Анна Каменова е псевдоним на Анна Михайлова Стайнова (Маджарова) – българска писателка и преводачка.

Биография Родена е в Пловдив на 31 декември 1894 г. в семейството на политика Михаил Маджаров, потомък на известен копривщенски род. Бабата на Анна е по-голяма сестра на Георги Бенковски. Брат ѝ Георги Маджаров е кмет на София от юни до ноември 1925 година.

Получава добро образование, а по време на престоя си в Англия и Русия, където баща ѝ е посланик, усъвършенства чуждите езици. Записва право в Софийския университет (1916). През 1919 г. Анна Каменова става съпруга на юриста и дипломат проф. Петко Стайнов. През 1924 г. художникът Иван Милев рисува неин портрет, а през 1925 година украсява къщата на Стайнови в Казанлък със стенописи.

По време на бомбардировката над София на 10 януари 1944 г. загиват родителите ѝ, сестра ѝ Василка, племенникът ѝ Петко Войников (син на Василка) и съпругата му Александра (Саша) Пундева-Войникова; Анна Каменова и съпругът ѝ оцеляват. Те поемат грижите за двете невръстни дъщери на Войникови.

Дълги години в къщата на Михаил Маджаров в Копривщица живеят и се грижат за нея Анна Каменова, професор Петко Стайнов и Петър Петров. Каменова участва в учредяването на „Общ копривщенски музей“, разположен в читалището на град Копривщица, с чието създаване се поставя началото на музейното дело в този град.

Умира на 1 август 1982 г.

Творчество

Анна Маджарова-Стайнова е известна в литературните среди. В нейния софийски дом години наред се събират интелектуалци – изтъкнати художници, музиканти, политици, литератори и учени. През 1920 г. е привлечена за сътрудник на новосъздаденото списание „Златорог“ и приема литературен псевдоним Каменова, измислен от съпруга ѝ.

Завежда рубриката „През световния прозорец“ (1924 – 1929) на в. „Свободна реч“.

Член е на Съюза на българските писатели,Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г. а от 1930 г. е член на секретариата на СБП. Член на българския ПЕН клуб (от 1930), секретар (1932 –1934, 1938 – 1941) и председател на клуба (1967 – 1971). През 20-те и 30-те години на ХХ в. сътрудничи на списанията „Съвременник“, „Философски преглед“, „Слово“, на вестниците „Свободна реч“, „Женски глас“, в които публикува разкази, пътеписи, есета, рецензии за художествени произведения, театрални постановки, културни събития, творчески портрети на художници, актьори и музиканти.

Дебютният ѝ роман е „Харитининият грях“ (1930). Други книги, написани от нея, са „Градът е същият“, „Пет момичета“, „Часовник без стрелки“.Анна Каменова в Литернет

За деца Анна Каменова започва да пише сравнително късно, през 60-те години на ХХ век.Константинова, Божанка. „Български писатели творци на литература за деца и юноши“, Био-библиографски очерци, том II, ISBN 954-9695-07-7 (т. 2), София, 1999 год. Първата ѝ повест за деца е озаглавена „Владко в Индия“, плод е на пътуване на авторката в Индия. Следва повестта „Владко се завръща от Индия“, която също е увлекателно разказана и въвежда българските читатели в примамлив и екзотичен свят. Каменова пише за деца разкази, приказки и една повест (1978 г.) за нейния сродник Георги Бенковски.

Превежда на български език книгите „Чичо Томовата колиба“ (1956) и „Вълшебникът от Оз“ (1967).

Галерия

Библиография Копривщенката. Копривщица: Женско благотворително д-во Благовещение, 1929 Хуморът на безхуморните. София, 1929 Харитининият грях. Роман. София, 1930 Градътъ е сѫщиятъ. София, Придворна печатница, 1933 С Мариела на път. София, 1935 Октомври 1935 година. София, 1936 Леди Мария О’Кейси. София, Печ. Едисон, 1937 Пет момичета. Роман. София: Хемус, 1938 Близо до София. Роман. София, Български писател, 1957 Индия. Пътепис. София, НС ОФ, 1962 Индия, която видяхме и обикнахме. Пътепис. В съавторство с Петко Стайнов. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1963 Копривщица. Исторически очерк. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1963 Владко в Индия. Повест. Худ. Иван Гонгалов. София, Народна младеж, 1963 Владко в Индия. Повест. София, Народна младеж, 1972 Неповторимото: Избрани произведения. София, Български писател, 1974 Къто, Кото и Куто. Разкази за деца. Худ. Мира Йовчева. София, Народна младеж, 1975 Така каза Бенковски. Повест за юноши. Худ. Любомир Янев. София, Български писател, 1978 Часовник без стрелки. Разкази. София, Български писател, 1980 Неочаквано пътуване. Приказка. Худ. Любен Диманов. София, Български художник, 1982 Напиши за този род – мемоарен разказ, съст. Петър Петров. София, Весела Люцканова, 1995

Преводи Франк Баум. Вълшебникът от Оз. Приказна повест. Превод Анна Каменова. Худ. Любен Зидаров. София: Нар. младеж, 1967 Хариет Бичер Стоу. Чичо Томовата колиба. Превод Анна Каменова. София: Нар. младеж, 1956

За нея Албена Вачева. „Защо сте тъй далечни, странници блестящи...“: Анна Каменова (1894 – 1972)“, електронно списание LiterNet, 19 ноември 2010, № 11 (132). – Ориг. в: „Неканоничната българска литература“. Т. 2. Благоевград: УИ „Н. Рилски“, 2010, с.160 – 184. Пашкова, Бианка – 90 години от рождението на Анна Каменова, сп. „Деца Изкуство Книги“, 1984, кн. 6 Янков, Николай – Една приятна изненада. В „Литературен фронт“, бр. 14, 1961 год.

Вижте също Михаил-Маджарова къща

Бележки

Външни препратки

От и за Анна Каменова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Категория:Български писателки Категория:Български автори на разкази Категория:Български есеисти Категория:Български пътеписци Категория:Български преводачи на англоезична литература Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Родени в Пловдив Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Туристически дейци в Копривщица Категория:Краеведи от Копривщица Категория:Музейни дейци в Копривщица Категория:Маджарови (Копривщица)