Камен Поморски

Ка̀мен Помо̀рски (, местно произношение: Камин Поморски; ) е град в Северозападна Полша, Западнопоморско войводство. Административен център е на Каменски окръг, както и на градско-селската Каменска община. Заема площ от 10,74 km2.www.stat.gov.pl

География Градът е разположен в северната част на историческата област Източна Померания, на границата между физикогеографските области Тшебятовско крайбрежие и Грифишка равнина. Застроен е край югоизточния бряг на Каменския залив, част от пролива Дживна, при устието на вливащата се в него река Швинец.Информация на сайта „pwn.pl“ (посетен на 3 януари 2017 г.) Центърът на града се намира на 7 километра от Балтийско море и има непряк достъп до морето чрез пролива Дживна.Kamien Pomorski, poland.travel, 5 януари 2017 г. Градът е разположен на около 10 метра надморска височина.Geographic coordinates of Kamien Pomorski, Poland, dateandtime.info, 5 януари 2017 г. В него има солени извори и кални бани, а също така е и център за водни спортове и отдих. Средната годишна температура в района е 8,7 °C. Най-топлият месец е юли и най-студеният е януари.Climate: Kamień Pomorski, en.climate-data.org, 5 януари 2017 г. Максималната температура е в диапазона от 32.1 до 33.1 С, с минимум от -18,6 до -19,2 °С. Годишната валежи варират от 550 до 650 mm. Ветрове духат най-вече от югозапад и северозапад.Program Ochrony Środowiska dla Gminy Kamień Pomorski, Szczecin, октомври 2004 r.

История

Камен Поморски е едно от най-старите селища в Померания (; ). Възниква през IX век като укрепено рибарско и пристанищно поселище в земите на славянското племе волиняни, част от племенния съюз на поморяните. През 967 г. земята на волиняните е превзета от полския княз Мешко I.Статия на сайта „www.kamienpomorski.pl“ . Посетен на 6 януари 2017 г.Статия на сайта „www.nid.pl“. Посетен на 6 януари 2017 г.

През 1124 г. полският княз Болеслав III Кривоусти изпраща християнизаторска мисия в Померания начело с епископ Ото от Бамберг. Резидиращият в Камен първи исторически засвидетелстван померански княз Вартислав I (1106 – 1135) приема християнството и полага васална клетка към полския княз. След него са покръстени членовете на семейството му и жителите на града. В това време са изградени храмовете Св. Успение Богородично и Св. Йоан Кръстител.

Вежен момент от историята на Камен е преместването на седалището на епископията от съседния град Волин. Това се случва през 1175/6 г. и е предизвикано от превземането на Волин от датчаните. Оттогава градът става църковна столица на Померания.

В резултат на датските нападения в периода 1170 – 1185 г. Камен и цяла Померания силно пострадват. От ситуацията се възползва германския император, който в 1181 г. успява да получи васална клетва от померанския княз (херцог) Богуслав II. От 1186 г. в продължение на половин век Померания е васална територия на Дания. В този период Камен губи функцията си на княжеска столица. След оттеглянето на датчаните областта е присъединена трайно към Свещената Римска империя. Започва процес на заселване на немски колонисти и постепенна германизация на градското население.

На 5 януари 1274 г. херцог Барним I (1264 – 1278) дарява града с Любешко градско право. В 1308 г. Камен е опожарен от бранденбургците, като катедралата е разрушена. С възстановяването на града се заема херцог Вартислав IV Вологошчки (1309 – 1326). Изградена е нова укрепителна система а територията около катедралата и епископския дворец е заградена с крепостна стена.

След като получава право на самоуправление, в града започва да се развива по-сериозно и търговската дейност, която дотогава отстъпва на селското стопанство, риболова и занаятите като средство за препитание на местните. За това допринасят и тесните връзки, които Камен поддържа с Ханзата през XIV век.

По време на Тридесетгодишната война (1618 – 1648) Камен е опожарен от отстъпващи императорски войски а в 1630 г. е превзет от шведите. През 1637 г. умира без мъжки наследник последния померански херцог Богуслав XIV, което води до разделянето на Померания между Швеция и Бранденбург-Прусия през 1648 г. с клауза във Вестфалския мирен договор. Камен попада в шведската част,Baltic Connections (3 vols.). Archival Guide to the Maritime Relations of the Countries around the Baltic Sea (including the Netherlands) 1450 – 1800, Brill, ISBN 978-90-04-16429-1, 2007, стр. 1788 но в 1679 г. е присъединен към Бранденбург-ПрусияDie Hohenzollern und das Deutsche Vaterland, R. Graf Stillfried-Alcantara и Bernhard Kugler, egv, стр. 67 (Кралство Прусия от 1701 г., Германска империя от 1871 г.).

Изграждането на пристанище в близкия град Швиноуйшче през XVIII век се отразява негативно на икономическото развитие на Камен.Статия на сайта „encyklopedia.pwn.pl“. Посетен на 6 януари 2017 г.

През XIX век основно препитание на населението са занаятчийството и селското стопанство като развитието на града е бавно, което подтиква част от жителите му да имигрират. Същевременно транспортните връзки се подобряват значително. През 1842 г. е открита корабна връзка между Камен и Шчечин а в следващите години са изградени нови пътища до Тшебятов, Грифице и Новогард. В 1892 г. е отворена железопътната линия до Шчечин.

Най-голям принос за развитието на Камен допринасят откритите през 1876 г. минерални извори. Градът постепенно се превръща в балнеоложки център.

