Франческо Гаспарини () е италиански бароков композитор и педагог. Изгражда репутацията си върху композиции на оперна и вокална църковна музика. Кантатите му са композирани виртуозно, но остава в историята главно с оперите си, които стават модел за подражание на следващото поколение композитори и оказват особено влияние върху творчеството на Хендел. Има няколко теоретични труда, най-важен от които е ръководството „L'armonico pratico“, създадено през 1708 г. То претърпява много преиздания и става задължително четиво за учениците до началото на 19 век. All Music/Francesco Gasparini Написва над 60 опери и поредица от кантати, оратории и църковна музика. Oxford Grove Music Encyclopedia: Francesco Gasparini

Произход и младежки години Франческо Гаспарини е роден на 19 март 1661 г. в село Камайоре, близо до град Лука. Той е второто от петте деца на Никола и Елизабет Белфиоре. Семейството му принадлежи към средната класа. Има 4 братя и сестри - Мария (1659), Анджела (1664), Пол Лорънс (също музикант, р. 1668) и Сита Силеа (1671). За детските му години е известно много малко, но се счита, че е прекарал първите години от младостта си в родната си Тоскана. /Francesco Gasparini (1661-1727) Compositore e teorico italiano Предполага се, че след 1680 г. учи при Арканджело Корели и Бернардо Паскини. От средата на 1680-те години започва да публикува своите опери и кантати, които са добре приети от публиката и критиката. През 1682 г. той вече е органист в църквата „Мадона деи Монти“ в Рим, където композира някои от ораториите си. Treccani, L'enciclopedia italiana/Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 52 (1999)/Gasparini, Francesco На 27 юни 1684 г. е приет в „Accademia Filarmonica“ на Болоня като певец, а на 17 май 1685 г. и като композитор. На 28 ноември 1685 г. се жени за Мария Роза Борини от Рим.

1686-1694 През 1686 година той и брат му живеят във Венеция и учат при Джовани Легренци. На 6 декември същата година прави своя дебют като композитор с първата си опера „Olimpia vendicata“ в Ливорно. На следващата година заедно с брат си вече работят в Рим, където Франческо става цигулар и композитор в Академията при двореца на кардинал Бенедето Памфили. През 1689 година става и член на конгрегацията на църквата „Санта Чечилия“ в Рим. По този повод пише тригласен мадригал, оригиналът на който е запазен, заедно с подписа на композитора. Там се сприятелява с Алесандро Скарлати. Когато по-късно, през 1705 година, Гаспарини се мести във Венеция, Скарлати изпраща сина си Доменико да учи при него. През следващите две години се утвърждава като оперен композитор за театрите „Capranica“ и „Тeatro della Pace“ в Рим. Първата си опера в града представя през 1694 година.

Венеция

През 1700 г. се ражда дъщеря му Розалия, а през 1701 г. семейството се премества във Венеция, където Франческо става директор и диригент в музикалното училище „Ospedale della Pietà“ с годишна заплата от 200 дуката. Първата му композиция на този пост е ораторията „Триумф на милостта“ и продължава да пише по една всяка година. Изявява се като автор на мелодраматични опери, почти всички представени във венецианския театър „Сан Касяно“. През този период негови ученици, извоювали по-късно слава и известност като композитори са Доменико Скарлати, Бенедето Марчело, Джовани Бенедето Плати и Йохан Йоаким Кванц. Въпреки блестящите му качества на композитор, основните доходи получава от преподавателската си дейност. HOASM/Francesco Gasparini

В продължение на 5-6 години успява да превърне училището в една от най-добрите консерватории в Италия. В нея работят композиторите Джовани Легренци, Карло Полароло и Антонио Лоти. Гаспарини наема и Антонио Вивалди като преподавател по цигулка, където младият композитор изгражда по-голямата част от кариерата си. По това време Гаспарини вече е плодовит композитор, който създава по 3-4 опери годишно. Общият им брой е над 60. Най-известната му опера е „Ambleto“ (или „Amleto“), чието либрето представлява вариация върху историята за Хамлет. Discogs/Francesco Gasparini До 1713 година вече е написал 24 опери, главно за театър „Сан Касяно“.

