Гандалф или Гандалф Сивия (в оригинал: Gandalf the Grey) е персонаж и главен герой в романите на Дж. Р. Р. Толкин „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“. Той е вълшебник и заедно със Саруман Белия, Радагаст Кафявия и Сините Вълшебници е един от петимата истари, изпратени да се противопоставят на Мрачния владетел Саурон в битката за Средната земя. Гандалф е и водач (за известно време) на Задругата на пръстена.
Етимологията на името Гандалф е обяснена от самия автор като директна заемка на често срещаното име в нордическите саги на персона или цар на име „Gandraelf“. Образа на „посивял старец“ автора обяснил с това че е искал да „извади“ този герой от действието на сюжета още в Силмармилион и за това така да се каже го е „състарил“. Случило се обаче че Гандалф, е заел важна роля в „Хобит“ и се превърнал в основен пресонаж във „Властелинът на пръстените“. Допуска се че името на Гандалф, е заето от английския автор Уилям Морис, в чиято книга „The Well at the World's End“ то се среща като „Гандолф“.Манфред Цимерман, „Произходът на Гандалф и Йозеф Madlener“, Mythlore 34 (1983)
История и произход (според творчеството на Толкин) Много често в творчеството на Толкин посветено на Средната земя се срещат няколко думи или имена, определящи едно и също нещо или един и същи персонаж. Това възниква съвсем естествено поради многообразието от раси и култури в разказите на автора за Валинор и Средната земя – валари, елфи, хора, джуджета, орки и други. Тези раси си имат собствени езици, а някои дори повече от един. Думите „магьосник“ и „вълшебник“ са прозвища, дадени от хората на маярите (какъвто е Гандалф), тъй като повечето от тях не знаят нищо за произхода им. Според „Айнулиндале“, маярите са помощници и слуги на валарите в създаването на Арда. Тук думата „слуга“ никога не носи негативен смисъл, какъвто носи в българския език. Единствената по-близка дума до английската servant може би е „служител“, но тя би била още по-неподходяща в този жанр. Поради липса на по-подходяща дума, преводачът на български Любомир Николов – Нарви е използвал „слуга“, а евентуалният негативен заряд бързо се разсейва в хода на произведението.Силмарилион: Валакуента – За Маярите
Валинор Истинското име на Гандалф във Валинор е Олорин и там той е бил маяр на Манве и Варда, но Толкин свързва името му с още двама Валари – Ирмо, в чиито градини е живял, и Ниена, покровителка на милостта, която му е дала опека. Смятан е за един от най-мъдрите маяри във Валинор, а подробностите около съществуването му във Валинор и неговите дела там са много малко. Толкин описва етимологията на името Олорин като произход от куенийската дума olori – мечта. Маярите, както и Валарите са същества – духове, които бихме могли да сравним с ангелите в християнството. Като такива, те могат сами да избират физическата си форма с която да се явят във видимия свят и да общуват един с друг. Когато нямат физическа форма, маярите остават невидими за всички раси, освен Валарите. Тези две особености – етимологията на името на Олорин и способността на маярите да бродят без физическа форма, Толкин свързва в едно: извор на вдъхновение за обитателите на Аман. Това е описано в един кратък пасаж в „Силмарилион“: Най-мъдър сред Маярите бил Олорин. Той също живеел в Лориен, ала пътят му често го водел към дома на Ниена, от която се учел на милост и търпеливост.
За Мелиан е разказано повече в „Куента Силмарилион“, ала за Олорин там не се споменава, защото макар да обичал елфите, той бродел сред тях невидим или под форма близка до тяхната, тъй че не знаели те откъде идват прелестните видения и мъдрите мисли, що сам Олорин влагал в сърцата им. В по-сетнешни той станал приятел с всички Чеда на Илуватар, жалел за техните скърби и който го слушал, мигом забравял покрусата и пропъждал виденията на мрака.
Тази черта от характера на Олорин остава непроменена във всички произведения, в които се появява. Дори и в Средната земя, където получава много имена, сред които Гандалф, той предпочита да помага със съвет и насока и никога със сила.
