Хелзинкски заключителен акт (), Хелзинкски споразумения/съглашения () и Хелзинкска декларация () е крайният резултат от Конференцията по сигурност и сътрудничество в Европа, проведена в Хелзинки на 1 август 1975 г. Документът е подписан от ръководителите на 35 държави (33 от Европа, САЩ и Канада) след повече от две години интензивни консултации. Той залага нови принципи на международното сътрудничество и урежда редица ключови споразумения между Източния блок и Запада във военно-политическата област, в сферата на икономиката, опазването на околната среда и човешките права и фиксира основните принципи за поведението на държавите спрямо техните граждани („Хелзинкският декалог“), а също и в отношенията помежду им. Впоследствие страните основават Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) (от 1995 ОССЕ), многостранен форум за диалог и преговори.
Предистория Първото предложение за съвещание за общоевропейска сигурност е на Вячеслав Молотов през 1954 г. То е отхвърлено, тъй като не включва участието на САЩ и западните страни го възприемат като опит за спъване на НАТО. СССР повдига отново идеята за подобряване на отношенията между Изтока и Запада през 1966 г., но официалното предложение става факт след среща на страните от Варшавския договор през март 1969 г. Тогава СССР се съгласява САЩ да участва и оттегля искането си за разпускане на НАТО. Според Хенри Кисинджър „СССР се надяваше да замени НАТО с паневропейска система за сигурност... В течение на процеса на подготовка на срещата постепенно се установи, че на практика западните демокрации притежават психологическо и материално превъзходство“.
Срещата в Хелзинки е предшествана от дълги преговори. Съвещанието се конструира през юли 1973 г., следват предварителни разговори и през януари 1974 г. е изготвен конкретен документ.
Участници Лидерите на всички европейски страни (без Андора и Албания), Канада и САЩ се събират в двореца „Финландия“ на 1 август 1975 г. САЩ са представени от президента Джералд Форд, а СССР – от Леонид Брежнев. България е представена от Тодор Живков.
Заключителен акт Подписаният документ се състои от пет части: Въпроси, отнасящи се до сигурността на Европа: затвърждаване на политическите и териториални резултати от Втората световна война и изложение на принципите на взаимоотношения между държавите-участнички, включително нерушимост на границите, териториална цялостност на държавите, ненамеса във вътрешните работи на другите държави; съгласуване на мерки за укрепване на доверието във военната област (предварителни уведомления за военни учения и крупни придвижвания на войски, присъствие на наблюдатели на военни учения); мирно уреждане на спорове; Сътрудничество в областта на икономиката, науката, техниката и околната среда; Сътрудничество в хуманитарната и други области: съгласуване на задълженията по въпросите на правата на човека и основните свободи, включително свобода на придвижване, контакти, информация, култура и образование, право на труд, право на образование и медицинско обслужване. Въпроси за сигурността и сътрудничеството в Средиземноморието; Следващи стъпки след Съвещанието
Трите кошници В по-популярен аспект дипломатите говорят за „трите кошници“: Първата от тях е политическата, която СССР счита за най-важна, тъй като от 1954 г Кремъл се стреми към потвърждаване на следвоенните граници, разделили Европа. Втората кошница е икономическа и търговска: САЩ сключват договори за продажба на стоки и нови технологии. Договорено е и сключването на заеми от САЩ и ФРГ в полза на ГДР, Полша и Чехословакия, благодарение на които те могат да внасят западни стоки.
Третата кошница е хуманитарната. В нея са включени контактите между хората на основата на семейни връзки, събирането на семейства, браковете между граждани на различни държави, пътувания по лични или професионални причини, срещи на младежи, сътрудничество в информацията, културата и образованието. Първоначално съветските представители не я дооценяват, като смятат, че всяка страна е свободна да решава вътрешните си въпроси както желае. Впоследствие обаче тя изиграва голяма роля за настъпването на промени в социалистическите страни, като се превръща в знаме на дисидентите от Източна Европа в борбата за повече свободи.
Принципи на сигурността и сътрудничеството Страните приемат и декларация за принципите, от които страните ще се ръководят помежду си: Суверенно равенство и зачитане на правата, присъщи на суверенитета; Неупотреба на сила или заплаха със сила; Неприкосновеност на границите; Териториална цялост на държавите; Мирно уреждане на споровете; Ненамеса във вътрешните работи; Зачитане на правата на човека и основните свободи, включително свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията; Равноправие на народите и правата им да се разпореждат със собствената си съдба; Сътрудничество между държавите; Добросъвестно изпълнение на задълженията по международното право
Оценки Заключителният акт от Хелзинки е смятан за уникален документ в историята на международните отношения, тъй като става юридическа база за регламентация на сигурността и сътрудничеството в Европа
Ролята му за извършване на промени в социалистическите страни е огромна, тъй като управляващите върхушки започват да отслабват натиска си срещу дисидентите, отчасти защото репресиите спрямо тях незабавно стават известни в цял свят и общественото мнение ги осъжда. Същевременно дисидентите успяват постепенно да променят светогледа на някои социалистически лидери - в частност Михаил Горбачов директно признава тяхното влияние.
Източници
Вижте също ОССЕ
Външни препратки Helsinki Final Act – в сайта на ОССЕ Заключительный акт – в сайта на ОССЕ Совещание по безопасности и сотрудничеству в Европе – статия в Большая советская энциклопедия
Категория:Международни договори Категория:Организация за сигурност и сътрудничество в Европа Категория:История на Хелзинки