Димитър Талев Петров Палисламов е български писател и журналист.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 479 – 480. Роден през 1898 година в град Прилеп в Македония, той завършва Софийския университет и от средата на 20-те години се занимава с литературна дейност, като дълго време е журналист в популярните вестници „Македония“ и „Зора“. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година и установяването на тоталитарния комунистически режим в страната е обявен за „великобългарски шовинист“ и прекарва няколко години в затвори и концентрационни лагери. След освобождаването си е постепенно реабилитиран от режима и до смъртта си през 1966 година издава поредица от исторически романи, сред които „Преспанската тетралогия“ – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ – които му донасят голяма популярност и го утвърждават като един от класиците на българската литература.
Биография Ранни години
Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 година (по стар стил; 13 септември – по нов стил) в град Прилеп, област Македония, тогава все още под османска власт. Баща му Тале Палисламов е майстор железар, чийто дядо се е преселил в Прилеп от пелагонийското село Светомитрани, майка му Донка Хаджитолева е от прилепски род. В дома им владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. Братът на Димитър, Георги Талев, много по-възрастен от него, е учител и революционер от ВМОРО; при него идват селяни от цялата околия, в къщата се правят обиски. „Веднаж заварих в една стая у дома цела чета – разказва Талев. – Но у нас и децата беха посветени в тайната на революционната организация, знаеха, че требва да пазят четата“.
Първоначално учи в Прилеп, учител му е Йордан Ацев, който съумява да запали любовта му към четенето, а от майка си наследява разказваческия дар. На 9 години остава без баща, скръбта по него го подтиква да напише едно от първите си стихотворения. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война определят безсистемното му образование. В 1912 година постъпва в Солунската гимназия, после учи в Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 година.
След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по един семестър в Загреб и Виена през 1920 – 1921 г. После изучава и завършва славянска филология в Софийския университет през 1925 г., където слуша лекции при професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, Михаил Арнаудов, Любомир Милетич и Стефан Младенов. Те искат да го привлекат като научен работник, но той решава, че неговото поприще е писателството. Издава книгата „Сълзите на мама“ – увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя синът му Братислав Талев, „за отношението към дома, към майка, към Бог“. Талев споделя напълно моралните принципи на християнството. Близкият му познат, писателят Владимир Свинтила, пише за него, че „на младини е марксист“, но впоследствие „пръв у нас извървя пътя от Маркс до Христа“.Владимир Свинтила, От Маркс до Христа, София, Кибеа, 2002; ISBN 954-474-319-7; стр. 95.
През 1927 година е привлечен като коректор във вестник „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение (на Иван Михайлов). През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор (1930 – 1931). През януари 1931 година Талев е делегат от Прилепското братство на ІХ редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации.Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, стр. 116
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 21 юли 2026 г.
Заради политическата несигурност през 30-те години на XX век работата му изисква голяма предпазливост. Когато през 1933 година е убит директорът на вестник „Македония“, Димитър Талев заема поста. Братислав Талев разказва, че баща му приема новата длъжност „като дълг“. През 1934 година са разпуснати всички партии, включително македонските дружества, поради което спира издаването на вестник „Македония“. След тези промени Талев става сътрудник към вестник „Зора“ и заедно с Йордан Бадев води литературния отдел между 1938 и 1944 година.
Постепенно той еволюира във възгледите си и вместо да защитава независима Македония, за каквато пледира до преврата на 19 май 1934 г., след това се бори за Македония в границите на Царство България. Талев приема анексията от 19 април 1941 г. като дългоочакван щастлив завършек на македонските борби. Вярва, че родният му край завинаги остава в пределите на българската държава и затова благодари на германското оръжие. Той скърби и за без време отишлия си цар Борис III и бичува безразличието на родната интелигенция, която не се вълнува от изхода на Втората световна война. Талев воюва с перото си с противниците на Райха – болшевишкия СССР и плутократите от Англия и САЩ. През 1944 г. обаче Талев разбира, че Германия губи войната, а това означава, че Македония ще бъде загубена за родната кауза. Тогава се сеща за заръката на приятеля си Мануш Стаменов – „Ти трябва да напишеш нещо за Македония!“. И решава, че е настъпил моментът за неговото Петокнижие, с което поне в литературата Македония и България ще бъдат заедно. Талев започва да печата в „Зора“ знаменитата си сага „Железният светилник“.
След Деветосептемврийския преврат Новата политическа конюнктура променя политиката на България по македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Димитър Талев е обявен за „фашист“ и „великобългарски шовинист“ и е изключен от Съюза на българските писатели.
Арестуван е на 18 октомври 1944 г. и е задържан в Дирекцията на милицията и в Софийския централен затвор (до април 1945). Оттам е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобов дол, където тежките условия влошават здравето му. Пуснат е благодарение на застъпничеството на Тодор Попадамов пред Христо Калайджиев през август 1945 г.
