Рене Жирар () е френски културолог и литературен теоретик. От началото на 70-те години на 20 век развива своя оригинална концепция за ролята на имитирането (мимезис) в човешката култура. Търсенията му започват с изследване на литературни текстове, но се пренасят все повече към религиозните юдео-християнски идеи.
Биография Роден е на 24 декември 1923 година в Авиньон, Франция. От 1943 до 1947 следва средновековна история в университета École nationale des chartes в Париж. Там защитава и дисертацията си на тема „Частният живот в Авиньон през втората половина на XV век“ (La vie privée à Avignon dans la seconde moitié du XVe siècle).
През 1947 г. печели едногодишна стипендия за следдипломна квалификация в Индианския университет в САЩ, където защитава втора дисертация – на тема „Американското обществено мнение и Франция (1940 – 1943)“. След защитата на дисертацията си Жирар остава в САЩ, където протича кариерата му. Преподава сравнително литературознание в редица престижни американски университети, сред които Университета „Джонс Хопкинс“, Държавния университет на Ню Йорк в Бъфало и Станфордския университет (от 1981), но публикува своите по-важни трудове на френски език.Биография на Рене Жирар на сайта Colloquium On Violence & Religion
Умира на 4 ноември 2015 година в Станфорд, Калифорния, на 91-годишна възраст.
Признание и отличия Носител на Гугенхаймова стипендия (1960, 1967) Носител на наградата на Американската асоциация за съвременни езици () (1965) Носител на наградата „Медиси“ (1990) за книгата Shakespeare: les feux de l'envie Носител на наградата „Aujourd'hui“ (2004) за книгата Les Origines de la culture На 17 март 2005 г. е избран за член на Френската академия. Носител на наградата „Д-р Леополд Лукас“ на Тюбингенския университет (2006)René Girard, Wissenschaft und christlicher Glaube. Tübingen: Mohr Siebeck, 2007, p.110 Носител на ордена „Изабела Католическа“, връчен му от испанския крал Хуан Карлос. Почетен доктор на университетите Станфорд и Дюк в САЩ, а също и на университети в Амстердам (1985), Инсбрук, Антверпен (1995), Падуа (2001)Honoris causa degrees на Падуанския университет , Монреал (2004)Marie-Claude Bourdon, La violence et le sacré: L’Université remet un doctorat honoris causa au penseur René Girard, iForum, vol. 38, num. 28 (19 април 2004) и Балтимор.
Библиография Списъкът съдържа само самостоятелно издадени книги на Жирар:Библиография на Рене Жирар на сайта Association Recherches Mimetiques Библиография на Рене Жирар на сайта Colloquium On Violence & Religion
(1961) – Mensonge romantique et vérité romanesque. Paris: Grasset, 1961. Романтическа лъжа и романна истина. Превод Нина Венова. София: Изток-Запад, 2025 (ISBN 9786190116325). (1962) – Proust: A Collection of Critical Essays (Пруст: Сборник с литературоведски есета). Englewood Cliffs: Prentice Hall, 1962. (1963) – Dostoïevski: du double à l'unité (Достоевски: от двойствеността към единството). Paris: Plon, 1963. (1972) – La Violence et le sacré (Насилието и свещеното). Paris: Grasset, 1972. Насилие и свещено , София: Изток-Запад, 2026 (пр. Нина Венова). ISBN 9786190118312 . (1976) – Critique dans un souterrain. Lausanne: L’Âge d’Homme, 1976. (Съдържа цялата книга Dostoïevski: du double à l'unité плюс няколко други студии, публикувани в научни издания между 1963 и 1972 г.) (1978) – Des choses cachées depuis la fondation du monde. Paris, Grasset, 1978. (1978) – To Double Business Bound: Essays on Literature, Mimesis, and Anthropology. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1978. (Съдържа студии от Critique dans un souterrain, без онази за Достоевски.) (1982) – Le Bouc émissaire (Жертвеният козел). Paris: Grasset, 1982. (1985) – La Route antique des hommes pervers (Древният маршрут на перверзния човек). Paris, Grasset, 1985. (1988) – Violent Origins: Walter Burkert, Rene Girard, and Jonathan Z. Smith on Ritual Killing and Cultural Formation. Ed. by Robert Hamerton-Kelly. Palo Alto, California: Stanford University Press, 1988. (Френският превод излиза двайсет и три години по-късно: Sanglantes Origines. Paris: Flammarion, 2011.) (1990) – Shakespeare: les feux de l'envie (Шекспир: Театърът на завистта). Paris: Grasset, 1990 (Оригиналът е на английски, но излиза година по-късно: A Theater of Envy: William Shakespeare. New York, Oxford: Oxford University Press, 1991.) (1994) – Quand ces choses