Германският Закон за развитието на възобновяемите източници на енергия (), накратко Закон за възобновяемата енергия (Erneuerbare-Energien-Gesetz) или ЗВЕ 2014 (EEG 2014), регулира предпочитаното подаване на електроенергия от възобновяеми източници в мрежата и гарантира твърди приходи на нейните производители.

Развитие Закон за електрозахранването от възобновяеми източници на енергия (1991) Преди влизането в сила на Закона за възобновяемите източници се прилагаше влезлият през 1991 г. в сила Закон за електрозахранването на обществена мрежа от възобновяеми източници, накратко Закон за електрозахранването от 7 декември 1990 г. Думата „захранване“ е подчертана в името на закона, защото електрическата енергия от възобновяеми източници – с изключение на електроенергията от водни електрически централи – се е произвеждала само от малки предприятия, на които големите производители не са давали достъп до техните електрически мрежи или съзнателно са пречели. Законът ги е задължил да осигурят захранване/достъп до мрежата и гарантирал на производителите минимални цени, които са се изчислявали като дял от средната цена за електрическата енергия, която е била установена две години по-рано.

След въвеждането на закона през 1991 г. цената за електрическа енергия от водни електрически централи, както и за газ от пречиствателни станции, депа за събиране на отпадъци и биогаз е била 75 % (от 1994 г. 80 %), а за електрическата енергия от соларни панели и ветроенергийни паркове 90 % от цената, която е била определена две години по-рано. Тези правила и цени довели до подобрени на предишното състояние, били са добри за съществуващите съоръжения, в повечето случаи водноелектрически централи и направили ветроенергийни паркове на удобни, близки до бреговете места и икономически изгодни, което довело до първия малък „бум“ на ветроенергийни паркове в тези райони. Цените за фотоволтаичните централи все още били твърде ниски, за да може да се покрият с тях разходите за тях.

През 2000 г. – малко преди влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници – цената за изкупуване на електрическа енергия от ветроенергийни паркове и фотоволтаични електрически централи е била 8,23 ct/kWh, за електрическа енергия от водноелектрически централи и за газ от пречиствателни станции, депа за събиране на отпадъци и биогаз е била 7,23 ct/kWh и за електрическа енергия от всички други видове възобновяеми източници 5,95 ct/kWh. За базисна стойност за изчисление на цената е използвана средната изкупна цена през 1998 г. – около 9,15 ct/kWh.

Закон за енергията от възобновяеми източници (2000) На 1 април 2000 г. Законът за електрозахранването беше заменен от Закона за енергията от възобновяеми източници от 29 март 2000 г. (BGBl. I S. 305). Изкупните цени бяха разделени, частично намалени, бяха включени по-малки централи, като енергия от геотермични източници, за да се подсили характерът на поощряването на добива на енергия.

В Закона за енергията от възобновяеми източници 2000 беше предвидена дегресия от 5 % годишно за изкупните цени за електрическа енергия от фотоволтаични централи. Освен това мощността на разширение е била ограничена до 350 MWp, така че при преминаване на тази граница през следващата година не се полагало възнаграждение за нови съоръжения. Тази стойност е изчислена на базата на началните 50 MWp и на следващите 300 MWp, които са били подпомагани чрез „Системата 100 000 покрива“ за фотоволтаични централи. Границата от 350 MWp беше надхвърлена през 2003 г.и така от 2004 г. вече не се полагаха субсидии за нови съоръжения. Но тъй като предвиденото допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници се забави, съществуваше реална опасност от масивна намеса на пазара на фотоволтаичната енергия. Промяната на Закона за енергията от възобновяеми източници беше забавена и на 22 декември 2003 г. беше публикуван 2. Закон за промяна на закона за енергията от възобновяеми източници (с така нар. Закон за предвключването на фотоволтаичните централи.

Изкупните цени съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници 2000 накратко: електрическа енергия от ветроенергийни паркове между 6,19 и 9,10 Cent/kWh електрическа енергия от фотоволтаични централи o за съоръжения, които са пуснати в експлоатация през 2001 (също стари съоръжения): минимум 50,6 Cent/kWh o за съоръжения, които са пуснати в експлоатация през 2002: минимум 48,1 Cent/kWh електрическа енергия от водноелектрически централи минимум 7,67 Cent/kWh (с изключение на помпени акумулиращи водни електроцентрали) електрическа енергия от биомаса между 8,70 и 10,23 Cent/kWh електрическа енергия от геотермични източници между 7,16 и 8,95 Cent/kWh Ставки за намаляване: От 1 януари 2002 бяха намалени ставките на цените за нови съоръжения: за електрическа енергия от ветроенергийни паркове с 1,5 % за електрическа енергия от слънчева енергия с 5 % за електрическа енергия от биомаса с 1 %

Закон за енергията от възобновяеми източници (2004) Допълнената версия на Закона за енергията от възобновяеми източници от 21 юли 2004 (BGBl. I S. 1918) и влезе в сила на 1 август 2004. Преди това трябваше да бъде постигнато споразумение с помощта на помирителната комисия на Германия бундестаг, с което CDU/CSU постигна намаляване на помощта за ветроенергийни паркове. Освен необходимостта от промяна на постановената от ЕС Директива 2001/77/ЕС за поощряване на добива на електрическа енергия от възобновяеми източници на вътрешния пазар за електрическа енергия, съществени точки на допълнената версия се отнасяха и за размера на помощите и за по-доброто юридическо положение на производителите на съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници в сравнение с местните ползватели на електропреносната мрежа (едно от тях е отпадането на задължението за сключване на договор).

