Попфолкът, наричан още чалга, а в академичната литература и етнопоп, е музикален стил от България. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми.
Според представително за България социологическо проучване от декември 2023 година попфолкът е жанрът, най-често сочен като любим (от 17% от анкетираните).
Произход По форма попфолкът (съкратено от „популярен фолклор“, друго граматически правилно изписване е „поп фолк“) се родее с балканско-ориенталската етномузика. В музикознанието стилът е известен под името „етнопоп“.Стателова, Розмари. (2003) Седемте гряха на чалгата. София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1Димов, Венцислав. (2001) Етнопоп бумът. София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16 Думата „чалга“ произлиза от турското çalgı – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга. В епохата на Българското възраждане под „чалгия“ се разбират инструментални групи, изпълняващи тогавашна популярна музика, в която цигулки и кларинети са заменили традиционните гайди и гъдулки, а вместо селяни вече свирят градски цигани, за които това е професионална дейност. Жанрът е забранен като упадъчен през социализма, като популяризирането му в България започва с песните на Хисарския поп от 1980-те и се засилва след промените от 1989 г. и появата на оркестър „Кристал“.
Критика Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.„Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“, в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.Валентин Хаджийски: За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I, „Гласове“, 25.05.2014 г., За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“, „Гласове“, 29.10.2014 г.Мирослава Кортенска, „Култура на упадъка“, librev.com, 28 февруари 2010 г. Противниците ѝ твърдят, че няма връзка с националните и местните български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход и прокарва музикални традиции от ислямския свят, наследени от времето на Османската империя. Въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове, жанрът се посреща с неприязън от по-консервативна публика. В средите на интелигенцията чалгата е критикувана заради прокламираната в нея безвкусица и отхвърлянето на традиционните морални норми.Клер Леви, „Морална паника по време на преход“ , в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г. Чалгата е популярна сред чуждестранните туристи, които не разбират текстовете ѝRebecca Richardson, „Do you like Chalga?“, Eat Stay Love Bulgaria, 6 март 2015 г. и я приемат за вид местна атракция.Бойко Пенчев, „Бетовен, Шилер и чалга“, Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.
Вижте също Турбо-фолк Лаика Манеле
Бележки
Външни препратки Чалгата в проекта Преход БГ