен отзвук.
През август 2014 г. Софийска районна прокуратура разпорежда проверка срещу управляващия редактор на Капитал Алексей Лазаров и редактора на вестника Николай Стоянов. Поводът е статия на Стоянов във връзка с банковата криза в България през същата година, в която той отразява факта, че строителната компания „Водстрой 98“ – фирма, свързвана с депутата Делян Пеевски – е изтеглила всичките си активи от Първа инвестиционна банка. Изпълнителният директор на фирмата, Момчил Борисов, подава сигнал до прокуратурата, в който иска да се провери дали не е налице престъплението вредителство (чл. 107 от действащия Наказателен кодекс) и подаване на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога (чл. 326 от НК). В коментар пред журналисти Цацаров обяснява, че прокуратурата не е разпореждала разпити на журналисти, но че прокуратурата е задължена „при всяко постъпило съобщение за извършено престъпление, да се проверява налице ли са достатъчно данни за престъпление от общ характер“, като единственият начин това да стане е „извършването на проверка“, „част от [която] е и събирането на свидетелски показания“.
Критики и противоречия Като председател на Окръжен съд – Пловдив През 2009 г. в. „24 часа“ съобщава за дело, заведено от семейство Цацарови, касаещо договор със занижена продажна цена. Това дава основание за журналистически обвинения за укриване на данъци до 5000 лв. Семейство Цацарови отричат тези обвинения. Цацаров твърди, че е заплатил данъци върху реалната цена. Друго журналистическо разследване проследява как със серия от спорни съдебни решения, Цацаров осигурява няколко изгодни сделки на Георги Гергов, включително Пловдивския панаир. Разследване на медията „Биволъ“ свързва Цацаров и Гергов като членове на една и съща масонска ложа с име „Слънце Ориент – Пловдив“. В широко медиатизирания случай със задържането под стража на компютърния специалист Максим Савов, Цацаров в качеството на Председател на Пловдивския окръжен съд подписва разрешението за постоянно задържане. Той използва фразата „няма спор относно авторството на обвиняемия в престъплението грабеж“. Впоследствие прокуратурата и съда игнорират множество доказателства за невинността на Савов, и го държат пет месеца в ареста без обвинение, а после делото на Савов се точи повече от две години. Цацаров е обвинен от правозащитни организации в грубо погазване на презумпцията за невинност. Савов е оправдан от Върховния касационен съд, а по-късно осъжда прокуратурата, като му е присъдено обезщетение от 50 000 лева на втора инстанция (увеличено с 20 000 от апелативния съд). Цацаров е припознат като съдия с голямо влияние в Пловдивския съдебен район, като правозащитни организации отбелязват, че заради съдебни решения, издадени в този район, България е осъждана множество пъти от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, включително за пряка етническа дискриминация. Към 15 октомври 2020 г. Савов осъди България в Страсбург за нарушени човешки права-www.capital.bgwww.segabg.comwww.mediapool.bg
Към номинирането му за главен прокурор На 8 ноември 2012 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) приема определяни като скандални, спорни, противоконституционни и правно необосновани промени в процедурата по избор на главен прокурор на Република България. Паралелно с това се появяват и съмнения за сигурността на нововъведената електронна система за гласуване и възможността за упражняване на контрол върху гласуването на членовете на ВСС. Сотир Цацаров е номиниран за поста от седем члена на ВСС. Кандидатурата му получава политическа подкрепа от премиера Бойко Борисов и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Паралелно с номинацията пловдивският адвокат Михаил Екимджиев, представител на ищци по множество осъдителни дела срещу българската държава в Европейския съд по правата на човека, изпраща писмо до ВСС, в което посочва, че 80 дела, по които държавата е осъдена, са свързани с ръководения от Цацаров пловдивски съд. В свое открито писмо две трети от съдиите в Районния и Окръжния съд в Пловдив настояват ВСС да даде „справедлива оценка на труда им и ясно изричане на истината на глас“. В края на ноември 2012 г. във ВСС постъпва сигнал срещу номинирания за главен прокурор Цацаров. Податели са разследващите журналисти Атанас Чобанов и Асен Йорданов, служители на сайта „Биволъ“. В сигнала съпругата на Цацаров и той в лично качество са уличени в данъчни и други нарушения.