Средната земя В сборника „Недовършени предания“ (Unfinished Tales) става ясно, че Гандалф, както и другите четирима вълшебници, е дошъл в Средната земя около 1000 г. от Третата епоха. Пристигането им се свързва с „пробуждането“ на Саурон и желанието на валарите да помогнат на всички народи в борбата срещу надигащото се зло. На съвет, свикан от Манве по този въпрос той призовава всеки валар да назове свой помощник, когото да изпрати в Средната земя. Така всеки маяр, със своите знания и мъдрост в определена област натрупани в стотици години труд, да помогне на хора, джуджета и елфи в тежката борба срещу Саурон. Като пратеници на Валинор обаче, те трябвало да надянат човешки облик и да приемат всички трудности и предизвикателства, включително изкушенията да се отклонят от мисията си заради лични цели. Дори и в такъв облик тяхната „ангелска“ същност е достатъчно условие за силата и уменията им далеч над тези на хора и елфи. Въпреки това те нямали право да използват тези сили и да налагат волята си със сила или заплаха, а само със съвети и насоки. Поставянето в човешки тела и изпращането в Средната земя променя до голяма степен способностите им както и възприятието им за света. Толкин пояснява, че в този си облик те нямат ясен спомен за произхода си и Валинор е далечна земя, копнежът по която остава в умовете и сърцата им. В този образ те е трябвало да изучат всичко за Средната земя, за нейните народи – техните силни и слаби страни, география, природа.За пръв път се появили в Средната земя около 1000 година на Третата епоха, ала дълго скитали в скромни одеяния като престарели, но крепки люде, скиталци и пътешественици, що сбирали знания за Средната земя и всички нейни обитатели, без да разкриват никому своите сили и замисли. Но когато сянката на Саурон почнала пак да се разраства и придобива форма, те станали по-активни, като непрестанно се мъчели да възпрат растежа на Сянката и да обяснят на елфи и люде каква заплаха ги дебне. Тогава сред човешкия род плъзнала на длъж и шир мълва за техните странствия и намесата им в редица дела; и проумели най-сетне хората, че те не умират, а си остават все същите (само малко по-състарени на вид) докато дедите и синовете човешки идвали и отминавали. Затуй, макар и да ги обичали, взели да се боят от тях, та сметнали, че ще да са от народа на елфите (с които наистина твърде често общували).
„Недовършени предания“, глава „Истарите“Макар и същества с по-нисък ранг, маярите притежават идентични характеристики с тези на валарите. Като жители на Валинор те са безсмъртни и могат свободно да избират формата си при определени условия. Тъй като валарите (ж.р. валиери) са различни в уменията и знанията си, към всеки от тях има по един или няколко слуги и помощници – маяри. Например, Саруман е маяр на Ауле и поради това притежава умения в създаването на машини и механизми. Като маяр на Манве, Олорин е посочен лично от него като един от пратениците, макар да се съгласява с неохота подчертавайки страха си от Саурон.
Олорин пристига сам в Средната земя малко по-късно от останалите вълшебници облечен в сиви одежди. Още със стъпването си в Средната земя пазителят на заливите – Кирдан Мореплавателя усеща силата на духа му. Срещата е описана в допълненията към „Властелинът на пръстените“ и малко по-различно в „Недовършени предания“. На нея Кирдан дава огнения пръстен Нария (който е съхранявал да момента) на Гандалф. Като един от всевластните пръстени, заедно с Нения и Вилия, Нария дава на Гандалф допълнителна сила, от която той не се възползва по време на мисията си, освен в критични моменти. Името „Гандалф“ – елфът с жезъла, получава от хората в средната земя, които не знаели нищо за неговия произход и погрешно го определят като елф. Другите народи също му дават имена, като най-често сред тях се среща Митрандир (сивият странник). Във „Властелинът на пръстените“ Фарамир разказва на хобитите за сивия странник и какво му е казал той, запитан как е името му: Много са имената ми в разни страни – Митрандир сред елфите, Таркун за джуджетата; Олорин бях на младини в забравения Запад, на Юг — Инканус, на Север — Гандалф; на Изток не ходя.
