Георги Стаменов или Попстаменов () е български просветен деец и общественик от Македония.
Биография
Роден е в 1845 година в Дойран, тогава в Османската империя, в родолюбиво семейство. Баща му е българският духовник и деятел за запазване на българщината поп Стамен Думчев, роден в гевгелийското село Мачуково около 1800 година, но се преселва в Дойран, където става свещеник.
С помощта Димитър Миладинов, владиката Партений Поленински и варненския руски консул Александър Рачински в 1859 година Георги Стаменов заминава да получи образование в Руската империя,Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, стр. 277 заедно с Райко Жинзифов, Никола Делииванов, Константин Станишев и Андрей Стоянов.Трайков, Никола. Братя Миладинови – преписка, Издателство на БАН, София, 1964, стр. 66 За кандидат-гимназиалните изпити го подготвят Нешо Бончев и Марин Дринов. В 1862 година постъпва да учи в Киевската семинария. В следващата 1863 година се мести да учи във Втора киевска гимназия като държавен стипендиант, която завършва в учебната 1867/1868 година. След това в 1868 година Стаменов записва специалност филология в Историко-филологическия факултет на Московския университет, който завършва в 1872 година и в същата година започва да преподава гръцки заедно с Бончев в Първа московска гимназия и приема руско поданство. Владее много добре латински и гръцки език.
По време на Руско-турската война пише антиосмански статии в славянофилския вестник „Рус“ на Иван Аксаков, които допринасят за оформянето на общественото мнение в Русия в полза на войната.
След създаването на Княжество България, поканен от просветния министър Марин Дринов, става временен началник на отделение в министерството на народното просвещение и духовните дела. Стаменов е сред основните двигатели на създаването на първата гимназия в София и при откриването на Класическата гимназия на 1 януари 1879 година е назначен за неин пръв директор с титлата „инспектор“. Стаменов преподава в гимназията гръцки, латински, руски и история и полага големи усилия за уредбата ѝ. На 1 февруари 1881 година Стаменов е уволнен като директор и е оставен само като учител, а на 1 септември 1881 година е уволнен. Докато е директор на гимназията издава „Учебна латинска граматика за употрѣбенье въ първитѣ классове на классическа гимназия“ (София, 1881).
След това заминава за Русия, където от 1881 до 1888 година е директор на Болградската гимназия, от която се пенсионира по болест.
В 1905 година поради затрудненото си материално положение се завръща в България. През същата година заема длъжността учител по латински език във Втора мъжка гимназия в София. Тук преподава до 1909 година, когато е назначен за командирован учител от Първа мъжка гимназия в Народния етнографски музей в София. В края на живота си е преводач на гръцки текстове в същия музей.
Умира на 28 декември 1926 година в София.
Ученикът му Тодор Влайков пише в спомените си за него:
Бележки
Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Българи в Руската империя Категория:Български учители Категория:Български автори на учебници Категория:Преводачи от гръцки език Категория:Родени в Дойран Категория:Починали в София Категория:Директори на Болградската гимназия Категория:Директори на 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:По произход от Мачуково