На 5/6 март 1945 г. в Камен влиза Червената армия. С решение на Потсдамската конференция (17 юли – 2 август 1945), организирана след края на Втората световна война, градът е включен в даржавните граници на Полша, германското население е изселено и са заселени поляци.Cammin , prussianpoland.com, 5 януари 2017 г.

В резултата на войната градът е в руини и възстановяването му продължава три десетилетия. На 7 септември 1959 г. е обявен за балнеоложки център.Статия на сайта „www.kamienpomorski.pl“ (посетен на 6 януари 2017 г.); Статия на сайта „encyklopedia.pwn.pl“. Посетен на 6 януари 2017 г.

В ново време икономиката на града залага на туризма, балнеолечението, промишлеността, селското стопанство и риболова. През 2005 г. Катедралният комплекс е обявен за „исторически паметник“.Rozporządzenie prezydenta Rzeczypospolitej Polskiej z dnia 25 sierpnia 2005 r. w sprawie uznania za pomnik historii „Kamień Pomorski – zespół katedralny“. Посетен на 6 януари 2017 г.

Население Развитие на населението Година Брой 1740 1022Flemming-Benz, S. 42. 1782 1914Gustav Kratz: Die Städte der Provinz Pommern – Abriss ihrer Geschichte, zumeist nach Urkunden. Berlin 1865, S. 63.. 1791 1838,Christian Friedrich Wutstrack (Hrsg.): Kurze historisch-geographisch-statistische Beschreibung von dem königlich-preußischen Herzogtum Vor – und Hinterpommern. Stettin 1793, Übersichtstabelle auf S. 736. 1794 1870 1812 1969Aus der Geschichte der jüdischen Gemeinden im deutschen Sprachraum – Cammin (Hinterpommern); посетен на 24 декември 2016 г. 1816 1965 1831 2886 1843 3486 1852 4736 1861 5178 1900 5911Meyers Konversationslexikon. 6. Auflage, 10. Band, Biographisches Institut, Leipzig und Wien 907, S. 520. 1905 6000 1925 5660Der Große Brockhaus. 15. Auflage, 3. Band, Leipzig 1929, S. 610.Gunthard Stübs und Pommersche Forschungsgemeinschaft: Die Stadt Cammin i. Pom. im ehemaligen Kreis Cammin in Pommern . 2011. 1939 6070 2009 9124Ludność – Stan i struktura w przekroju terytorialnym. (PDF) Główny Urząd Statystyczny, Посетен на 31 декември 2009.

Забележителности

Кметството: Късноготическа сграда разположена в средата на пазарния площад. Построена е в края на XIII – началото на XIV век. През 1969 г. е реставрирана, като и е върнат първоначалния готически вид. Стар дом: Сградата е построена в началото на XVIII век. Градежът е чрез гредова конструкция (фахверк).Статия на сайта „encyklopedia.pwn.pl“ (посетен на 19 януари 2017 г.) Разположена е на главния площад срещу кметството. Волинската порта и Пястовската кула: Късноготическа порта с кула от XIV век. През 2001 г. в нея е настанен музея на Камен Поморски. Епископският дворец: Сградата се намира до катедралата и е построена през XIV век. Тя е служила като седалище на епископската курия на Каменската епархия, редом с построения епископски замък през 1385 г. През 1568 г. Херцог Йохан Фридрих престроява сградата в ренесансов стил. По-късно е разрушена. Използвана е като католически културен център и исторически музей на региона, преди тези институции да бъдат преместени в нова сграда.Europäische Route der Backsteingotik ; Kamień Pomorski. Informator Turystyczny, s. 11. Църква „Св. Николай“: Църквата е построена през XIV век, на мястото на поранен малък параклис към болница. Разположена е извън крепостните стени на стария град. Градежът е от тухли и малки камъни.

Личности Родени в Камен Поморски Йохан Хиеронимус Щауде (1615 – 1663), немски ориенталист и университетски преподавател Албрехт Имануел Дрийзентал (1724 – 1781), немски евангелистки теолог Адолф Ашер (1800 – 1853), немски търговец на книги, антиквар, издадел и библиограф Карл Вилхелм Емил Квант (1835 – 1911), немски евангелистки пастор Йоханес Майнхолд (1861 – 1937), немски теолог Карл Бернхард Бамлер (1865 – 1926), немски метеоролог, учител и пионер на пътуването с балон Едвин Ренатус Хазенйегер (1888 – 1972), немски комунален политик Гюнтер Шпилмайер (* 1925), немски юрист, съдия в социалния съд на републиката Клаусюрген Вусо (1929 – 2007), немски актьор Уве Йонсон (1934 – 1984), немски писател Мартин Вайер (* 1938), немски органист и музиколог Ерланд Ердман (* 1944), немски медик

Работили и творили в Камен Поморски Вартислав I (около 1100 – преди 1148), княз на Померания Ото от Бамберг (около 1060 – 1139), германски духовник, пристига в Камен Поморски през 1124 г. начело на християнизаторска мисия. Евалд Георг фон Клайст (1700 – 1748), открива през 1745 г. Лайденската стъкленица Ернст фон Кьолер (1841 – 1928), от 1868 – 1887 депутат от община Камин ин Померн

Градове партньори Към 6 януари 2017 г. Камен Поморски има договори за партьорство с градовете Брумьола в Швеция, Ковари в Полша, Порвоо във Финландия и германските градове Люнен и Торгело.Информация на сайта „www.kamienpomorski.pl“ (посетен на 6 януари 2017 г.)

Бележки

Категория:Градове в Западнопоморско войводство