Правилата на Свети Августин (), известни и като Устав на Свети Августин е един от най-разпространените в Католическата църква устави за монаси и каноници.
Съдържание Под названието „Regula Sancti Augustini" са известни 4 текста, които се свързват със Свети Августин Блажени:
1) „Praeceptum“, или „Regula ad servos Dei“ (Предписание, или Правило за Божиите служители) – устав за мъжките монашески общности (най-старият ръкопис – Paris. lat. 12634, VI-VII вв.). Текстът е коментар на Ordo monasterii и е написан от Августин през 397 г.;
2) „Ordo monasterii“, или „Disciplina monasterii“ (Положение манастирско, или Дисциплина манастирска), известен и под името „Regula secunda“ (Второто правило) – кратко описание на ежедневния живот в манастирите; Този текст е написан от Alypius след което е допълнен от Августин;
3) „Regularis Informatio“ (Изложение на правилата) или „Regula puellarum“ – устав за женски монашески общности, който по своето съдържание е сходен с Praeceptum; и
4) „Regula consensoria“ (Съгласувано правило) – неголямо анонимно произведение, неправилно приписвано на Августин, което се появява в Испания през втората половина на VII век.
Първите 3 текста са достигнали до нас в 9 варианта.
Най-често използваната форма на Устава на Свети Августин е компилацията известна под името „Regula recepta“ (Общопризнато правило – PL. 32. Col. 1377 – 1384), която представлява комбинация от „Praeceptum“ и първата част на „Ordo monasterii“.
В продължение на столетия в теологията господства мнението на Еразъм Ротердамски и Роберто Белармино, според които „Praeceptum“ е версия на „Regularis Informatio“, переработена за мъжките монашески общности. Благодарение на фундаменталните изследвания на Л.Ферхейен обаче, е доказана автентичността и първенството на „Praeceptum“, написан от Свети Августин около 397 г. за основаните от него манастири. За датировката и авторството на „Ordo monasterii“ и „Regularis Informatio“ се водят дискусии.
Макар че състава на Устава на Августин не е точно установен, той оказва несъмнено влияние на монашеските устави в Западна Европа, в това число и на Устава на Свети Бенедикт Нурсийски. Особена популярност устава придобива чак в средата на XI-XII век в Ордена на регулярните каноници на Свети Августин, които стават известни и като августинци. За разлика от „Правилата на Свети Бенедикт“, в който монашеското служение е неотделимо от пребиваването в манастира, „Уставът на Свети Августин“ определя само общите и основните норми на монашеския живот и позволява да се обедини монашеската аскеза с активното пастирско служение сред миряните, което съответства на стремленията на европейското общество през XII-XIII век. Акцентът на християнското разбиране на любовта, в немалка степен способства за успеха на „Устава на Свети Августин“, който става основен документ на ордените на норбертинци, доминиканци, августинци-йеремити, на многочислени женски ордени на августинките и др.
Вижте също Правила на Свети Бенедикт Августински орден Монашески ордени Монашество
Литература Verheijen L. La Règle de saint Augustin. P., 1967. Vol. 1. P. 148 – 152, 417 – 437; Vol. 2. P. 221 – 239; Zumkeller A. Das Mönchtum des hl. Augustinus. Würzburg, 1968; Lawless G. Augustine of Hippo and his Monastic Rule. Oxf., 1987. Luc Verheijen, La Règle de Saint Augustin, t. 1, Tradition manuscrite, t. 2, Recherches historiques, Paris, Etudes Augustiniennes, 1967. Luc Verheijen, Nouvelle approche de la Règle de saint Augustin, Abbaye de Bellefontaine, 1980 (vie monastique, 8)-- Сале (беседа) 05:32, 14 ноември 2021 (UTC).
Външни препратки „Regula ad servos Dei” на латински език Официален сайт на Ордена на Свети Августин (OSA)
* Категория:Римокатолицизъм