Николай Хайтов

Николай Александров Хайтов е български писател, драматург, публицист.

Известен е със сборника си „Диви разкази“, както и с оспорваните си съчинения относно гроба на апостола на свободата Васил Левски. Народен деятел на изкуството и културата. Многократно е обвиняван в присвояване на чужди произведения..

Биография Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Станимашко. Завършва прогимназия в родното си село. В продължение на 3 – 4 години работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край близкото село Крумово. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. Завършва курс по лесничейство в Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет в Софийския университет през 1943 г. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив.

През 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичово, в Девинско и в Горското стопанство в Сапарева баня. Инженер-лесовъд е в Радуилския участък в горско стопанство „Боровец“, Самоковско, от 1951 г. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. „Работническо дело“. По-късно присъдата е отменена, но 2 години е безработен. Търси препитание с писане на очерци.

Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за вестник „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник Народна култура и списание „Наша родина“. От 1975 до 1977 г. е председател на Столичния съвет на културата.

През 1966 г. става главен редактор на списание „Родопи“, което през следващите години е сред основните поддръжници на Възродителния процес сред помаците, а след това и сред турците. Хайтов се превръща в един от неговите популярни идеолози и съветник на Тодор Живков по този въпрос.

През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази“, авторството на които е спорно. Те имат над 10 издания в България и са преведени на 28 чужди езика, включително китайски. През 1989 г. излизат негови „Избрани произведения“ в 3 тома.

Член е на Съюза на българските писатели (СБП),Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 20 юли 2026 г. като от 1966 г. е член на управителния съвет, след това е секретар (1966 – 1968),Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 331 а от 1993 до 1999 г. е и председател на СБП. За известен период е председател на Творческия фонд на СБП, но е отстранен тихомълком, след като се разразява скандалът около самоволното му влизане в жилището на писателката Яна Язова през 1974 г. и кражбата на оригиналите на неиздадените ѝ приживе романи, вкл. и ръкописа на романа ѝ „Левски“. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП.

Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

Николай Хайтов има 2 синове – Александър (скулптор) и Здравец (архитект), и дъщеря Елена Хайтова.

Жени се 3 пъти, последната му съпруга е Жени Божилова.

Умира на 82-годишна възраст на 30 юни 2002 г. от левкемия и е погребан в Централните софийски гробища.

Плагиатство Николай Хайтов неколкократно е обвиняван в присвояване и опити за присвояване на чужди произведения:

Опитва се да публикува под свое име сборника с документални разкази „Забравените от небето“ на Екатерина Томова. Когато не успява, активно се противопоставя на издаването му. Авторката получава широка обществена подкрепа от средите на интелигенцията в борбата си да публикува книгата. Поради създалата се гласност Тодор Живков се среща с нея и решава случая в нейна полза.Екатерина Томова, „Заради тази книга се срещнах с Тодор Живков“, сайт на издателство „Хермес“, 16-01-2008. В първото издание на документалната книга за историята на село Манастир от Славчо Дичев, която Хайтов редактира, като автори са посочени и двамата, но в следващото издание като автор фигурира единствено Николай Хайтов. Журналистката Велислава Дърева, която разкрива плагиатството му във в. „Комсомолска искра“ през 1986 г., като публикува факсимиле на кориците на двете издания, е уволнена след писмо на Хайтов до Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Издателството излиза с опровержение, че това е полиграфическа грешка.Евгений Тодоров, „Нови щрихи към образа на великия Хайтов“, 05.12.2007.„Велислава Дърева: Уличих Хайтов в кражба, уволниха мен, главния редактор и зам.-главния“, интервю за e-vestnik.bg, 20 май 2009. През 1985 г. Петър Величков открива чернови на неиздадения дотогава роман „Левски“ на Яна Язова в Централния държавен архив и публикува откъси от него във в. „АБВ“. Според него Хайтов е откраднал беловата на романа (която така и не е намерена) след смъртта на авторката му и го е депозирал в издателство „Христо Г. Данов“, но поради излизането на откъсите го изтегля и заличава всички следи.„Петър Величков: Кулезич направи антифилм за Яна Язова, оневинява Хайтов“, интервю за e-vestnik.bg, 28 април 2009.„Синовете на Хайтов изгубиха дело срещу Петър Величков“, skif.bg, 1 март 2016 г.

