Жак Фреско () е самоук архитект, конструктор, концептуален артист, учител и футурист. Фреско пише и изнася лекции върху вижданията си за устойчиви градове, енергийна ефективност, мениджмънт на природните ресурси, кибернетични технологии, автоматизация и ролята на науката в обществото. Заедно със сътрудничката си Роксан Медоуз основават „Проектът Венера“Проектът Венера – регистрация и информация в Департаментът на Флорида – Отдел Корпорации(4). Фреско предлага промени в обществото чрез глобално прилагане на обществено-икономическа система, базирана на идеите му за кооперативност, технологична автоматизация и научна методология, система наречена от него: „ресурсно базирана икономика“.
Младежки години Роден на 13 март, 1916 г.Списък от Бюрото за преброяване на населението на САЩ – 3 април 1930., Жак Фреско израства в югозападната част на Ню Йорк – Бенсънхърст, БруклинLionel Rolfe, Fat Man on the Left – Four Decades in the Underground, California Classics Books, 1998, ISBN 1879395010, ISBN 13: 9781879395015,
а „Fresco was not just Catran's mentor – he was also his boyhood chum in the Bensonhurst section of Brooklyn, where the two grew up together at the bottom of the Depression.“ – стр. 161, ¶ 5 б „At one point during the Depression Fresco had been attracted to the theories of Karl Marx. But he finally decided – and was brave enough to declare as much at a public meeting of the Young Communist League, from which he was physically ejected – that Marx was all wrong.“ – стр. 160, ¶ 1 в-г „As a Douglas aircraft employee, he had argued with his chief engineer about an airplane design. Fresco warned that it would crash during its first big test. It did, killing two people.“ – стр. 159, ¶ 1 д In the early '50s I went to Fresco's laboratory every Saturday morning… to take lessons in technical illustration." – стр. 159, ¶ 3 е „Jacque Fresco… had moved to Miami in the Mid-'50s, after the State of California had destroyed the laboratory to make way for the Golden State Freeway.“ – стр. 161, ¶ 3 ж „Fresco had a circle of disciples who considered him next only to Albert Einstein, although the friends and relatives of those disciples often thought Fresco was a fraud and charlatan.“ – стр. 158, ¶ 2.Jack Catran, Walden Three, 1989, ISBN 0936162309, ISBN 13: 9780936162300,
а „Bensonhurst, specifically the corner of 67th Street and 20th Avenue“ – стр. 64, ¶ 2; „Nearly everybody living in Bensonhurst was a member of a minority; the minorities made up a majority of the neighborhood.“ – стр. 68, ¶ 4 б „The thirst for learning in the crowded public libraries, was to be seen to be believed.“ – стр. 65, ¶ 3 в „For us Technocracy obsoleted Marx overnight“ – стр. 65, ¶ 5.. Като дете интересите на Фреско не се припокриват с темите, представени му в училище. Невъзможността или нежеланието му да се приспособи към официалното образование го подтикват към самоучение в по-късните му тийнейджърски години. Фреско прекарва по-голямата част от младежките си години в местната библиотека, изучавайки предметите, които го вълнуват. В тези ранни години той показва актьорски заложби, които му спечелват първото място на виден конкурс за драма в Ню Йорк. Фреско демонстрира артистичните си заложби и в рисуването и скицирането. На покрива на дома му на 67-а улица и 20-о авеню, Фреско прекарва времето си с приятели, обсъждайки Дарвин, Айнщайн, науката и бъдещето. Бедността и страданията, предизвикани през Голямата депресия, го карат да развие своята чувствителност и амбиция към функционирането на обществото и бъдещето на човечеството. За кратък период Фреско посещава Лигата на младите комунисти, където предизвиква сътресения. След кратък диспут и разногласия с президента на Лигата, Фреско бива отстранен. След това вниманието му се насочва към технократите. В младежките му странствания едно от местата, които посещава е Флорида, където развива афинитет към тропиците – място на което се завръща по-късно в живота си. В средата на 30-те, Фреско пътува на запад към Лос Анджелис, където започва кариерата си като структурен дизайнер в различни области.
Кариера
Авиационна индустрия, пътувания в Полинезия В Калифорния Фреско е назначен в самолетна компания „Дъглас“, след като представя много от по-ранните си алтернативни дизайни на самолети. От малък проявява интерес върху дизайна на самолетни крила и летящи чинии. Той се опитва да заинтересува авиационната индустрия във времена, в които се прилагат експерименталните конструкции. Успява да демонстрира такива конструкции през 1938. След раздялата му с Дъглас поради разногласия за сигурността на конструкциите, той заминава за Хаваите в края на 1939 г., оттам отпътува за островите в Южна Полинезия, където комуникира с местното население. Фреско твърди, че тези посещения на островите са спомогнали за оформянето на разбиранията му за относителността на различните култури и променливостта на човешките ценности в различните общности и среди. След завръщането си в Калифорния, Фреско се подслонява на различни места из Лос Анджелис и Хермоса Бийч, продължавайки да проектира за различни компании.
Военновъздушни сили, Райт Фийлд През 1942 Фреско е повикан в армията на САЩ. Скоро след това са му възложени проектантски задачи във Военновъздушните сили в лабораториите Райт Фийлд в Дейтън, Охайо. Там той създава до 40 нови дизайна на ден. Сред многото му проекти е и такъв за контрол на площта на самолетното крило, даващо възможност на пилота за контрол над дебелината му при излитане и по време на полет – радикален дизайн, оптимизиращ управлението на самолета. Получава патент, който впоследствие става собственост на Военновъздушните сили. След трудности с живота в армията бива освободен. Фреско показва много напредничави идеи в самолетостроенето, което му спечелва репутация в авиационните среди на „човек с двайсет години по-напред от времето си“.
