Кабилé е древен тракийски град, основан около IV в. пр.н.е. върху основите на по-древно селище в подножието на днешния Зайчи връх, близо до завоя на река Тонзос (Тунджа) в древността. В наши дни територията, на която е бил разположен древния град и по-късните селища край него са превърнати в археологически резерват, разположен на 10 километра от град Ямбол. Местоположението на Кабиле е възлов пункт при пресичане на важни пътища през древността и античността. Оттук е минавал пътят от Айнос (днешен Енос при устието на Марица (античния Хеброс)) към Хемус (Стара планина) и долното течение на река Дунав, както и диагоналният път (Via Diagonalis) от Бизантион през Сердика (София) – Найсос (Ниш) към средното течение на река Дунав. С това си стратегическо местоположение древното селище Кабиле постепенно прераства в град, който се обособява във важен политически, икономически и религиозен център на Одриското царство и Римската империя. Днешният Национален археологически резерват Кабиле обхваща площ от близо 650 декара и е част е от Стоте национални туристически обекта.Велков, В. Кабиле. Местоположение, проучвания, извори. В: Кабиле, том 1. БАН. София, 1982, 7 – 17.
Наименование В крайната източна част на самия Зайчи връх е бил разположен акрополът на древния град. Тук се е влизало от юг през изсечена в скалите порта. Върху една от скалите е изсечено изображение-релеф на Великата майка на боговете Кибела. Като се има предвид, че това е фригийското наименование на богинята, според проф. Велизар Велков, може да се предположи че Кабиле е наименованието на същата богиня в неговото древнотракийско произношение.Авторска колегия "Поселищен живот в Тракия – Симпозиум 14 – 17 септември 1982', Ямбол 1982 г.
Датиране Откритата керамика от X – VI век пр. н. е. доказва, че селището вече е съществувало през ранната Желязна епоха, но най-старият културен пласт, макар и оскъден е от Бронзовата епоха. През V – IV век пр. н. е. Кабиле поддържа активни търговски връзки с почти всички градски центрове в Егейския свят.Кратка енциклопедия Тракийска древност, ИК Агрес, София 1993 г.
История и извори
Според античните извори Кабиле е бил център от особено значение за Югоизточна Тракия. Градът е създаден около 2000 г. пр.н.е. и се е намирал на върха на възвишението Зайчи връх, който е единственото възвишение в околността, край завоя на река Тонзос (Тунджа), откъдето реката се оправя на юг за да се влее в река Марица при Одрин (Едирне). В древността и през античността завоят на реката е бил край Зайчи връх, където реката е образувала широки разливи, удобни за пристани. Днес реката е изместила коритото си с 2,5 km на север.
През втората половина на I хил. пр. н. е. Кабиле е един от главните градски центрове на Одриското царство, което за кратко време, успява да обедини по-голямата част от тракийските племена на Балканския полуостров и води успешно войни с македони, пеони и илири. През 3 век пр.н.е. вече е част от територията, управлявана от траките одриси и част от контролираната от тях територия. Градът е построен по всички правила на елинските градове. Имал е агора, площад, около който е бил съсредоточен живота в града. На площада се е намирал храм на Аполон и по-голям храм на богинята Артемида – Хеката, в който са се съхранявали и много от надписите издълбани върху каменни стели касаещи града.
През 341 г. пр.н.е. градът е завладян от армията на Филип Македонски, а по-късно влиза в състава на империята на Александър Македонски. За града се споменава в трудовете на 14 древни автори, като най-ранният от тях описва превземането на града от Филип Македонски.
Гръцкият автор Лампсак през II век описва града като хорион, т.е. укрепен град, намиращ се в средата на Тракия до река Тунджа. В края на IV – началото на III век пр.н.е., Кабиле е една от резиденциите на одриските владетели Спароток и Скосток и практически функционира като град държава. Спароток сече монетни емисии със своя образ през първата четвърт на III век пр.н.е.
