Ангел Иванов Каралийчев е български писател и преводач, известен със своя принос в детско-юношеската литература. Повече от 40 години пише разкази, приказки и повести за деца, включително и преразказвайки български и чуждестранни приказки и легенди. Пише също и произведения за възрастни, като разкази и пътеписи. Работи и като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства.
По мотиви от разказа на Ангел Каралийчев „Слепият гъдулар“ е сценарият на телевизионния филм „Чуй звездите“. Една от най-обичаните му книги е „Приказен свят“. За нея през 1974 г. посмъртно му е присъдена Почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“ от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY).
Живот и творчество Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 година в Стражица, Горнооряховско. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години – в сп. „Ученическа мисъл“ (Русе) помества стихотворението си „Орелът“. Работи известно време в общината в Стражица. Следва химия в Софийския университет. Дипломира се в Свободния университет, (днес УНСС), през 1928 година, където завършва дипломация.
Първата му книга – революционната поема „Мауна лоа“ излиза през 1923 г., на следващата година – сборникът му с разкази „Ръж“. Сътрудничи на списанията „Нов път“, „Червен смях“, „Чернозем“ и др. След известния разрив на „новопътци“ с Георги Бакалов от 1925 г. публикува в сп. „Златорог“ на Владимир Василев, „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“ и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929), „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и др. Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г.
През 1925 година известната поетеса Дора Габе, с която Каралийчев се познава лично, забелязва публикуваната от него в списание „Детска радост“ преработка на приказката „Житената питка“ и го убеждава да състави първата си детска книга – „Мечо“ (1925), която е илюстрирана от близкия приятел на Каралийчев Илия Бешков. Малко след това Дора Габе го убеждава да напише за издаваното от нея детско списание „Прозорче“ поредица от разкази, издадени през 1940 година самостоятелно като повестта „Тошко Африкански“. През 1931 година се жени за актрисата Вела Ушева и през 1938 година им се ражда починала рано дъщеря.
Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932 – 1944), изд. „Народна младеж“ (1947 – 1952), в. „Литературен фронт“ (1952 – 1953), изд. „Български писател“ (1952 – 1969).
Умира на 14 декември 1972 година в София.
Памет На Ангел Каралийчев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София ().
Произведения „Мауна лоа“ (1923; поема) „Крали Марко по народните песни“ (1925; 1930) „Ръж“ (1924; разкази) „Мечо“ (1925; разкази) „Жълтици“ (1925; малки разкази) „Имане“ (1927; разкази) „Крилатият юнак“ (1927; приказка) „Чудната свирка“ (1927; приказка) „Богородична сълза“ (1928; приказки) „Цар Иван Шишман“ (1928) „Приказен свят“ (1929; 1930, 1933; 1943; 1954; 1960; 1969; 1972; 1982; 1985) „Смъртта на хан Крума“ (1929) „Честит човек“ (1929; приказки) „Край огнището“ (1929; 1936; народни приказки) „Мравешка история“ (1931; 1945; малки разкази) „Дядовата броеница“ (1932; 1940; народни приказки) „Кошер. Стихове и разкази за малките спестовници“ (1932) „Лъжовен свят“ (1932, 1941, 1943, 1946; разкази) „Чудната птичка. Четири народни приказки“ (1932) „Бързоходната княгиня. Естонска приказка“ (1933) „Жълтите птички“ (1933) „Месечината и дяволът“ (1933) „Пророческият сън“ (1933) „Аз съм книга хубавица за най-мирните дечица“ (1935) „Сребърна ръкойка. Пътеписи. Настроения. Разкази“ (1935) „Ането“ (1938; 1966; 1976; 1985; 1999; повест) „Вихрушка“ (1938; разкази и легенди) „Крилата помощ“ (1938) – първата радиопиеса, излъчена в България по Варненското радио на 26 декември 1938 г. (съвместно с Матвей Вълев)Теодора Димова, 80 години от излъчването на първата