„Целенасочен дом“
В средата на 40-те години Фреско е нает от Ърл Мюнц и Майкъл Шор за проектирането на нова, модерна и евтина къща. Резултатът е една от първите постройки, изцяло от стъкло и алуминий, позната като „Целенасочен дом“. Предлагат се дванайсет варианта на 86-те ѝ квадратни метра. Постройката може да бъде издигната от десет души за осем часа. Конструкцията ѝ от олекотени, здрави и устойчиви материали позволява намалени разходи и поточно производство, което увеличава икономическата ѝ стойност. В резултат цената ѝ е била около 5200 долара. Проектът бива представен за първи път в хотел Амбасадор в Лос Анджелис през 1947 година. Конструкцията е представена за първи път през лятото на 1948 в студио 8 на Уорнър Брос, на Сънсет булевард. Посетена е от над 20 хил. души. Приходите от представянето ѝ са дарени на Обществото за превенция на ракови заболявания за изграждане на нова болница. В следващите години „Целенасочен дом“ започва да се произвежда масово, а правителството на САЩ го разглежда като решение за настаняването на ветерани от Втората световна война. За повече от 10 години варианти на конструкцията биват продавани, проектирани и обитавани – до 1962, когато огромен проект за настаняване наречен Алуманор, бива изграден в Хайланд Парк, Лос Анджелис.
Триизмерна технология През 1949 Фреско е упълномощен от холивудските продуценти Джак Мос и Ървинг Йергин за разработването на технология за виждане на триизмерни обекти без използването на очила. Разработената технология би се прилагала, както за кино зрители, така и за телевизията. Със своята простота тя бива относително евтина и изискваща малки модификации на проектиращите системи, използвани по онова време. Технологията имала и приложения в медицината, при рентгеновите апарати и в хирургията. Демонстрирана е през лятото на 1949 г. в Калифорния.
Научноизследователски лаборатории През втората половина на 40-те и първата на 50-те години на 20. век Фреско е директор на „Научноизследователски лаборатории“ на две места. Едната лаборатория е разположена близо до Елисиън Парк в Лос Анджелис, под ръководството на сътрудниците му – Ели Катран и Хенри Джарето. По-късно е преместена в Лос Фелиз, близо до Холивуд, където Фреско живее, изнася лекции, преподава техническо проектиране, докато изследва и работи над изобретения като научен консултант и изобретател на свободна практика. Като такъв Фреско твърди, че много от изобретенията му биват продадени безусловно на клиентите му, което изключва името му от много патенти. Той също така твърди, че много от изобретенията му биват присвоени от други колеги. Точно в тези години Фреско се сблъсква с много финансови затруднения и в един случай губи цялото оборудване на лабораторията си.
Научна фантастика, филмова индустрия През по-късните години на Фреско в Лос Анджелис той работи като дизайнер на модели за научнофантастични филми, като едно такова телевизионно шоу е „Пръстен около Луната“, което се превръща във филма „Проект Лунна база“, по разказ на Робърт Хайнлайн. Фреско е признат за висококачествените си модели, въпреки нискобюджетните продукции. Неговият талант бива препоръчан на Роджър Корман за филма „Звярът с милионите очи“. Фреско работи и като технически консултант във филмовата индустрия, като най-известното му участие е в номинирания за Оскар документален филм „Голото око“ на Лу Стумен през 1956 г. Репутацията на Фреско в Лос Анджелис му спечелва гост участие в националното телевизионно шоу на Арт Бейкър – „Пожелахте да видите“ като „човекът на бъдещето“ в първата половина на 50-те години. Впоследствие през 1955 Фреско напуска Калифорния, след като лабораторията му е присвоена за изграждането на магистралата Голдън Стейт.
Средна възраст Терапевтични услуги, индустриален дизайн Следвайки афинитета си към тропиците през 1955 Фреско се премества в Маями, Флорида, където живее на лодка известно време. Започва да практикува частни терапевтични сесии, по времето когато Асоциацията на американските психолози преследва стриктно терапевти, които нямат одобрени сертификати, като Фреско се сблъсква с тях и критиката им върху методите му. По-късно Фреско подчертава, че липсата му на официална академична ориентация е определяща в академичния контекст на критиката срещу него и затруднява практиката му. В Маями Фреско изнася публични лекции през втората половина на 50-те и първата на 60-те, като започва критиката си върху политическите и културни практики на епохата.
Прекарва много от времето си в Маями опитвайки се да покаже проектите си за кръгообразен град и за набирането на средства за построяването му. Също така проектира и автомобил триколка, чието задвижване има само 32 движещи се части и с чието финансиране се затруднява също. Успява да се издържа като работи като индустриален дизайнер за различни компании, като Алкоа и Мейджър Реалти Корпорейшън. През 1961 г., с Пиетро Белучи и Фредерик Уайз, Фреско проектира подобрена версия на по-ранния си модел на „Целенасочен дом“, позната като „Къща сандвич“. Състояща се в по-голямата си част от сглобяеми компоненти, части и алуминий, цената ѝ варира от 2950 долара до 7500 с основа и всички вътрешни инсталации. Също в тези години подпомага проектите си, като проектира неподлежащи на конкуренция сглобяеми устройства от алуминий, чрез компанията си „Жак Фреско Ентърпрайзис Инк.“
Проект Американа