Врява и безумство е роман, написан от американския автор Уилям Фокнър. В него откриваме няколко различни стила на разказване, включително техниката известна като поток на съзнанието, сред чиито пионери са европейските романисти от 20 век Джеймс Джойс и Вирджиния Улф. Публикуван през 1929, Врява и безумство е четвъртият роман на Фолкнър. Той не става веднага комерсиален успех. През 1931, обаче, когато е публикуван шестият роман на Фокнър, Светилището, сензационната история, която Фолкнър по-късно твърди, че е написана само за пари – Врява и безумство също постига търговски успех и Фокнър започва да става обект на внимание от литературните критици.
През 1998, Modern Library класира Врява и безумство на шесто място в своята класация на 100 най-добри романа от 20 век на английски език.
Сюжет Врява и безумство се развива в измисления Окръг Йокнапатофа. Романът е концентриран върху семейство Компсън, бивши аристократи от Юга, които се борят да се справят с разпадането на семейството си и неговата репутация. В течение на тридесет години, семейството преживява финансов крах, губи своята религиозна вяра и уважението на град Джеферсън и много от тях умират трагично. Романът е разделен на четири отделни глави. Първата, 7 април 1928, е написан от перспективата на Бенджамин „Бенджи“ Компсън, 33-годишен мъж със сериозни умствени увреждания. Главата за Бенджи се характеризира със силно непоследователен стил на разказване с чести скокове в хронологията. Втората глава, 2 юни 1910, се фокусира върху Куентин Компсън, по-възрастният брат на Бенджи и събитията довели до самоубийството му. В третата глава, 6 април 1928, Фокнър пише от гледната точка на Джейсън, циничният по-малък брат на Куентин. В четвъртата и последна глава, развиваща се един ден след първата, на 8 април 1928, Фокнър въвежда гледната точка на всезнаещо трето лице Faulkner. Последната глава се фокусира основно върху Дилси, един от цветнокожите слуги на Компсън. Джейсън също е във фокус в главата, но Фокнър създава мимолетно впечатление за мислите и деянията на всеки един от семейството.
Читателят може би би желал да погледне в Джобният Фокнър за четиристраничната история на семейство Компсън. Фокнър заявява впоследствие, че е искал да напише историята по същото време, по което пише Врява и безумство.drc.usask.ca
Част 1: 7 април 1928 Първата част на романа е разказана от Бенджамин „Бенджи“ Компсън, източник на срам за семейството, поради намаления му умствен капацитет; единствените герои, които показват искрена загриженост за него са Кади, неговата по-възрастна сестра; и Дилси, най-възрастната слугиня. Неговият разказвателен израз се характеризира предимно със своята нелинейност: обхващащ периода 1898 – 1928, разказа на Бенджи е поредица от нехронологични събития, представени в непрекъснат поток на съзнанието. Наличието на курсив в частта на Бенджи е с цел да покаже значителни промени в повествованието. Първоначално Фокнър предвижда да използва различни цветове мастило, за да означи хронологичните прекъсвания. Тази нелинейност прави стила на тази част особено предизвикателен, но стилът на Бенджи развива канадс, който макар и не хронологически последователен, представя безпристрастен поглед върху истинската мотивация на много герои. Освен това, гледача на Бенджи се променя, за да означи времевия период: Лъстър в настоящето, Т.П. в юношеските години на Бенджи и Върш – по време на детството.
