Нишкото споразумение от октомври 1886 година е политическа спогодба, която регулира отношенията между Кралство Сърбия и Княжество България след войната помежду им от предходната година.
Мотиви Близо година след края на бойните действия отношенията между България и Сърбия остават напрегнати, тъй като Букурещкият мир оставя неразрешени редица въпроси от териториален, политически и стопански характер. Освен за обезопасяване на западната граница, след преврата и контрапреврата в България през август 1886 Регентството и правителството на Васил Радославов търсят помирение с Белград и заради ескалацията на конфликта си с Русия. Инициативата на външния министър Григор Начович от началото на септември 1886 получава активно съдействие от английската дипломация, която се стреми към широк антируски съюз на Балканите.; В Сърбия, където също както в България има силни русофилски настроения, детронирането на Александър Батенберг се тълкува като дело на Русия, което може да бъде повторено и в Белград. Това е основният мотив на крал Милан и австрофилското напредняшко правителство да откликнат на поканата за преговори. Контактът се осъществява с активното посредничество на английските дипломатически агенти в двете държави. След посещение на сръбския емисар Пера Тодорович в София в края на септември, на 13 октомври българският пратеник Георги Странски и сръбският външен министър Драгутин Франасович подписват споразумение в Ниш.
Съдържание Нишкото споразумение задава условията за уреждане на част от най-важните въпроси в двустранните отношения: спорната територия при Брегово обявена за неутрална; създава се смесена комисия за преначертаване на границата край долното течение на Тимок; решено е сръбските политически емигранти в България (дейците от Радикалната партия, избягали от Сърбия след Тимошката буна) да бъдат държани далеч (на 60 km) от общата граница; аналогично предписание е наложено за българските емигранти в Сърбия; в изпълнение на Четворната конвенция от 1883 година, Княжеството и Кралството поемат ангажимент да привършат до края на 1887 железопътните отсечки по линията Виена – Цариград, съответно, от София до Цариброд и от Пирот до българската граница; започва подготовка за сключване на търговски договор.
Значение Политическият резултат от Нишкото споразумение е възстановяването на дипломатическите отношения между Кралство Сърбия и Княжество България, формализирано до края на ноември 1886 с установяването на постоянни представители в столиците на двете държави. Това засилва международните позиции на Регентството в разгара на конфликта му с Русия и намалява допълнително руското влияние на Балканите за сметка на британското и австро-унгарското.
Източници
Бележки
Категория:Българо-сръбски договори Категория:История на България (1878 – 1918) Категория:История на Ниш Категория:1886 година