Ханс Келзен () е австрийски юрист и философ, работил дълго време в Съединените щати. Смятан е за един от най-значимите философи на правото на 20 век.

Биография Роден е на 11 октомври 1881 г. в еврейско семейство в Прага, но израства във Виена. През 1906 г. завършва право във Виенския университет, където след това става преподавател.

През 1912 г. Келзен се жени за Маргарет Бонди (1890 – 1973). Двойката има две дъщери, Хана (1914 – 2001) и Мария (1915 – 1994).

По време на Първата световна война Келзен първоначално е класифициран като негоден за служба. Впоследствие, като помощник на последния австро-унгарски военен министър Рудолф Щьогер-Щайнер, той участва във военно-политически планове, предвиждащи замяната на австро-унгарската реална уния с обикновена лична уния.

В едно есе Келзен разглежда необходимото по онова време разделяне на австро-унгарската армия на австрийска и унгарска армия. Това разделение в крайна сметка се случва на 31 октомври 1918 г., след решението на Унгария, санкционирано от император Карл I в качеството му на крал Карл IV на Унгария, да разпусне реалната уния. Съвместният военен министър, съвместният Министерски съвет или австро-унгарското правителство обаче вече не могат да упражняват никакво влияние по този въпрос.

През октомври 1918 г. Келзен изготвя конституционен меморандум, в който се очертават планове за предотвратяване на икономическа и политическа катастрофа в монархията. Впоследствие Хайнрих Ламаш и Келзен получават официални инструкции от самия император в неговата щабквартира в Баден да сформират „Комисия по ликвидация“, натоварена със задачата да проведе конституционни преговори за „спасяване на държавата“. Последвалите преговори, които Ламаш води с представители на различните националности, първоначално напредват благоприятно. На 20 октомври 1918 г. обаче Ламаш информира Келзен, че мисията е неосъществима поради отказа на чешките политици да участват. След това Келзен поема задачата да информира императора в Гьодьольо. Веднага след това Ламаш, Редлих и Келзен съставят списъка с министри за правителството на Ламаш – министерството на ликвидацията, което е трябвало да бъде предложено на императора. Това правителство остава на власт само две седмици до абдикацията на императора.

През 1930 – 1934 г. преподава в Кьолнския университет, а през 1934 – 1940 г. – в Женевския институт за международни отношения. През 1940 г. заминава за Съединените щати, където след 1945 г. преподава в Калифорнийски университет, Бъркли.

Ханс Келзен умира на 19 април 1973 г. в Бъркли.

Отличия и награди 1938: Почетен член на Американското дружество по международно право 1953: Награда „Карл Ренер“ 1960: Награда „Фелтринели“ 1961: Голям кръст за заслуги със звезда на Федерална република Германия 1961: Австрийски орден за наука и изкуство 1966: Почетен пръстен на град Виена 1967: Голям сребърен медал със звезда за заслуги към Република Австрия

Памет 1981: Келзенщрасе в Ландщрасе (3-ти район) във Виена е кръстена на негово име

Библиография Die Staatslehre des Dante Alighieri. Deuticke, Wien/Leipzig 1905. Hauptprobleme der Staatsrechtslehre, entwickelt aus der Lehre vom Rechtssatze. Mohr, Tübingen 1911, 2., photo-mechanisch gedruckte, um eine Vorrede vermehrte Auflage 1923. Vom Wesen und Wert der Demokratie Mohr, Tübingen 1920; 2., überarbeitete und erweiterte Auflage 1929; Neudruck der 2. Auflage: Scientia, Aalen 1981, ISBN 3-511-00058-0. Sozialismus und Staat: Eine Untersuchung der politischen Theorie des Marxismus. Hirschfeld, Leipzig 1920; 3. Auflage: Wiener Volksbuchhandlung, Wien 1965. Österreichisches Staatsrecht: Ein Grundriss entwicklungsgeschichtlich dargestellt. Mohr, Tübingen 1923. Allgemeine Staatslehre. Springer, Berlin 1925. Die philosophischen Grundlagen der Naturrechtslehre und des Rechtspositivismus. R. Heise, Charlottenburg 1928. Wer soll der Hüter der Verfassung sein? W. Rothschild, Berlin-Grunewald 1931. Reine Rechtslehre: Einleitung in die rechtswissenschaftliche Problematik. Deuticke, Leipzig/Wien 1934; 2., vollständig neu bearbeitete und erweiterte Auflage: Deuticke, Wien 1960. Vergeltung und Kausalität: Eine soziologische Untersuchung. W. P. van Stockum, Den Haag 1941. General Theory of Law and State. Harvard University Press, Cambridge 1945. Society and Nature: A Sociological Inquiry. Kegan Paul, London 1946. The Law of the United Nations: a critical analysis of its fundamental problems. Stevens, London 1950. Was ist Gerechtigkeit? Deuticke, Wien 1953. Principles of International Law. Rinehart, New York 1952; 2. Auflage 1966. Allgemeine Theorie der Normen. Im Auftrag des Hans-Kelsen-Instituts aus dem Nachlass hrsg. von Kurt Ringhofer u. Robert Walter. Manz, Wien 1979. Werke. Hrsg. von Matthias Jestaedt. In Kooperation mit dem Hans-Kelsen-Institut. Mohr Siebeck, Tübingen 2007 ff., ISBN 978-3-16-149420-8.

Бележки

Източници : Келзенъ, Хансъ. Чистото учение за правото. Преводъ Иванъ Н. Бочевъ. // Правна мисълъ, г. 3, 1937, кн. 1, с. 8-18, кн. 2, с. 97-113; кн. 3, с. 202-217; кн. 4, с. 298-313; кн. 5, с. 387-396; кн. 6, с. 454-483.

Категория:Австрийски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Философия на правото Категория:Позитивизъм Категория:Австрийски юристи Категория:Възпитаници на Виенския университет Категория:Висш институт за международни изследвания и изследвания на развитието Категория:Преподаватели в Калифорнийския университет – Бъркли Категория:Преподаватели в Кьолнския университет Категория:Почетни доктори в САЩ Категория:Евреи в Австро-Унгария Категория:Евреи в Австрия Категория:Родени в Прага Категория:Починали в Бъркли