Около периода на келтското нашествие, царската власт в Кабиле се заменя с градско управление. През III – II век пр.н.е. градът сече монетни емисии с изображение на култовата статуя на Артемида Фосфорос. Споменат е от Теопомп, Полибий и Анаксимен. През тази епоха градът е голям икономически и търговски център и поддържа широки връзки с Мала Азия, с градовете по тракийското крайбрежие и Егейския свят. (На територията на Кабиле са открити около 500 амфорни печати от някои центрове от Източното Средиземноморие.)Jacoby, F.Die Fragmente der griechischen Historiker, Berlin, 1923Polib. XII, 10, 10
През 71 г. пр.н.е. градът влиза в състава на Римската империя, след като е завладян от войската на Марк Лукул и след 45 г. е част от римската провинция Тракия. Градът е основен военен и търговски център през 2 и 3 век пр.н.е. Градът е най-важният военен римски лагер в провинция Тракия през II – III век сл. Хр., където е настанена кохортата на луцензите. В него се изграждат терми, обществени сгради, казармени помещения, светилища, крепостни стени. Кабиле е един от основните градове в своята провинция след реформите на император Диоклециан през 4 век. Намира се на кръстопът между пътищата Августа Траяна – Адрианопол и Августа Траяна – Анхиало. Запазени са строителни надписи от римските императори Хадриан, Антоний Пий, Каракала, Александър Север, Аврелиан, Галерий.Ptolemaeus, III, 11,7
През IV век градът изглежда е епископски център, тъй като местният епископ Север е споменат като участник в Сердикийския събор, а някои автори отъждествяват епархията с известния от други източници Диосполис. От този период е датирана монументалната трикорабна базилика с мозаичните подове, част от които са изложени в музея към НАР Кабиле.
В края на IV век е превзет от готите. Краят на града идва след нашествието на аварите през 583 година, когато е разрушен и след това никога не бива построен отново. Продължава да съществува като обикновено селище до османското нашествие в българските земи през XIV век. През средновековието на мястото, където се е намирал античният град, е построено малко селище. То съхранява старото си име, което със закономерни изменения, съобразно фонетиката на старобългарския език е запазено до началото на XIX век – Ковел. В северния край на село Кабиле е разкрита при разкопки църква от XI век, вградена в тракийска могила, очевидно свързана с това селище от късното Средновековие. VELKOV, V.;Cities in Thrace and Dacia in Late Antiquity. Studies and Materials. Hakkert Publisher. Amsterdam, 1977
Археологически разкопки
Първите археологически проучвания на територията на Кабиле са осъществени през 1912 г. от проф. Богдан Филов. През 1927 година територията, на която е бил разположен Кабиле, е обявена за народна старина. През 1969 година Кабиле е обявен за паметник на културата от национално значение и Национален археологически резерват. Началото на системните археологически разкопки в резервата се е поставено през 1972 година, а от 1979 година е обявен за природозащитено място.
Надписът от Севтополис Една от най-важните археологически находки от Севтополис е т.нар. „голям надпис“, открит през октомври 1953 година в двореца-цитадела дава важни данни за устройството на древния град Кабиле. Надписът, издялан на старогръцки в 37 реда върху мраморна плоча с фронтон.
Надписът съдържа както ценни исторически сведения, така и данни за тълкуването на архитектурата на Севтополис. Той е и свидетелство за устройството на древния град Кабиле. Противно на Демостен, който нарича Кабиле – „окаяно свърталище“, надписът го представя като добре устроен град – с градски олтар на Аполон и с фосфорион – храм на Артемида-Хеката. Надписът е и най-ранният епиграфски паметник от вътрешността на Тракия, в който се упоменава почитането на Дионис и Великите Самотракийски богове в Тракия.Димитров, Д.П., „Градоустройство и архитектура на тракийския град Севтополис“, сп. Археология, кн. II, 1960 г., стр. 3 – 15Димитров, Д.П., Сп."Исторически преглед XIII", 1957 г., кн.II, стр.69
Римски военен лагер Още през 1912 година Богдан Филов открива на Кабиле надпис издигнат от римски легионер от кохортата разкватирувана тук. Името на военното лице е Елий Тарзас, той е тракиец по произход.
