Сакс-Кобург и Гота е стара германска княжеска династия (от 1680 до наши дни) клон на легендарния саксонски род Ветини, крале на Португалия (1836 – 1910), на Великобритания под името Уиндзор (1901 – наши дни), на Белгия (1831 – наши дни), князе и царе на България (1887 – 1946).

Саксония-Кобург и Гота – това малко княжество (или херцогство) с площ 1977 кв. км, закътано в Тюрингския лес, според Ото фон Бисмарк, е било „ферма за разплод на жребци за цяла Европа“. Най-известният принц-консорт от този род е Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, който през 1840 г. се оженва за братовчедка си Виктория, кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия, а впоследствие и императрица на Индия. След този брак британската кралска династия възприема името Сакс-Кобург и Гота. То обаче става фамилно име само на един крал – на Едуард VII, който царува от 1901 до 1910 г. Неговият наследник Джордж V през 1917 г. възприема името Уиндзор, за да се спаси от немско звучащата си фамилия по време, когато страната му води война с Германската империя.

Херцогството Саксония-Кобург и Гота се създава на базата на две съседни княжества. Саксония-Кобург е създадено за членове на семейството Саксония-Гота-Алтенбург през 17 век. Част от Саксония-Гота-Алтенбург, включваща град Гота, попада под контрола на династията през 1826 г. след смъртта на последния му херцог. Дъщеря му принцеса Луиза фон Сакс-Гота се омъжва за херцог Ернст I фон Сакс-Кобург-Заалфелд. Той се отказва от Заалфелд, за да получи далеч по-желаното херцогство Гота. Обединеното херцогство Саксония-Кобург и Гота се наследява от сина му Ернст II, но той умира бездетен през 1893 г. След смъртта му херцогският трон се поема от втория син на принц Алберт – британския принц Алфред. Единственият му син обаче умира през 1899 г. и херцогството пак остава без наследник.

След дълги консултации между кралица Виктория, принц Алфред и кайзер Вилхелм II династията се оглавява от британския принц Чарлз-Едуард (или Карл-Едвард), внук на Виктория. Той обаче губи владението си след края на Първата световна война. Работническо-войнишкият съвет на Гота го сваля от трона през ноември 1918 г. След неговата смърт през 1954 г. номинален глава на династията става принц Фридрих Йозиас. От 1998 г. на негово място е синът му принц Андреас. През последните десетина години той си реституира хиляди хектари гори в Тюрингия, които били национализирани от бившата ГДР.

През втората половина на 19 век Сакс-Кобург и Гота владеят Британската империя, Белгия, Бразилия, България, Португалия, Саксония и др. Днес династията е на власт в Белгия, а под името Уиндзорска династия – във Великобритания и други страни от Британската общност.

Цар Фердинанд е потомък на странична линия на Сакс-Кобург и Гота. Дядо му принц Фердинанд се жени за унгарската принцеса Мария-Антония Кохари де Чабраг през 1816 г. и създава католическата линия Сакс-Кобург и Гота-Кохари. Към нея принадлежат всички потомци от българската Сакскобургготска династия.