радиопиеса, БНР, програма „Христо Ботев“, 28 декември 2018 г. „Ято“ (1938) „Земята на българите“ (1939; 1942; пътеписи) „Исторически разкази. Легенди, сказания, откъси от миналото на българския народ“ (1939) „Старопланинските бунтовници“ (1939) „Тошко Африкански“ (1940; 1945; 1948; 1953; 1970; 1985; 1999) „Птичка от глина“ (1941; разкази и пътеписи) „Русенският каменен мост“ (1941; 1943; 1945; разкази) „Българчета“ (1942; разкази и приказки за деца) „Кладенче“ (1943) „Книга за малките българчета“ (1943) „Надежда“ (1944; разкази) „Весели премеждия“ (1945; стихове) „Двете маймунчета. Весели картинки и приказки“ (1945) „Великанът и ламята“ (1946, приказка) „Соколова нива“ (1946; разкази) „Български народни приказки“ (1948; 1952; 1954; 1956; 1957; 1958; 1960; 1965; 1971; 1974; 1975; 1985; 1988) „Житената питка“ (1948; 1960; 1965; 1973; 1974; 1988) „Крали Марко освобождава три синджира роби“ (1948) „Най-хубавата земя“ (1948; 1950; 1953; 1957; 1954; разкази и приказки) „Мъничкият Мук. Източна приказка“ (1949) „Народен закрилник“ (1949; 1950; 1954; разкази) „Който не работи, не трябва да яде“ (1950; 1955; приказка) „Строители на републиката“ (1950; избрани разкази) „Бялото гълъбче“ (1951) „Рожен“ (1951; пиеска в две картини) „Разкази и приказки“ (1952) „Малкият орач“ (1953; 1961; 1970; народна приказка) „Приказка за житните зърна“ (1953) „Братче и сестриче“ (1954) „Наковалня или чук“ (1954; 1958; 1963; 1971; 1972; разкази и очерци за Георги Димитров) „Тримата братя и златната ябълка“ (1954; 1980) „Пътища далечни“ (1954; очерци и пътни бележки) „Гладният вълк. Глупавата мечка“ (1956; народни приказки) „Избрани произведения“ (1956) „Самотната елхица“ (1956; приказка) „Лъв без опашка“ (1958; приказка) „Трите патенца“ (1958; приказка) „Топла ръкавичка“ (1959; 1965; 1972; 1975; приказки и разкази) „Безценното камъче“ (1960; 1968; 1970; приказка) „Гостенчета крилати“ (1960; 1964; народни приказки от разни страни) „Пух-пах“ (1960; народна приказка) „Тримата юнаци“ (1960; приказка) „Избрани произведения в 3 тома“ (1962 – 1963) „Майстор на майсторите“ (1963; народна приказка) „Подрумчета“ (1963; сборник мъдрости, афоризми, спомени, случки и импресии) „Юначният заек и вълчицата. Непослушните деца“ (1964) „Локомотивът на историята“ (1965; разкази и очерци) „Най-скъпият подарък“ (1965; 1973; разкази и приказки) „Майчина сълза. Житената питка. Лъв без опашка“ (1966; 1975; 1985; приказки) „Спомени. Из моя дневник. В широката съветска земя. Писатели. Капка мастило“ (1966; 1971) „Имало едно време“ (1968; 1985; народни приказки) „Безценно камъче. Юначният заек и вълчицата. Непослушните деца“ (1970) „Малкият орач“ (1970) „Най-старата приказка на света“ (1970) „Избрани произведения в 2 тома“ (1972) „Бялото агънце. Малкият скъперник“ (1975) „Лъв без опашка“ (1975; приказка) „Камбаната на свободата“ (1976, легенди и предания) „Дядо Божиловата надежда“ (1976) „Дарените години“ (1976) „Патаран и Цървулан“ (1976) „1877“ (1977, исторически разказ) „Торбата с лъжите“ (1977) „Един за друг“ (1977, исторически разказ) „Торбата с жълтиците“ (1980) „Най-тежкото имане“ (1980) „Юначното петле“ (1986, приказка) „Камбаната на свободата“ (1989, легенди и предания)
Източници
Външни препратки От и за Ангел Каралийчев в Своден каталог НАБИС
Ангел Каралийчев. Орли, Литернет Ангел Каралийчев в Литературен свят „Ангел Каралийчев – писател на очите и сърцето“ , БНР Архивен фонд, 21 август 2017 г. Критика за Ангел Каралийчев в Литернет Светлана Стойчева, „Белият приказен свят на Каралийчев“ , Public Republic, 12 януари 2012
Категория:Български писатели Категория:Български детски писатели Категория:Български пътеписци Категория:Български автори на разкази Категория:Български преводачи на рускоезична литература Категория:Български преводачи на полскоезична литература Категория:Възпитаници на УНСС Категория:Родени в Стражица Категория:Починали в София