Икономика (наука)

Икономиката е социална наука, която изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги.: „. 1. Социална наука, която изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги. Днешното название на икономическата наука „икономика“ около 1870 г. замества по-популярния тогава термин „политическа икономия“ или „политикономия“. Социалистичесκа икономика. Капиталистическа икономика. 2. Обикн. с несъгл. опред. Направление в икономическата наука, което изучава отделен отрасъл от стопанството. Добрият инженер трябва да има не само много специални знания, но същевременно и голям опит, интуиция и способности. Той трябва да познава добре техниката, но още икономика на промишлеността, организация и планиране на промишлените предприятия, научните основи на управлението и производството, социология на производствения колектив. К, 1975, кн. 8 [еа]. Икономика на горското стопанство. Икономика на съобщенията. Икономика на транспорта. Икономика на науката. Икономика на селското стопанство. 3. Обикн. с опред. Социална област, която включва производството, разпространението, търговията и потреблението на стоки и услуги, представлява съвкупност от стопанските отрасли на дадена страна (на съвкупност от страни, на целия свят); стопанство. Класовото разслоение обаче се задълбочава след Кримската война, когато чуждестранният капитал нахлува в страната и в нейната икономика стават големи изменения. Ив. Унджиев, ВЛ, 16. Правителството започва да отпуска значителни субсидии в най-добре развиващите се сектори на националната икономика – компютърната индустрия, фармацевтичното производство. ИА, 2006, кн. 5 [еа]. Могат да се очертаят следните приоритети в развитието на българската икономика: постигане на по-висока икономическа и социална ефективност, производство с високо съдържание на сложен труд, с висока производителност и конкурентоспособност. Пон., 2014, бр. 3–4, 96–97. Кризата доведе световната икономика до ръба на пропастта. Кап., 2010, бр. 28 [еа]. ◊ Пазарна икономика. Иконом. Икономика, при която разпределянето на ресурсите става предимно чрез взаимодействие между продавачи и купувачи на стоки и услуги, цената на стоките се определя от търсенето и предлагането на пазара, докато ролята на държавата е ограничена и се свежда до определени задачи. В условията на пазарна икономика пазарът се саморегулира. Ст, 2009, бр. 6009 [еа]. Сива (сенчеста) икономика. Иконом. Производство и предлагане на стоки и услуги, при което се избягва (изцяло или частично) плащането на данъци, осигуровки и други задължения към държавата и което не попада в официалната статистика при изчисляване на брутния вътрешен продукт. Сивата икономика е обвързана с несъвършеното законодателство, както и с приемане на неясни и допускащи различно тълкувание закони. Е. Ченгелова, ИВС, 367. Планираните промени в нормативната уредба, които трябва да подобрят събираемостта на осигурителните вноски, ще извадят на светло около 200 000 заети в сенчестата икономика. Кап., 2002, бр. 18 [еа]. Редица изследвания за България показват, че основна причина за сенчестата икономика е високата данъчно-осигурителна тежест. Δ Намаляването на данъците и на осигурителните вноски води до премахване на една от причините за наличието на сива икономика. – От гр. οἰκονομική през рус. экономика.“ Пол Кругман; Wells, Robin (2012). Economics (3rd ed.). Worth Publishers. p. 2. ISBN 978-1-4641-2873-8

Икономиката се фокусира върху поведението и взаимодействията на икономическите агенти и как функционират икономиките. Микроикономиката анализира основните елементи в икономиката, включително отделни обекти и пазари, техните взаимодействия и резултатите от взаимодействията. Индивидуалните агенти могат да включват например домакинства, фирми, купувачи и продавачи. Макроикономиката анализира икономиката като система, при която производството, потреблението, спестяванията и инвестициите взаимодействат помежду си и фактори, които я засягат: заетост на ресурсите на труда, капитала и земята, валутна инфлация, икономически растеж и публични политики, които оказват влияние върху тези елементи.

Други широки разграничения в рамките на икономиката включват тези между позитивната икономика, описваща „какво е“ и нормативната икономика, застъпваща се за „онова, което трябва да бъде“; между икономическата теория и приложната икономика; между рационалната и поведенческата икономика; и между основната икономика и неортодоксалната икономикаCaplin, Andrew; Schotter, Andrew, eds. (2008). The Foundations of Positive and Normative Economics: A Handbook. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-532831-8.

Икономическият анализ може да се приложи в цялото общество, в сферата на недвижимите имоти,Caplin, Andrew; Schotter, Andrew, eds. (2008). The Foundations of Positive and Normative Economics: A Handbook. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-532831-8Annamoradnejad, Rahimberdi; Safarrad, Taher; Annamoradnejad, Issa; Habibi, Jafar (2019). „Using Web Mining in the Analysis of Housing Prices: A Case study of Tehran“. 2019 5th International Conference on Web Research (ICWR). Tehran, Iran: IEEE: 55 – 60. doi:10.1109/ICWR.2019.8765250. ISBN 978-1-7281-1431-6. S2CID 198146435. бизнеса,Dielman, Terry E. (2001). Applied regression analysis for business and economics. Duxbury/Thomson Learning. ISBN 0-534-37955-9. OCLC 44118027 финансите, здравеопазванетоTarricone, Rosanna (2006). „Cost-of-illness analysis“. Health Policy. 77 (1): 51 – 63. doi:10.1016/j.healthpol.2005.07.016. PMID 16139925 и правителството.King, David (2018). FISCAL TIERS : the economics of multi-level government. Routledge. ISBN 978-1-138-64813-5. OCLC 1020440881 Икономическият анализ понякога се прилага и за такива разнообразни теми като престъпността, образованието,"Economics of Education". The World Bank. 2007. семейството, правото, политиката, религията,Iannaccone, Laurence R. (September 1998). „Introduction to the Economics of Religion“. Journal of Economic Literature. 36 (3): 1465 – 1495. социалните институции, войната,Nordhaus, William D. (2002). "The Economic Consequences of a War with Iraq" (PDF). War with Iraq: Costs, Consequences, and Alternatives. Cambridge, Massachusetts: American Academy of Arts and Sciences. pp. 51 – 85. ISBN 978-0-87724-036-5. наукатаDiamond, Arthur M., Jr. (2008). „Science, economics of“. In Durlauf, Steven N.; Blume, Lawrence E. (eds.). The New Palgrave Dictionary of Economics. The New Palgrave Dictionary of Economics (second ed.). pp. 328 – 334. doi:10.1057/9780230226203.1491. ISBN 978-0-333-78676-5 и околната среда.Towards a Green Economy: Pathways to Sustainable Development and Poverty Eradication (PDF) (Report). United Nations Environment Programme. 2011

