Джонатан Калър () e Class of 1916 професор по англицистика и сравнително литературознание в университета „Корнел“ в САЩ.
Образование и научна кариера Джонатан Калър получава бакалавърската си степен по история и литература в Харвардския университет през 1966 г. След като спечелва Роудсова стипендия, се прехвърля в колежа „Сейнт Джон“ към Оксфордския университет, където получава бакалавърската си степен по сравнително литературознание (1968) и защитава докторат по съвременни езици и литератури () (1972).Shea, Victor (1993). „Jonathan Dwight Culler“. In: Makaryk, Irene Rima (ed.), Encyclopedia of Contemporary Literary Theory: Approaches, Scholars, Terms, p. 283 – 84. University of Toronto Press. ISBN 0-8020-6860-X. Дипломната му работа върху феноменологията и литературознанието отбелязва първата среща на Калър със структурализма. Дипломната работа изследва творчеството на Морис Мерло-Понти и връзката, която имат с него трудовете на литературоведите от т.нар. „Женевска школа“, като се опира в това изследване на идеите на Клод Леви-Строс, Ролан Барт и Фердинанд дьо Сосюр. „Разширената, реорганизирана и пренаписана“ версия на докторската дисертация на Калър, „Структурализмът: Развитието на лингвистичните модели и приложението им в литературознанието“, се превръща в награждавана и много влиятелна книга, „Структуралистката поетика“ (1975).Jonathan Culler, Structuralist Poetics: Structuralism, Linguistics, and the Study of Literature (Ithaca: Cornell UP, 1975), pp. viii-ix.
Калър е преподавател по френска филология и директор на изследванията на модерните литератури в Селуин колидж към Кеймбриджкия университет (1969 – 1974) и преподавател в Брейсноус колидж, Оксфорд, както и лектор по френска филология в самия Оксфордски университет (1974 – 77). Гост професор по френска филология и сравнително литературознание в Йейлския университет през 1975 г. Президент на Семиотичното общество на Америка (1988)Списък с бившите президенти на Семиотичното общество на Америка на сайта на Обществото ..
Калър е съпруг на литературната теоретичка деконструктивистка Синтия Чейз.
Основни трудове „Структуралистката поетика: Структурализмът, лингвистиката и литературознанието“ на Калър печели престижната награда „Джеймс Ръсел Лоуъл“ на Асоциацията за съвременни езици и литератури в САЩ през 1976 г. като изключителна литературоведска книга.Modern Language Association: James Russell Lowell Prize , носители по години (1969 – 2011) „Структуралистката поетика“ представлява едно от първите въведения в идеите на френското структуралистко движение, появяващи се на английски.
Участието на Калър в поредицата „Много кратки въведения“ на Оксфордското университетско издателство, „Теория на литературата: Много кратко въведение“, заслужава да бъде възхвалено заради новаторския подход при организирането на материала. Вместо върху школите, направленията и техните методи, единайсетте глави на книгата са фокусирани върху споровете и проблемните места в литературоведската теория.
В „Литературното в Теорията“ (2007) Калър обсъжда представата за това, което в англоезичната хуманитаристика след 60-те години на ХХ век е определяно като „Теория“, и ролята на литературната история в по-широкото поле на литературоведската и културологичната теория. За Калър Теорията е интердисциплинен корпус от произведения на структуралната лингвистика, антропологията, марксизма, семиотиката, психоанализата и литературознанието.
Приноси към критическата теория Калър е убеден, че лингвистичният структуралистки модел може да помогне „да се формулират правилата на частните системи на договаряне, а не толкова само да потвърждава тяхното съществуване“. Според него езикът и човешката култура са еднотипни.
В „Структуралистката поетика“ Калър предупреждава да не се прилагат похватите и схемите на лингвистиката директно по отношение на литературата. Структурализмът е определен от Калър като теория, опираща се върху разбирането, че ако човешките действия или дейности са натоварени със значение, те трябва да притежават и невидима система, която прави това значение възможно, тъй като изказването има значение само в контекста на предварително съществуваща система от правила и конвенции.
Калър смята, че ние използваме литературоведската теория не защото се опитваме да разберем един текст, а по-скоро защото искаме да извършим „разследване“ на процеса на интерпретацията. В няколко от изследванията си той говори за читателя, който е специфично „компетентен“. За да покаже как сами влагаме смисъл в един текст, Калър очертава редица от общи елементи, които различните читатели използват по различен начин при различни текстове. Той предлага да различаваме два типа читател – „читателят като опитно поле за литературоведа (самият той читател)“ и бъдещите читатели, които ще се възползват от работата на литературоведа и на постигнатото от предходните читатели.