Признание Носител е на Димитровска награда за проза, на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ (1995) и на Вазовата награда за литература (1997).

Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките.

През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.Указ № 3 от 7 януари 2000 г.

На Николай Хайтов е наречена улица в София ().

Цитати „Левски е еманация на българщината в най-висшата ѝ форма“. „Едно е да ти се иска, друго е – да можеш, а пък трето и четвърто да го направиш.“ (из разказа „Мъжки времена“) „Главата ми да отсекат, пак ще викам: „Да живее България!'“ „Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а „правата на човека“ да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население.“ „Единственото ми агрегатно състояние е Националист!“ „Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети!“ „Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ (из разказа „Сватба“) „Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.“ – в интервю от 1993 г. „В една зверилница, толерантност означава смърт.“ „Изтървем ли България, изтървали сме всичко.“

Произведения Николай Хайтов е автор на разнообразни по жанр и тематика творби.

„Съперници“ (1957) „Искрици от огнището“ (1959) „Разбулена Родопа“ (1960) „Писма от пущинаците“ (1960) „Хайдути“ – очерци (1960) „Старите у дома“ (1962) „Смолян“ (1962) „Жени хайдутки“ (1962) „Матей Миткалото“ (1964) „Шумки от габър“ (1965) „Румяна войвода“ (1965) „Родопски властелини“ (1965) „Диви разкази“ (1967) „Ламята“ (1970) „Приключения в гората“ (1970) „Перуански записки“ (1975) „Магьосникът от Брезе“ (1979) „Хвъркатото корито“ (1979) „Родопските комити разказват“ (1972) „Капитан Петко Войвода“ (1974) „Надникване в съкровеното“ (1977) „Разкази и есета“ (1984) „Да възседнеш глиган“ (1985) „Бодливата роза“ (1975) „Вълшебното огледало“ (1981) „Асеновград в миналото“ (1983) „Последните мигове и гробът на Васил Левски“ (1985) „Гробът на Левски“ (1987) „Светогорски записки“ (1987) „Африкански записки“ (1989) „Избрани произведения“ (1989) „Дневници“ „Родопски властелини“ „Троянските коне в България“ (2002, посмъртно) „През сито и решето“ (2003, посмъртно) „Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски“ (2004, посмъртно) „Бележки по тефтерчето на Васил Левски“ (2007, посмъртно) „Алото“

Филмография По сценарии и/или произведения на Хайтов са създадени филмите:

„Сватба“ (2024) „Засукан свят“ (2019) – реж. Мариус Куркински „Воевода“ (2017) – по разказа „Румена войвода“ „Сътресение“ (2008) „Горски дух“ (1996) „Козият рог“ (1994) – съсц. и реж. Николай Волев „Куршум за рая“ (1992) „Римска делва“ (1983) „Орисия“ (1983) „Капитан Петко войвода“ (12-сер. тв, 1981) „Черешова градина“ (1979) „Мъжки времена“ (1977) „Ламята“ (1974) „Дърво без корен“ (1974) „Козият рог“ (1972) „Гола съвест“ (1971) „Изпит“ (1971) „Края на песента“ (1971) „Бондарь“ (1970) – сц. и реж. Георги Дюлгеров, по разказа „Изпит“, на руски език „Семейство Калинкови“ (12-сер. тв, 1966) „Мълчаливата борба“ (1963) – документален, реж. Януш Вазов

Бележки

Външни препратки

От и за Николай Хайтов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Николай Хайтов в Литернет Николай Хайтов в Литературен свят

Ивайло Христов – Николай Хайтов, Монография

Категория:Български автори на разкази Категория:Български драматурзи Категория:Български сценаристи Категория:Български публицисти Категория:Български пътеписци Категория:Български есеисти Категория:Академици на БАН Категория:Български инженери Категория:Български лесовъди Категория:Български полковници Категория:Български националисти Категория:Хора, свързани с Възродителния процес Категория:Народни деятели на изкуството и културата Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Родени в област Пловдив Категория:Починали в София Категория:Починали от рак Категория:Погребани в Централните софийски гробища