Херцози на Саксония-Кобург-Заафелд (1680 – 1826), херцози на Саксония-Кобург-Гота (1826 – 1893) + ХЕРЦОЗИ на САКСОНИЯ-КОБУРГ-ЗААФЕЛД (1680 – 1826), ХЕРЦОЗИ на САКСОНИЯ-КОБУРГ-ГОТА (1826 – 1893) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 113. Веттины. Герцоги саксен-кобург-заальфельдские и сексен-кобург-готские, цари Болгарии Години на управление Владетел (години на раждане и смърт) Съпруги и деца Събития 1680 – 1729 Йохан Ернст (22.8.1658 – 17.12.1729), син на херцога на Саксония-Гота-Алтенбург Ернст I Благочестиви ∞ (1) (1680) за София-Хедвига (1660 – 1686), дъщеря на херцог Кристиан I фон Саксония-Мерзебург1. Кристина-София (1681 – 1697), неомъжена;2. Кристиан Ернст (18.8.1683 – 4.9.1745);3. Шарлота Вилхелмина (1685 – 1767), ∞ 1705 за граф Филип Рейнхард фон Ханау-Мюнценберг (1664 – 1712)∞ (2) (1690) за Шарлота Йохана (1664 – 1699), дъщеря на граф Йосиас II фон Валдек-Вилдунген:1. Вилхелм Фридрих (1691 – 1720), неженен;2. Карл Ернст (1692 – 1720);3. София Вилхелмина (1693 – 1727), ∞ 1720 за княз Фридрих Антон фон Шварцбург-Рудолщат (1692 – 1744);4. Луиза Емилия (1695 – 1713), неомъжена;5. Франц Йосиас (25.9.1697 – 16.9.1764);6. Хенриета Албертина (1698 – 1728), неомъжена 1729 – 1745(съвместно с брат си Франц Йосиас) Кристиан Ернст (18.8.1683 – 4.9.1745), първи син на Йохан Ернст ∞ 1724 за Кристина Фридерика фон Кос (1686 – 1743), от която няма деца 1729 – 1764(съвместно с брат си Кристиан Ернст) Франц Йосиас (25.9.1697 – 16.9.1764), четвърти син на Йохан Ернст ∞ 1723 за Анна София (1700 – 1780), дъщеря на княз Лудвиг Фридрих I фон Шварцбург-Рудолщат:1. Ернст Фридрих (8.3.1724 – 8.9.1800);2. Йохан Вилхелм (1726 – 1745), неженен;3. Кристиан Франц (1730 – 1797), неженен;4. Шарлота София (1731 – 1810), ∞ 1755 за принц Лудвиг фон Мекленбург (1725 – 1778);5. Фредерика Каролина (1735 – 1791), ∞ 1754 за маркграф Карл Александър фон Бранденбург-Ансбах-Байройт (1736 – 1806);6. Фридрих Йосиас (1737 – 1815), ∞ (1789, морганатичен брак) за Тереза Щрофек 1764 – 1800 Ернст Фридрих (8.3.1724 – 8.9.1800), син на Франц Йосиас ∞ 1749 за София Антония (1724 – 1802), дъщеря на херцог Фердинанд Албрехт II фон Брауншвайг-Волфенбютел:1. Франц Фридрих Антон (15.7.1750 – 9.12.1806);2. Каролина (1753 – 1829), декан на женския приют в Хандерсхайм от 1795 г.;3. Лудвиг (1755 – 1806), неженен 1800 – 1806 Франц Фридрих Антон (15.7.1750 – 9.12.1806), син на Ернст Фридрих ∞ (1) (1776) за София (Ернестина) (1760 – 1776), дъщеря на херцог Ернст Фридрих III фон Саксония-Хилдбургхаузен, от която няма деца,∞ (2) (1777) за Августа (1757 – 1831), дъщеря на княз Хайнрих XXIV фон Ройс-Еберсдорф:1. София (1778 – 1835), ∞ (1804, морганатичен брак) за Емануел фон Менсдорф де Пуи (1777 – 1852);2. Антоанета (1779 – 1824), ∞ 1798 за херцог Александър фон Вюртемберг (1771 – 1733);3. Анна Фьодоровна (Юлиана) (1781 – 1860), ∞ (1796, развод 1820) за великия руски княз Константин Павлович (1779 – 1831);4. Ернст I (2.1.1784 – 29.1.1844);5. Фердинанд Георг Август (28.3.1785 – 27.8.1851);6. Виктория (1786 – 1861), ∞ (1) (1803 за княз Емих Карл фон Лайнинген (1763 – 1814), ∞ (2) (1818) за принц Едуард Огъст (1767 – 1820), херцог на Кент;7. Леополд I (16.12.1790 – 10.12.1865), крал на Белгия 1806 – 18261826 – 1844 херцог на Саксония-Кобург-Гота Ернст I (2.1.1784 – 29.1.1844), първи син на Франц Фридрих Антон ∞ (1) (1817, развод 1826) за Луиза (1800 – 1831), дъщеря на херцог Август фон Саксония-Гота-Алтенбург:1. Ернст II (21.6.1818 – 22.8.1893);2. Алберт (1819 – 1861), ∞ 1840 за английската кралица Виктория.∞ (2) (1832) за Мария (1799 – 1860), дъщеря на херцог Александър фон Вюртемберг, от която няма деца Служи като офицер в пруската армия и се отличава във войните срещу френския император Наполеон I. През 1825 г. след като клонът Саксония-Гота прекратява съществуването си, Ернст I наследява едноименното владения, отстъпвайки Заафелд на херцозите Саксония-Майнинген. 1844 – 1893(херцог на Саксония-Кобург-Гота) Ернст II''' (21.6.1818 – 22.8.1893), първи син на Ернст I ∞ 1842 за Александра (1820 – 1904), дъщеря на принц Леополд фон Баден, от която няма деца Ернст II, известен със своите либерални идеи, първоначално е противник на обединителната политика на пруския канцлер Ото фон Бисмарк, но по-късно променя позициите си. Съюзник е на Прусия във войната ѝ с Австрийската империя през 1866 г. През 1871 г. присъединява своите владения към обединена Германия.

Крале на Белгия (от 1831)