Галисия (Galicia или Galiza на галисийски) e автономна област в Северозападна Испания, граничеща на запад с Атлантическия океан, на юг с Португалия, на изток с областите Астурия и Кастилия и Леон и на север с Кантабрийско море. Площта ѝ е 29 574 км², а населението около 2 797 000 души (2009). Нейният главен град е Сантяго де Компостела (Santiago de Compostela). Официалните езици там са испански и галисийски (gallego), и двата от групата на романските езици. (Галисийският е твърде сходен с португалския и донякъде с испанския и лесно се разбира от представители на съответните езикови общности)
История Праистория Населената още от древността област, наричана от древните гърци „земя на καλλαικoι“ („калеки“ е първият известен тамошен етноним), бива овладяна от келтите, пристигнали на полуострова между XIX и IV век пр. Хр.
Култура на мегалитизма Първата значителна и ясно идентифицирана култура по тези земи се характеризира със строителния си и архитектурен капацитет, както и със силната си религиозност, основана на култа към мъртвите като посредници между хората и бога. Това религиозно чувство е запазило важността си и до наши дни. За тази епоха дават информация хилядите могили, разпръснати по цялата територия на Галисия. Във вътрешността си могилите, познати като долмени представляват погребални камери, изградени от каменни плочи.
Бронзова епоха През бронзовата епоха се постига сериозно развитие на металургията, благоприятствано от рудното богатство в региона. През тази епоха се изработват различни прибори, инструменти и накити от злато и бронз, изнасяни и извън пределите на полуострова. Изглежда, заради климатичните промени, в Галисия започват да пристигат нови преселници, което увеличава населението, както и конфликтите между отделните поселища.
Античност „Кастро“-етап „Кастро“-етапът процъфтява през втората половина на Желязната епоха. Според някои исторически източници, началото на отглеждането на добитък, питомни коне и вероятно житни култури е поставено във възникналите по тези земи келтски селища. Според множество други от източниците обаче, в древната предроманска история на Галисия няма келтски елементи и това е тезата, която днес е по-поддържана сред историците. Към тази епоха се отнасят така наречените „кастро“ селища. Представлявали кръгли, укрепени, затворени пространства с една или няколко концентрични стени, разположени основно по върховете на хълмовете и възвишенията. Има множество добре запазени останки от „кастро“, като общото при всички тях е, че при изграждането им човекът се е приспособявал към терена, а не обратното. Колкото до църквите от този период, единствената намерена постройка е тази в Елвиня. В кастро-селището в Мейрас е запазен некропол. В други от селищата съществували малки конструкции с форма на кутии, в които се съхранявали погребалните урни. Съществува и тип конструкции, частично разположени под земята и с резервоар за вода, следите от огън, по които свидетелстват, че са служели за изгаряне на труповете. Икономиката се базирала на земеделието и скотовъдството.
Романски етап Римляните покоряват племената, живеещи на територията на днешна Галисия, за да се възползват от минното богатство на региона. С времето го превръщат в провинция на империята под името „Gallaecia“. Постепенно кастро-селищата губят своята предишна отбранителна значимост. Римляните донасят нови техники, нови пътища за комуникация, нови форми на организация на собствеността и нов език – латинския, но същевременно проявяват толерантност и към съществуващата култура. По-късно в Галисия идва и християнството, измествайки малко по малко езичеството. В още по-късен етап, германското племе суеви основава независимо кралство в Галисия, което оцелява в продължение на 170 години. Постепенно суевите са асимилирани от вестготите, които налагат окончателно католицизма като религия в Галисия. Поради отдалечеността си, Галисия никога не изпитва пряко арабското влияние, подчинило в течение на седем века Испания. Северът остава бастион на Реконкистата. След като е отвоюван, част от югът се обявява за независим под името Португалия.
Средни векове Според преданието, след смъртта на свети апостол Яков Зеведеев (Apóstol Santiago на галисийски и испански), неговите ученици Теодор и Атанасий пренасят мощите му от Йерусалим в Галисия. Осем века по-късно, през 814 г. (834 според някои източници) някой си отшелник Пелагий забелязва чудна светлина да просиява над гората, където е заровен Яков. Дочул за видението, крал Алфонсо II от Астурия се отправя към мястото и нарежда върху Campus Stellae (Compostela, букв. „поле на звездата“) да се построят храм и манастир. (Другият вариант за името на Компостела е да идва от латинската дума за „гробище“, compositum.) Около тях именно възниква Сантяго де Компостела. През средновековието градът става третото по святост място за западните християни след Йерусалим и Рим, а към неговата катедрала започват да се стичат потоци от поклонници от всички кътчета на Европа. Според вярванията, понастоящем мощите на апостола се намират в криптата на катедралата. Култът към фигурата на апостол Сантяго, утвърдил ключовото значение на Галисия в идеологическото укрепване на иберийските християнски кралства по време на Реконкистата и я издигнал като религиозен център и дестинация на поклонниците, което заздравило връзките с Европа. Пътят на Сантяго (El camino de Santiago) се превърнал в културна ос, по която се разпространявало, освен всичко останало, романското изкуство и лириката на трубадурите.
Модерна епоха След процеса на нормативно утвърждаване на кастилския език, започнат от Алфонсо Х – Мъдрия /на власт между 1252 и 1284 година/, езикът гайего претърпява бърз упадък. В периода на обединяване на Испания, той преминава през така наречените „мрачни векове“, оцелявайки само на ниво устно общуване. През XVIII век започват опити за преодоляване на ситуацията на езиково и социално разделение между говорещите гайего и говорещите кастилски.