Библиография Авторски книги Flaubert: The Uses of Uncertainty (Флобер: Употреби на несигурността), London: Elek Books; Ithaca: Cornell University Press, 1974. Преработено издание: Cornell University Press, 1985. Structuralist Poetics: Structuralism, Linguistics, and the Study of Literature (Структуралистката поетика: Структурализмът, лингвистиката и литературознанието), London: Routledge and Kegan Paul; Ithaca: Cornell University Press, 1975. Преработено издание: Routledge Classics, 2002. Преводи на испански, японски, португалски, китайски и хърватски език. Saussure (Сосюр) (заглавие на американското издание: Ferdinand de Saussure), London: Fontana Modern Masters; Brighton: Harvester, 1976. New York: Penguin, 1977. Второ преработено издание, Ithaca: Cornell University Press, 1986; London: Fontana, 1987. Преводи на японски, сръбски, словенски, португалски, турски и фински език. The Pursuit of Signs: Semiotics, Literature, Deconstruction (Стремежът за означаване: Семиотиката, литературата, деконструкцията), London: Routledge and Kegan Paul; Ithaca: Cornell University Press, 198l. Преработено издание, „Routledge Classics“, Routledge, 2001, Cornell University Press, 2002. Превод на японски език. On Deconstruction: Theory and Criticism after Structuralism (За деконструкцията: Теорията и литературознанието след структурализма), Ithaca: Cornell University Press, 1982; London: Routledge, 1983. Преводи на японски, испански, италиански, немски, португалски, сръбски, китайски, полски, корейски, унгарски и чешки език. Barthes (Барт) (заглавие на американското издание: Roland Barthes), London: Fontana Modern Masters; New York: Oxford University Press, 1983. Преводи на японски, португалски и китайски език. Преработено и допълнено издание, Roland Barthes: A Very Short Introduction, Oxford University Press, Oxford, 2001. Framing the Sign: Criticism and Its Institutions (Скалъпването на знака: Литературознанието и неговите институции), Oxford: Blackwells, and Norman, U of Oklahoma Press, 1988. Превод на японски. Literary Theory: A Very Short Introduction (Теория на литературата: Много кратко въведение), Oxford: Oxford University Press, 1997; преиздание 1999. Преводи на полски, китайски, корейски, португалски, италиански, немски, испански, хърватски, японски, румънски и латвийски език.Gorman, D. „Theory of What?“, рец. на Literary Theory: A Very Short Introduction в сп. Philosophy and Literature 23.1 (1999): 206 – 216. The Literary in Theory: Cultural Memory in the Present (Литературното в Теорията: Културната памет в настоящето), Stanford University Press, 2007, 296 р. Theory of the Lyric (Теория на лирическото), Harvard University Press, 2015, 416 p.
Съставителство и редакция The Call of the Phoneme: Puns and the Foundations of Letters (Зовът на фонемата: Езиковите шеги и основанията на словесността), съставителство и редакция. Oxford: Blackwells, and Norman: University of Oklahoma Press, 1987. Just Being Difficult? Academic Writing in the Public Arena (Просто трудни? Академичните текстове в публичното пространство), съставителство и редакция заедно с Кевин Ламб. Stanford: Stanford University Press, 2003. Deconstruction: Critical Concepts (Деконструкцията: литературоведски термини), съставителство и редакция. 4 vols. London: Routledge, 2003.Дарин Тенев, „Категорично институционализиране на деконструкцията?“, рец. на Deconstruction: Critical Concepts във в. Култура, бр. 35, 24 септември 2004 г. Grounds of Comparison: Around the Work of Benedict Anderson (Бази за сравнение: Около творчеството на Бенедикт Андерсън), съставителство и редакция заедно с Фенг Чий. Routledge, 2003.
На български Джонатан Калър, „В защита на свръхинтерпретацията“. – В: Интерпретация и свръхинтерпретация: Умберто Еко в дискусия с Ричард Рорти, Джонатан Калър и Кристин Брук-Роуз. София, Наука и изкуство, 1997, 99 – 111.Милена Кирова, „Интерпретацията – приказка без край“, рец. на Интерпретация и свръхинтерпретация във в. Култура. Джонатан Кълър, „Поетика на романа“. – сп. Език и литература, 1999, кн. 2. Джонатан Калър, „Проблеми на теорията на фикцията“ . – сп. Литературна мисъл, 2003, кн. 1 – 2, 171 – 186.
За него Beers, Terry. „Reading Reading Constraints: Conventions, Schemata, and Literary Interpretation“. Diacritics: A Review of Contemporary Criticism 18 (1988): 82 – 93. Schauber, E. & Spolsky, E. „Stalking a Generative Poetics“. В: New Literary History: A Journal of Theory and Interpretation 12.3 (1981): 397 – 413.
Вижте също Структурализъм Деконструкция
Източници
Външни препратки Джонатан Кълър, „Към лингвистика на писането“, превод Албена Вачева, LiterNet, 18 декември 2003 г. Страница на проф. Калър на сайта на департамента по англицистика към университета Корнел „The Clarity of Theory: An Interview with Jonathan Culler“, интервю на Джефри Уилямс за The Minnesota Review, n 70, Spring/Summer 2008 „Why Lyric?“, видео, публична лекция на проф. Калър на сайта на университета Корнел, 21 юли 2009 (проф. Калър обсъжда стихотворения на Хораций, Гьоте, Бодлер и Ашбъри)
Категория:Американски литературни теоретици Категория:Американски структуралисти Категория:Постструктурализъм Категория:Деконструкция Категория:Преподаватели в Йейлския университет Категория:Университет „Корнел“ Категория:Възпитаници на Харвардския университет Категория:Родени в Кливланд