В тази част виждаме трите страсти на Бенджи: огънят, игрището за голф върху земята, която преди е принадлежала на семейство Компсън, и неговата сестра Кади. Но през 1928 Кади е изгонена от дома на Комспън след като съпруга ѝ се развежда с нея, защото нейното дете не е и негово, а семейството е продало любимото си пасище на местния голф клуб, за да финансира обучението на Куентин в Харвард. В началната сцена, Бенджи, придружен от Лъстър, момче-слуга, гледа голфърите на близкото игрище за голф, като чака да чуе тяхното извикване „caddie“ – името на любимата му сестра. Когато един от играчите извиква своето голф кеди, съзнанието на Бенджи се впуска във вихрено течение на спомени за неговата сестра Кади, фокусирайки се върху критични сцени. През 1898 когато тяхната баба умира, четирите деца на Комспън са накарани да играят навън по време на погребението. За да види какво се случва вътре, Кади се изкачва на едно дърво в двора и докато гледа вътре, нейните братя – Куентин, Джейсън и Бенджи – гледат нагоре и забелязват, че бельото ѝ е мръсно. Това е първият спомен на Бенджи и той асоциира Кади с дърветата от останалата част от неговата арка, често казвайки, че тя мирише като дърветата. Други важни спомени в тази част са смяната името на Бенджи (от Маури, името на неговия чичо) през 1900, след откриването на увреждането му; сватбата и развода на Кади (1910), и кастрация на Бенджи, резултат от нападение над момиче, което е намекнато за кратко в тази част, когато една врата е оставена незаключена и Бенджи е навън без надзор.
Читателите често съобщават за трудности при разбирането на тази част от романа поради импресионистичния език, наложен от умствените способности на Бенджамин и неговите чести промени във времето и пространството.
Част 2: 2 юни 1910 Куентин, най-интелигентното и тормозено дете на Комспънови, дава най-добрия пример в ромата за техниката на разказване на Фокнър. Ние го виждаме като първокурсник в Харвард, скитащ по улиците на Кеймбридж, да съзерцава смъртта и да си спомня за отчуждението на сестра му от семейството. Подобно на първата част, неговият разказ не е стриктно линеен, въпреки че двете преплитащи се теми, тази на Куентин в Харвард от една страна и неговите спомени от друга са ясно различими.
Оснавната мания на Куентин е девствеността и непорочността на Кади. Той е обсебен от южняшките идеали на рицарството и защитава жените, осебено неговата сестра. Когато Кади се замесва в безразборни сексуални контакти, Куентин е ужасен. Той се обръща към баща си за помощ и съвет, но прагматичният г-н Компсън му казва, че девствеността е измислена от мъжете и не трябва да се разглежда сериозно. Също така му казва и че времето ще излекува всичко. Куентин прекарва доста време, за да докаже, че баща му греши, но не е в състояние да го направи. Малко преди Куентин да напусне Харвард през есента на 1909, Кади забременява от Далтън Еймс, с когото Куентин се конфронтира. Двамата се сбиват, Куентин губи позорно, а Кади е обречена, заради Куентин, никога да не говори с Далтън отново. Куентин казва на баща си, че те са извършили кръвосмешение, но баща му знае, че той лъже. Идеята Куентин за кръвосмешението е оформена от идеята, че ако те „могат току-така да направят нещо толкова ужасно, то те са избягали в ада“, той може да предпази сестра си, като ѝ наложи каквото и да е наказание, което тя може да издържи. В своето съзнание, той чувства нуждата да поеме отговорност за греха на Кади. Бременна и сама, Кади след това се омъжва за Хърбърт Хед, когото Куентин намира за отблъскващ, но Кади е непоколебима: тя трябва да се омъжи преди раждането на детето. Хърбърт установява, че детето не е негово и отпраща майката и дъщерята в срам. Странстванията на Куентин из Харвард, когато той напуска часовете, следват модела на неговата мъка от загубата на Кади. Така например, той среща малко момиче, имигрант от италиански произход, което не говори английски. Показателно, той я нарича „сестричке“ и прекарва по-голямата част от деня в опити да осъществи комуникация с нея и в неуспешни грижи за нея и помощ в търсене на дома ѝ. Той размишлява с тъга за падението и мизерията на Юга след Американската гражданска война. И тъй като той не може да се справи с аморалността на света, който го заобикаля, той извършва самоубийство.