Рим През 1707 г. заминава за Рим, за да се яви на конкурс за поста на капелмайстор в базиликата „Санта Мария Маджоре“, но на мястото е назначен Антонио Скарлати. През 1713 г. напуска Венеция и консерваторията за 6-месечен отпуск, но не се връща, а се оттегля в имението си в Чита ди Кастело. През 1716 г. отново се завръща в Рим, като по пътя спира в някои италиански градове, за да организира представянето на свои опери - в Милано, Реджо нел'Емилия и Флоренция. Пристига във Вечния град и става композитор, капелмайстор и диригент към църквата на маркиз Франческо Мария Русполи, принц Черветери, наследявайки поста от Антонио Калдара. В периода 1716-1718 г. работи там, след което е нает от римската княжеска фамилия Боргезе. През 1719 г. дъщеря му Розалия се сгодява за поета Пиетро Метастазио, но бракът не се състои поради отказ на момичето. Между 1719 и 1724 г. работи за няколко знатни римски фамилии, а композициите му са представени в различни италиански градове, най-често в Рим и Торино. От 1720 г. трудоспособността му, както и броят на създаваните от него опери постепенно започват да намаляват. От 1725 г. до смъртта си работи като капелмайстор в папската базилика „Сан Джовани ин Латерано“ в Рим.

Умира на 22 март 1727 г., а Маркантонио Боргезе поема разходите по погребението му. Погребан е в църквата Сан Лоренцо в Лучина.

Творчество Франческо Гаспарини се смята за един от най-добрите композитори на своето време. Музиката му разкрива впечатляващите му умения и качества като композитор, особено при кантатите, високо ценени от английския музикален историк д-р Чарлз Бърни. Също с такова умение са написани и църковните произведения, в които често използва сложни композиционни техники. Начинът на писането му е типичен за периода, с изключение на последната му работа, в която се наблюдават мелодични и ритмични характеристики, типични за произведения от по-късно време.

Написва много опери, оратории, интермецо, 12 камерни кантати за соло глас, 12 двугласни мадригала, 11 от които са за сопран и контраалт. През 1685 г. композира мадригал за 5 гласа. Написва 33 кантати, между които „La vittoria del Tempo“ (Рим, 1696), „Genus humanum a Virginis partu reparatum“ (Венеция, 1706), „Da recitarsi nel Palazzo apostolico la notte del Natale“ (текст Д. Булгарели - Рим, 1710), Кантата за Светата Коледа (Г. Де Мартини, 1711), следваща Кантата за Светата Коледа (А. Балдани, 1716). Създава 10 меси, 8 антифона (рефрен в католическото богослужение, изпълняван преди или след псалм), мотетът „O quam soavis“, концерт за струнни инструменти във фа мажор, симфонията „String“ в ла мажор, шест триа за две цигулки и бас, няколко сонати за клавесин или орган. Някои от тези композиции се пазят в музикалния архив на базиликата „San Giovanni in Laterano“ в Рим, а три меси - в Саксонската държавна библиотека в Дрезден.

Оратории

1689 г. – Iudith de Olopherne triumphans – Б. Памфили, Рим 1692 г. – Atalia 1695 г. – Giacobbe in Egitto – Флоренция 1695 г. – Il viceré d'Egitto 1696 г. – La costanza nell'amor divino или La S. Rosalia 1698 г. - I trionfi della carità - Неапол 1699 г. – L'amante in cielo – Рим 1701 г. – Triumphus misericordiae – Б. Сандринели, Рим 1702 г. – Prima culpa per redemptionem deleta 1703 г. – Iubilum prophetarum ab Incarnatione divini Verbi – Б. Сандринели 1703 г. – Mosé liberato dal Nilo – Виена 1704 г. – Aeterna sapientia incarnata – Венеция 1705 г. – Pudor Virginis vindicatus 1708 г. – Dominica Nativitatis praeludium 1708 г. – L'onestà combattuta di Sara = Sara in Egitto – съвместно с Цезарини, Франческо Манчини, Алесандро Скарлати, Доменико Дзиполи, Франческо Мария Верачини, Антонио Калдара – Флоренция 1711 г. – Maria Magdalena videns Christum resuscitatum – Венеция 1716 г. – Dal trionfo le perdite o Jefte che sagrifica la sua figlia – съвместно с 10 композитора – Флоренция 1720 г. – I due sposi felici Sara e Tobia 1722 г. - Il figlio prodigo - Чита ди Кастело 1722 г. – La penitenza gloriosa nella conversione di s. Maria Egiziaca – Анкона 1724 г. – La nascita di Cristo – Лука 1724 г. – Le nozze di Tobia 1725 г. – La Santissima Annunziata – Рим

Интермецо 1708 г. – Parpagnacco – П. Париати, Венеция 1709 г. – Zamberlucco 1717 г. – In derisione della setta maomettana – Г. Джили, Рим 1718 г. – Intermedi – с Г. Бонончини, Дрезден 1720 г. – L'avaro – Венеция 1721 г. – Zamberlucco e Palandrana – Ферара 1725 г. – Lisetta e Astrobolo – Венеция 1731 г. – L'astrologo

Опери