През 1980 година е открит строителен надпис датиран от 135/136 година и още един надпис на легионер. Тези надписи потвърждават мнението, че тук през II век е лагерувала Cohors II Lucensium, очевидно по времето на император Хадриан.
През 377 година по данни на Амнан Марцелин край Кабиле са се водили сериозни битки между готите и местните военни части. Същевременно Кабиле е едно от малкото места в Провинция Тракия, откъдето произхождат надписи на латински език.
Монетосечене Първият издател на бронзови монети на Кабиле – Такела ги отнася към първата половина на IV век пр. н. е. Според Ж. Сьор. Според Д.П. Димитров, бронзовото монетосечене в града е осъществено през III век пр. н. е.Taccela, D. Une nouvelle monnaie de Cabyle. BI.intNum., 1903, p.61Димитров, Д.П. „Към въпроса за религията на траките от ранно-елинистическата епоха“, ИПр., 2, 1957, с. 79
В средата на 1980-те години са публикувани над 120 монети от фонда на РИМ Ямбол, което позволява на изследователите да предложат относителна хронология на отделните типове. Така началото на монетосеченето е отнесено към около 279 г. пр. н. е. при Спарток. Следва по-голям номинал, сечен кратко време в периода след смъртта на Лизимах до средата на 60-те години на III век пр. н. е.
От бронзовите монети от Кабиле са известни шест типа: Тип А – глава на Аполон/Артемида в къс хитон, с факла и патера Тип Б – глава на Аполон/Артемида в къс хитон и две факли Тип В – глава на Херакъл с лъвската кожа/Артемида в къс хитон и две факли Тип Г – глава на Артемида с лавров венец и колчан/Ксанон на Артемида с две факли Тип Д – глава на Атина с шлем, наляво/Артемида в дълъг хитон на трон, с две факли Тип Е – глава на мъж с брадато лице/Артемида в дълъг хитон на трон, с две факли
Хронологията на Тип А и Тип Б е отнесена към 250 г. пр. н. е. Тяхното отсичано е свързано с началото на контрамаркирането в Кабиле. Тогава започва и монетната реформа в града, наложена от масовия приток на бронзови монети на сирийския цар Антиох II в Кабиле, имаща за цел да защити позициите на местната монета.
Началото на автономното монетосечене стои в тясна връзка с датирането на монетосеченето на одриския владетел Спарток, което прекъсва внезапно около 277 г. пр. н. е.
Хронологията на Тип B и Тип Г също е отнесена към 250 г. пр. н. е., като при някои техни варианти за пръв път се явяват върху Антиохови монети, като контрамарковите печати и опаковите печати за някои монети от двата типа са дело на един и същ гравьор. Тип Г вероятно е бил в кратка емисия по повод някакъв религиозен празник, защото и от двете страни на монетата е изобразена Артемида – покровителката на Кабиле.
Хронологията на монети типове Д и Е остава твърде неясна, поради твърде малките количества намерени от тях. Единствената иконографска и стилова характеристика при Тип Д е изображението на Артемида, но при този тип липсва надписът с името на града. Възможно е монетите от Тип Е да изобразяват одриския владетел Скосток, но приликата на изображението е твърде относителна.
Предполага се, че сеченето на бронзови монети в града е преустановено през 183 г. пр. н. е. – дата на един от походите на Филип V в Тракия.Драганов, Д., „Хронология на монетосеченето на Спарток“, сп. Нумизматика, бр.2, 1985 г., стр.4 – 10Юрукова, Й. „Политическа обстановка в Югоизточна Тракия около средата на III век пр. Хр. (по нумизматични данни)“, сп. Археология, бр.2, 1982 г.Драганов, Д."Монетосеченето на Кабиле III – II век пр. Хр.", София, 1986 г.
През 1957 година Т.Герасимов установява, че сребърните тетрадрахмите, подражания на тези на Александър Македонски – с отличителен символ – фигура на Артемида с две факли, са сечени в Кабиле. Сребърните тетрадрахми на келтския цар в Тракия – Кавар, носещи същия символ също са сечени в града.