И докато много читатели, които четат книгата за първи път, съобщават, че частта за Бенджи е трудна за разбиране, същите тези читатели често намират частта за Куентин за почти невъзможна. Не само, че хронологическите събития се смесват редовно, но често (особено в края) Фокнър напълно пренебрегва всякакво подобие на граматика, правопис или пунктуация, а вместо това пише в лъкатушеща поредица от думи, фрази или изречения, които нямат никакво разделяне, което да покаже къде завършва една мисъл и започва друга. Това объркване се дължи на тежката депресия на Куентин влошаващото се състояние на ума, и поради тази причина Куентин е дори по-ненадежден разказвач и от брат си Бенджи. Поради сложността на тази част, тя е често най-обширно изследвана от изучаващите романа.
Част 3: 6 април 1928 Третата част е разказана от Джейсън, третото дете и любимец на Керълайн. Тя се случва един ден преди частта за Бенджи, на Разпети петък. От частите на тримата братя, тази на Джейсън е най-разбираема, отразявайки праволинейното му желание за материално богатство. Към 1928, Джейсън е икономическа опора на семейството си след смъртта на баща си. Той издържа майка си, Бенджи и Мис Куентин (дъщерята на Кади), а също така и слугите. Неговата роля го прави озлобен и циничен с малко от страстната чувствителност, която притежават неговия по-голям брат и сестра му. Той отива толкова далеч, че изнудва Кади да го направи единствен пазител на Мис Куентин, тогава използва тази роля, за да краде издръжката, която Кади изпраща за своята дъщеря.
Това е първата част, която е разказана последователно. Тя следва хода на Разпети петък, денят, в който Джейсън решава да си тръгне от работа, за да търси Мис Куентин, която отново е избягала, изглеждайки за да палува. Тук ние наблюдаваме най-непосредствено конфликта между две доминиращи черти на семейство Компсън, които майката на Джейсън отдава на разликата между нейната кръв и тази на съпруга ѝ: от една страна, безразсъдството и страстта на Мис Куентин, наследена от нейния дядо и в крайна сметка от страната на Комспън; от друга, безпощадния цинизъм на Джейсън, наследен по майчина линия. Тази част ни дава и най-ясна представа за домашния живот в домакинството на Компсън, който за Джейсън и слугите означава грижа за хипондричката Керълайн и за Бенджи.
Част 4: 8 април 1928 8 април 1928 е Великата неделя. Тази част, единствената без само един разказвач от първо лице, се фокусира върху Дилси, могъщият матриарх на семейството тъмнокожи слуги. Тя, за разлика от западащите Компсънови, черпи голяма сила от вярата си, застанала като горда фигура на фона за загиващото семейство. Може да се каже, че Дилси черпи своята сила като гледа отвън (т.е. извън себе си за подкрепа), докато Компсънови стават слаби като гледат навътре.
На тази Велика неделя, Дилси завежда своето семейство и Бенджи на „цветната“ църква. Чрез нея ние усещаме последиците от упадъка и покварата, в които Компсънови живеят от десетилетия. С Дилси са се отнасяли лошо и е тормозена, но въпреки това остава лоялна. Тя, с подкрепата на своя внук Лъстър, се грижи за Бенджи, като го води на църква и се опитва да го отведе до спасение. Проповедта на свещеника я вдъхновява да плаче за семейство Компсън, което ѝ напомня, че тя е видяла упадъка на семейството, на който е свидетел и днес.
Междувременно напрежението между Джейсън и мис Куентин достига неизбежния си край. Семейството открива, че мис Куентин е избягала посред нощ с работника от карнавала, след като е открила скритите пари в килера на Джейсън и ги е взела заедно със своите собствени пари (помощта от Кади, която Джейсън е откраднал). Джейсън се обажда на полицията и им казва, че парите му са откраднати, но тъй като това означава да признае, че е присвоил парите на Куентин, той не настоява за разследване. Затова той тръгва да я търси сам, но загубва следите ѝ в близкия Мотсън и я оставя да си замине.