Икономиката се опитва да обясни как икономиките работят и как икономическите агенти си взаимодействат. Тя е наука за субектите и обектите на икономическия живот, наука за рационалното използване на оскъдните земни ресурси,Според Пол Самюелсън, Нобелов лауреат и автор на един от най-популярните учебници по икономика, в основата си икономиката е „посветена на разбирането за това как обществото разпределя своите недостатъчни ресурси“. наука за поведението и решенията на стопанските субекти, които лежат в основата на икономическия живот на обществото.

Според традицията на науката икономическите процеси най-често се разглеждат като протичащи в пазарна среда. Съществуват и множество алтернативни подходи, като например политикономията.

Многостранни аспекти на икономическата наука Дисциплината е преименувана в края на 19 век, главно благодарение на Алфред Маршал от „политическа икономия“ на „икономика“ като по-кратък термин за „икономическа наука“. По това време тя става по-отворена за строго мислене и използва по-често математиката, което спомога да се подкрепят усилията тя да бъде приета като наука и като отделна дисциплина извън политическите науки и другите социални науки CITATION Close [a] The term economics is derived from economic science, and the word economic is perhaps shortened from economical or derived from the French word économique or directly from the Latin word oeconomicus of domestic economy. This in turn comes from the Ancient Greek οἰκονομικός (oikonomikos), practiced in the management of a household or family and therefore frugal, thrifty, which in turn comes from οἰκονομία (oikonomia) household management which in turn comes from οἶκος (oikos house) and νόμος (nomos, custom" or "law)..

Съществуват разнообразни съвременни определения за икономика; някои отразяват променящите се възгледи по въпроса или различни възгледи сред икономистите. Шотландският философ Адам Смит (1776) определи това, което тогава се наричаше политическа икономия, като „проучване на същността и причините за богатството на нациите“, по-специално като:

Етимология Терминът произлиза от древногръцки οἰκονομία (oikonomia, „управление на домакинството, администрация“) от οἶκος (oikos, „къща“) + νόμος (nomos, „обичай“ или „закон“), оттук „правила на дома, домакинството“.

Изследователите на тази наука се наричат икономисти.

България У нас със същото значение (на потребление, разпределение, производство) се употребява и думата стопанство, например преди 1989 – „народно стопанство“, все още „селско стопанство“, „стопанска наука“К.Маркович, Стопанство или икономика, Икономическа мисъл, 1 / 2010), разбира се и Университет за национално и световно стопанство (УНСС) (преименуван април 1990 от ВИИ „Карл Маркс“), и прочее. Подобно на „стопанска наука“ е по-съвременното словосъчетание „икономическа наука“. В УНСС има катедра „Икономикс“ ( – „икономическа наука“).

Дялове в икономиката Микроикономика

Микроикономиката е основен дял на икономическата наука, изучаващ индивидуалните участници в пазара и структурата на самите пазари. Тя разглежда като нередуцируеми основни единици домакинствата и частните и обществени участници в пазара и анализира начините, по които те си взаимодействат чрез отделните пазари, приемайки наличието на ограниченост на търгуемите предмети и отчитайки наличието на държавна регулация. Отделните пазари могат да бъдат за стоки (като ябълки, алуминий или мобилни телефони) или за фактори на производство (услуги като зидане, печатане на книги, пакетиране на храни). Микроикономическата теория разглежда агрегатното количество, търсено от купувачите, и агрегатното количество, предлагано от купувачите, изследвайки всяка възможна единична цена и анализирайки комплексните взаимодействия между участниците в пазара. Според теорията с времето пазарите могат да достигнат равновесие между предлаганото и търсеното количество.

Микроикономиката разглежда и различни структури на пазара. Съвършената конкуренция е пазарна структура, в която никой участник не е достатъчно голям, за да има възможност да налага цена. Така при съвършено конкурентния пазар всеки участник приема цената като външна за него и не може да влияе пряко върху нея. Несъвършена конкуренция има при пазарни структури в които липсват условията за съвършена конкуренция. Сред формите на несъвършена конкуренция са монополът (наличие на само един продавач), дуополът (наличие на само двама продавачи), олигополът (наличие на ограничен брой продавачи), монополна конкуренция (наличие на няколко продавачи, всеки от които продава различен, но заменим продукт), монопсонът (наличие на само един купувач), олигопсонът (наличие на ограничен брой купувачи). За разлика от съвършената конкуренция, при несъвършената пазарната сила е неравномерно разпределена между участниците. Някои от тях имат възможност да влияят силно върху цените, изменяйки ги в своя полза.

Микроикономиката изучава отделните пазари, опростявайки икономическата система чрез приемане на тяхната независимост един от друг. Този метод на анализ се нарича анализ на частичното равновесие. Теорията за общото равновесие разглежда съвкупността от всички пазари с взаимното влияние между тях.

Производство, стойност и ефективност