commenceront... Entretiens avec Michel Treguer. Paris, Arléa, 1994. (1996) – The Girard Reader. Ed. by. James G. Williams. New York: Crossroad, 1996. (1999) – Je vois Satan tomber comme l'éclair. Paris: Grasset, 1999. Видях сатаната, как падна от небето като светкавица. Превод Тони Николов. София: Изток-Запад, 2006 (ISBN 954-321-198-1). (2000) – Um Longo Argumento do princípio ao Fim: Diálogos com João Cezar de Castro Rocha e Pierpaolo Antonello. Rio de Janeiro: Topbooks, 2000 (Френският превод излиза четири години по-късно, а английският – осем: Les origines de la culture. Entretiens avec Pierpaolo Antonello et João Cezar de Castro Rocha. Paris: Desclée de Brouwer, 2004; Evolution and Conversion: Dialogues on the Origins of Culture. London: Continuum, 2008.) (2001) – Celui par qui le scandale arrive: Entretiens avec Maria Stella Barberi. Paris, Desclée de Brouwer, 2001. (2002) – La Voix méconnue du réel: Une théorie des mythes archaïques et modernes. Paris: Grasset, 2002. (2003) – Le Sacrifice (Жертвоприношението). Paris: Bibliothèque nationale de France, 2003. (2004) – Oedipus Unbound: Selected Writings on Rivalry and Desire. Ed. Mark R. Anspach. Stanford: Stanford University Press. (2006) – Verità o fede debole. Dialogo su cristianesimo e relativismo. (В съавторство с Джани Ватимо.) (2006) – Wissenschaft und christlicher Glaube. Tübingen: Mohr Siebeck, 2007. (2007) – Achever Clausewitz: Entretiens avec Benoît Chantre. Paris: Carnets Nord, 2007. (2007) – De la violence à la divinité. Paris: Grasset, 2002. (Съдържа Mensonge romantique et vérité romanesque, La violence et le Sacré, Des choses cachées depuis la fondation du monde и Le bouc émissaire, снабдени с нов общ предговор.) (2007) – Dieu, une invention?. Paris: Editions de l'Atelier, 2007. (В съавторство с Андре Гунел и Ален Юзио.) (2007) – Le Tragique et la Pitié: Discours de réception de René Girard à l'Académie française et réponse de Michel Serres. Paris: Editions le Pommier, 2007. (2008) – Anorexie et désir mimétique. Paris: L’Herne, 2008. (2008) – Mimesis and Theory: Essays on Literature and Criticism, 1953 – 2005. Ed. Robert Doran. Stanford University Press, 2008. (2008) – La conversion de l’art. Paris: Carnets Nord, 2008. (2011) – Géométries du désir. Paris: Ed. de L'Herne.
Преводи на български език Жирар, Р., „Преследванията и техните стереотипи“. (превод от френски Александър Лозев). – сп. Философски алтернативи, 1994, кн.6, с.45 – 52. Жирар, Р., Видях Сатаната, как падна от небето като светкавица, София: Изток Запад, 2006 Жирар, Р., Случаят Йов, Издателство: Българско библейско дружество, 2017 г. пр.от фр. Тони Николов (La Route antique des hommes pervers, 1985)Второ издание: Случаят Йов. Пътят на древните, по който са ходили беззаконниците, София: Комунитас, 2024; вж. също "Портал за култура, изкуство и общество", 10 август 2017 г. „Случаят Йов“, Жирар, Р., Жертвопринасянето (Прев. от фр. Лидия Денкова; откъс от кн. „Насилие и свещено“, 1972) Литературен вестник VII, 3 (5 – 11 февр. 1997), с. 10 Жирар, Р., От миметичното желание до чудовищния двойник (прев. от фр. Тони Николов; откъс от кн. „Насилие и свещено“, 1972), Homo Ludens: списание за театър. ISSN 1311 – 5111. – Бр. 21 (2018), с. 241 – 264
Източници
Външни препратки Рене Жирар, „За войната и апокалипсиса“, превод от английски Момчил Методиев, Портал за култура, изкуство и общество, 5 януари 2016 г. „Рене Жирар: Християнството ще възтържествува, но само в поражението си“, интервю на Синтия Хейвън за изданието First Things, превод от английски Теодора Мусева, в. „Гласове“, 15 декември 2009 г. „Интервю на Маркъс Мюлер с Рене Жирар“, сп. Anthropoetics II, no. 1 (June 1996) Ханс Улрих Гумбрехт, „Рене Жирар: пророкът на завистта“, превод от немски Стоян Гяуров, Портал за култура, изкуство и общество, 19 септември 2023 г. „Рене Жирар. 100 години от рождението му“, списание Култура, кн. 10 (3003), Декември 2023
Категория:Френски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Френски културолози Категория:Херменевтика Категория:Университет „Дюк“ Категория:Преподаватели в Станфордския университет Категория:Членове на Френската академия Категория:Почетни доктори в САЩ Категория:Почетни доктори във Франция Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Носители на награда „Медиси“ Категория:Французи в САЩ Категория:Родени в Авиньон Категория:Починали в Станфорд