Закон за енергията от възобновяеми източници (2009) Допълнената версия от 2008 (BGBl. I S. 2074) целеше увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници в електропреносната мрежа до 2020 г. до минимум 35 % (§ 1, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници). В допълнение към Закона за енергията от възобновяеми източници, който се отнася само за производството на електрическа енергия, в друг Закон за поощряването на използването на възобновяеми енергийни източници в сферата на топлоенергията (EEWärmeG 2008 – BGBl. I S. 1658) беше направена за първи път регулация на федерално ниво на използването на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за отопление и охлаждане, с който се целеше увеличение на използването на възобновяеми източници в сферата на производството на топлинна енергия на 14 % до 2020.

Законът за енергията от възобновяеми източници 2009 запази основните структури на Закона за енергията от възобновяеми източници 2004, но въведе напълно нова номерация на параграфите, а броят им нарасна от 22 на 66. Новата версия на закона се прилагаше както за нови съоръжения, така и за такива, които към датата на влизане в сила са били построени, за които обаче § 66 от Закона за енергията от възобновяеми източници представя изчерпателен списък с преходни норми, които пресъздават съществените разпоредби за изкупуване и заплащане на енергията по смисъла на защитата на териториалната цялост на държавата. Новата редакция съдържа множество детайлни разпоредби. Така с цел подобряване на прозрачността, задължението за регистрация беше разширено. Ползвателите на соларни съоръжения са задължени да уведомят Федералната агенция за управление на мрежата за мощността на съоръженията (§ 16, ал. 2, изр. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници). Определението за съоръжение беше дефинирано на ново, за да се избегне заобикаляне на по-високите изкупни цени за малки съоръжения чрез обединяване на съоръжения, също така беше предвидена нова дефиниция за старите съоръжения. С новата редакция на § 19 и на § 66 от Закона за енергията от възобновяеми източници съоръженията, които са били пуснати в експлоатация в един и същ кратък период (в рамките на 12 последователни месеца) и които се намират в локална близост (в същия имот или в непосредствена близост), се оценяват като едно съоръжение от гледна точка на изкупната цена. За регулиране на дефицитите при захранване с електрическа енергия от възобновяеми източници беше предвиден мениджмънт на захранването, който предвиждаше за съоръжения с мощност от 100 kW технически съоръжения за текущ мониторинг на количеството подавана електрическа енергия от страна на ползвателя на мрежата и възможност за временно ограничаване на захранването, като производителите, които са засегнати от това, имат право на обезщетение от ползвателя на мрежата (§ 11, § 12 от Закона за енергията от възобновяеми източници).

Освен това за изкупните цени на енергията от фотоволтаични централи беше въведено плавно намаляване. При голямо разширение и при по-високи разходи за изкупуване на енергията, гарантираната изкупна цена за kWh се намалява по-бързо през следващата година, за да държи в граници общите разходи за всички потребители на електрическа енергия. Ако посочената цел на разширението не бъде достигната, намаляването на цената се забавя. Например от 1,5 GW разширение през 2009 ще има 1 % намаление на изкупната цена през 2010 г. Ставката за намаляване, която се прилага за изкупуване на енергията от 1 януари на следващата година се публикува от Федералната агенция за управление на мрежата към 31 октомври на текущата година.

Постановената от германския Бундестаг нова и допълнена версия на закона влезе в сила на 1 януари 2009 г.

Закон за енергията от възобновяеми източници (2012) Към 30 юни 2011 беше взето решение за нова всеобхватна редакция на Закона за енергията от възобновяеми източници, като в нея се предвиждат нови правила за бонусната система за биоенергия, както и промяна в тарифата за електрозахранване. Беше взето решение за силно намаляване на цените за енергията от фотоволтаичните централи. На 1 януари 2012 промяната влезе в сила: Поощряване на директния маркетинг чрез модела за пазарни премии: разликата между специфичното за съоръженията заплащане съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници и месечната средна цена на борсата, установена след приключване на месеца, се изплаща под формата на пазарна премия и допълнително се прави изравнение на разходите за директния маркетинг чрез мениджмънт-премия (нова част на Закона за енергията от възобновяеми източници – Отчисление). „Премия за гъвкавост“ за поощряване на строежа на газохранилища към съоръженията за биогаз; Освобождаване на хранилищата от таксата за ползване на мрежата, за да се избегне двойно плащане; „Привилегията Зелен ток“ (освобождаване на производителите на електрическа енергия от преразпределението по смисъла на Закона за енергията от възобновяеми източници) си остава, но се ограничава до 2 ct/kWh (предишен размер на отчислението по смисъла на Закона за енергията от възобновяеми източници). Освен това се въвежда минимален дял на непостоянните възобновяеми източници на енергия от 20 % (вятър, електрическа енергия). Промяна на правилата за изкупните цени чрез различни норми – за най-съществените енергийни източници: o Вятър на сушата: принципно се продължава структурата на заплащане съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници 2009, но има увеличение на намалението от 1 % на 1,5 %, продължава да се предоставя бонусът за работа на системата за нови съоръжения до края на 2014 г., за съществуващи съоръжения до края на 2015, гарантиране на Repowering бонус за заместване на старите съоръжения (изграждане преди 2002) o Вятър във водата: Увеличаване на заплащането чрез интеграция на премията „Спринтер“ (2 ct/kWh) в началното възнаграждение, така че да се качи от 13 на 15 ct/kWh, преместване на дата за намаляване на изкупните цени от 2015 на 2018 г., въвеждане на т. нар. Модел на компресия: началната изкупна цена се покачва на 19 ct/kWh, но се гарантира само за 8, а не за 12 години.