Съвременност XIX век През 1833 година Галисия губи своята представителност като административна единица и значимостта на Съвета на кралство Галисия намалява. Зараждат се също и четирите съвременни галисийски провинции, в които е структурирана територията под управлението на централното правителство. Бунтът на благородника Мигел Солис (Miguel Solís) вдига на оръжие част от армията против авторитарния режим на президента – Рамон-Мария Нарваес. Бунтовниците са разгромени в битката при Cacheiras на 23 април 1846 година, а оцелелите – разстреляни и познати впоследствие като Мъчениците за свобода. До XVIII век Галисия е в орбитата на Испанското католическо кралство, без възможност да прояви националните си черти и да предяви съответните претенции (галисийският се говори само сред народа, самостоятелно културно развитие липсва). Както и българското, галисийското Възраждане (Rexurdimento, „Решурдименто“) настъпва късно, едва през XIX век. Една от най-значимите фигури за този период е Росалия де Кастро (Rosalía de Castro, 1837 – 1885), интелектуалка и първа поетеса на роден език. От тази епоха са и други утвърдени галисийски писатели като Мануел Мургия, Мануел Лейрас Пулпейро, Едуардо Пондал и други. Чак до смъртта на диктатора Франко през 1975 г. Галисия е целенасочено подлагана на централизирани асимилаторски политики от управляващите в Мадрид. Понастоящем разполага с широка автономия.
ХX век През 1907 година започва, продължилият до Първата световна война, период на Солидарност, характеризиращ се с опитите за създаване на електорален фронт за елиминиране на политическия клиентелизъм и за постигане на по-голяма представителност на Галисия. Тези опити са тотално унищожени. Следват политически борби с централната власт и вътре в самата Галисия между политическите партии с различни възгледи. Все пак малко преди началото на Гражданската война в Испания, се постига относително самостоятелен статут на Галисия.
Испанската гражданска война и франкизма Гражданската война и последвалите репресии на франкизма слагат край на партиите, синдикатите и на всяка форма на плурализъм и свобода на изразяването и сдружаването. Галисия, която никога не става фронт на военни действия, е измъчвана от многобройни въстания, покачвайки броя на убитите и екзекутирани вследствие на многобройни съдебни процеси за престъпления като „предателство“ и „помагачество“ до 4200 души, според историка Карлос Фернандес Сантандер. Хора от всякакъв социален и идеологически ранг стават жертви на репресиите – четиримата цивилни губернатори /на четирите галисийски провинции/, жената на губернатора на Ла Коруня, патриотично настроени кметове, социалисти, депутати и ексдепутати от Народния фронт, военни, лоялни към Републиката и множество други. За много хора, обвързани с Републиката, започва период на изгнание. Някои местни леви движения създават партизански отряди, но действията им са потушени, а лидерите им – заловени и екзекутирани. През 60-те години, министри като Мигел Фрага Ирибарне инициират някои реформи на политическо отваряне, във времена, когато технократите модернизират и отварят испанската икономика за капитализма. Въпреки това, Галисия проиграва възможността да се превърне в основен доставчик на енергия за останалата част от Испания, в резултат на което претърпява огромни по размери икономически, а също и човешки загуби /като третата емиграционна вълна към Венецуела и Европа/. В последвалата епоха на развитие, във Виго се разполагат заводите Ситроен, модернизира се консервната индустрия и риболовния флот, а селскостопанските производители правят усилия за модернизиране на собствените си производства, особено в добиването на краве мляко. В провинция Оренсе, бизнесменът и политик Еулохио Гомес Франкейра динамизира селскостопанския сектор, създавайки кооперативи, което дава тласък на производството и продажбата на селскостопански стоки. Седемдесетте години преминават под знака на университетски, аграрни и работнически вълнения. През 1972 година се провеждат генерални стачки във Виго и Ферол, които са и индустриалните ядра на Галисия, с голяма синдикална активност.
За последните век и половина от Галисия са излезли милиони емигранти. Особено много са те в Аржентина („Буенос Айрес е нашият Ню Йорк“, казват в съвременна Галисия), Бразилия и Куба (самият Фидел Кастро е с галисийски произход).
Наименование В древността гърците наричали северозападната част на иберийския полуостров (район, по-голям от съвременната територия на Галисия) „калекой“ (καλλαικoι) – името, с което местните жители назовавали себе си. Топонимът на името произхожда от названието на келтските заселници, които пристигнали по море на две големи вълни – първата, около 1800 пр. Хр. и втората, около IV век пр. Хр. Топонимът еволюира до Gallaecia по време на римското управление. В средновековието, се формира независимо кралство, известно под името Кралство Галисия, превърнало се впоследствие в част от Кралство Леон. Въпреки това, територията на днешната автономия поддържа формално характера си на кралство до териториалното деление от 1833 година, когато се създават съвременните галисийски провинции и официално изчезват старите кралства. В преходния период между древността и средните векове, Галисия е наричана понякога Суевия, защото на нейна територия концентрирано се установяват нашественическите германски племена суеви.
Топонимът Galiza Топонимът Галиса, използван заедно с Галисия, излиза от употреба към XV век, съвпадайки с упадъка на литературата, писана на езика гайего. Хроника на Ирия, е един от последните текстове на средновековен галисийски, датиран около 1468 или 1469 година, в който се среща названието Галиса.