Белият съвет Раздвижването в Дол Гулдур и съмненията за появата на един от назгулите е главна причина за неспокойствието на Гандалф. Предприетото от него пътуване дотам разкрива това, което той е усещал вътрешно – че не назгул, а Саурон се е завърнал в Средната земя. На този етап Саурон е твърде слаб и се оттегля, но не след дълго се завъръща много по-силен. В тъмниците под крепостта Гандалф открива умиращо джудже, което му дава карта и ключ и споменава, че е притежавал всевластен пръстен. Гандалф съхранява тези предмети дълги години, предполагайки, че това е бил Траин II. Посещението на Гандалф в Дол Гулдур и разкриването на истинския му обитател водят до създаването на Белия съвет, защото става ясно, че само обединени усилия могат да се противопоставят на Саурон. По това време се заражда личният интерес на Саруман да открие Единствения пръстен и много от решенията му като най-високопставеният в Белия съвет са следствие на този му стремеж. След редица събития Белия съвет успява да изгони (но не и унищожи) Саурон от Дол Гулдур. След разкриването на козните на Саруман, Гандалф заема мястото му (вече) като Гандалф белия.
Походът към Еребор Предхождащ хронологически и допълващ „Хобит“, „Походът към Еребор“ е кратка история публикувана в сборника „Недовършени предания“ . Той разказва за случайна среща между Гандалф и Торин Дъбощит, в странноприемницата „Скачащото пони“ в Брее. Гандалф отдавна предчувства предстоящата война със Саурон и наличието на жив дракон някъде в Средната земя е още по-тревожно. Сами по себе си драконите не служат никому и дори Саурон не би могъл да ги задължи да правят каквото и да било. Въпреки това те са зли и омразата им към всичко живо и особено към джуджетата биха били от голяма полза на Саурон по косвен начин. Цялата северна област би могла да бъде опостушена от Смог и Гандалф грабва случайността от срещата си с Торин. Торин, от своя страна, копнее да си възвърне завзетите от Смог земи и Еребор и отново да бъде крал под планината. В природата на Гандалф е никога да не разкрива намеренията си, донякъде поради причината, че голяма част от тях са интуитивни и произлизащи от маярската му същност.
„Хобит“ или „Дотам и обратно“ Съвсем кратка информация за това защо Гандалф се спира на хобитите и по-специално на Билбо се открива в „Приложения“ към „Властелинът на пръстените“. Гандалф е един от малцината, проявящи интерес към хобитите. Той проучва в големи подробности историята им, техните умения, а най-голямо впечатление му прави издържливостта им и способността им да се придвижват безшумно. От тях усвоява и пушенето на билката пушилист.
Без да каже нищо на Билбо, Гандалф успява да убеди Торин, че без помощта на хобит няма да могат да се справят с дракона Смог. Торин събира компания от дванадесет джуджета, които да поемат към Еребор и да убият Смог. Компанията пристига в дома на Билбо в Торбодън за изненада на Билбо, който не знае нищо за тези дела. Малко по-късно същата вечер се присъединява и Гандалф, разкривайки всички подробности около предстоящия поход към Еребор, предоставя картата и ключа, попаднали у него при посещението му в Дол Гулдур. По време на похода се натъкват на много премеждия, включително с три трола, в чиято пещера намират голямо съкровище натрупано от тях. В Тези съкровища Гандалф намира меча Гламдринг принадлежал преди това на Тургон – краля на древния град Гондолин, Торин намира и взима Оркрист, а Билбо малък кинжал, на когото след битката с големите паяци в Мраколес дава име – Жилото. Мечът остава в негово притежание до края на дните му в Средната земя. Дълбоко под пещерите на орките пък Билбо се натъква на Ам-гъл и намира Единствения пръстен.