Докато е на свобода, работи върху романа си „Железният светилник“, публикуван отчасти още преди Деветосептемврийския преврат, и го завършва през лятото на 1946 г. Опитва се да го издаде, но не успява; романът попада в Георги Караславов, който го задържа до 1952 г.
През октомври 1947 г. е арестуван отново. В тежко здравословно състояние е въдворен на работа в „трудово-изправително селище“ „Куциян“, в открития рудник, където здравето му се влошава още повече. Талев оцелява благодарение на всеотдайните грижи на съпругата му и помощта на сълагерниците му (Кръстьо Рашев и други). Веднъж е затрупан при свличане на въглищни пластове, но затворниците Йордан Вълчев и Христо Колев - Големия успяват да го изровят с ръце и да го спасят.Митрова, Виктория и Петър Добрев, „Братислав Талев: Димитър Талев реагираше болезнено и гневно на македонския език“ (интервю), e-vestnik.bg, 22 октомври 2007 г. На 10 януари 1948 г. е преместен в рудника „Богданов дол“. Отново действията на Тодор Попадамов и Христо Калайджиев, заедно с Георги Кулишев, тогава подпредседател на Народното събрание, със съдействието и на Георги Караславов и Георги Константинов, успяват да издействат освобождаването му (февруари 1948).Румен Жерев, Караславов вади Талев от лапите на милицията, в-к „Политика“ 20 ноември 2015 г.
След това семейството на Димитър Талев е изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация през следващите десет години той доработва романа „Железният светилник“ и създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“.
По-късно пред Владимир Свинтила Талев сравнява престоя си в трудово-изправителното селище с Голгота:
В края на 50-те и началото на 60-те години на XX век властта променя вижданията си по македонския въпрос и постепенно застава на патриотични позиции. В резултат Талев е реабилитиран напълно, като се посвещава на свободна писателска практика. Талев е отличен със званията „Заслужил деятел на културата“ (1963), „Народен деятел на културата“(1966), избран е за член на Управителния съвет на СБП, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е за народен представител в V народно събрание през 1966 г.
През 2016 г. Димитър Талев е удостоен посмъртно със званието почетен гражданин на община Луковит.В Луковит удостояват Димитър Талев със званието „почетен гражданин“, Дарикнюз Плевен, 10 август 2016 г.
През 2024 година регистрираната в обществена полза фондация на издателя Манол Пейков купува 2/3 от родната къща на Димитър Талев в Прилеп.Фондацията на Манол Пейков купи 2/3 от къщата на Димитър Талев в Прилеп
Писателска дейност Белетристика Преди Девети септември Разкази, импресии, приказки и етюди За пръв път печата като ученик в Скопската гимназия в началото на 1917 г. разказа „В очакване“ (вестник „Родина“, г. II, бр. 283 от 12. III. 1917 г.), написан по подражание на Иван Вазов, под чието влияние впоследствие укрепва дарованието му. По време на студентските си години (Д. Талев следва българска филология в Софийския държавен университет в периода от 1921 до 1925 г. включително), попаднал под влиянието на прогресивно настроени среди, прави първите си опити за социална проза. Сам изживял страданията на една тревожна младост, преминала под знака на събитията след кървавия погром на Илинденското въстание и трите последователни войни на Балканите, изстрадал несигурността, болестите и хроническото недояждане на едно военновременно поколение, обречено на безсистемно образование и скитничество, в столицата на „свободна“ България Талев естествено проявява интерес към социалната проблематика на века, към съдбата на онеправданите. Плод на тази социална отзивчивост и на временните му социалистически настроения са неговите разкази, импресии и етюди, намерили гостоприемството на работническия и комунистически печат от първата половина на 20-те години: „Вампирът“ (в. „Работнически вестник“, седмична литературна притурка № 35 бр. 205 от 24. II. 1923 г.; препечатан във в. „Работническо единство“, бр. 28 от 27. V. 1924); „Паяк“ („Лъч“, бр. 26 от 24. XI. 1923); „На улицата. Откъслеци“ (сп. „Нов път“, г. I, 1924, кн. 13). „Големият Петко и малкият Петко“ (сп. „Нов път“, г. II, 1925, кн. 13). Без да отбелязват етап в идейно-творческото му развитие, написани в духа на социалистическата проза, тези разкази представляват интерес преди всичко като свидетелство за широката популярност на прогресивните социални настроения на десетилетието, сред най-будната част от студентската младеж. През 1925 г. Талев издава първата си самостоятелна книга „Сълзите на мама“ – приказки за деца, наситени със сълзлив сантиментализъм и наивитет.
„Усилни години“