Илия Волен е творчески псевдоним на Марин Христов Стаменов е български белетрист и драматург.
Биография Роден е на 13 октомври 1905 г. в село Ъглен, област Ловеч. Първоначално учи в родното си село, а след това в Луковит.
От 1924 г. сътрудничи на редактираното от Боян Дановски списание „Дионисиос“. Публикува разкази в седмичника „Ведрина“ на Антон Страшимиров. От този период получава псевдонима си. През 1927 г. завършва Духовната семинария в София. Между 1927 и 1929 г. следва славянска филология в Софийския университет. Започва работа в Светия синод, а след това е редактор на „Детско знаме“. През периода 1941 – 43 г. редактира детското списание "Орле".Димитър Иванчев, Български периодичен печат. Анотиран библиографски указател. Част II // БЪЛГАРСКИ БИБЛЙОГРАФСКИ ИНСТИТУТ „ЕЛИН ПЕЛИН" / Наука и изкуство, София 1962 г. / стр. 107 През 30-те години сътрудничи на сп. “Златорог”, където публикува 13 разказа. През 1936 – 1951 г. е библиотекар в Народния театър.
От 1951 г. е редактор в издателство „Български писател“. Член е на Съюза на българските писатели,Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 15 юни 2026 г. а между 1962 и 1966 г. е заместник-председател. През този период е и заместник главен редактор, а през 1970 – 1971 г. – редактор в списание „Септември“.
Има един син, Христо, който е езиковед, преподавател в катедра „Англицистика и американистика” към Софийския университет.e-lit.info
Илия Волен умира на 77 години в град София на 16 август 1982 г.
Отличия и награди 1965, 1975 г. – орден „Народна република България“ първа степен (октомври 1965; октомври 1975). 1966 г. – Димитровска награда май 1975 – „Народен деятел на културата“ 1976 – награда „Елин Пелин” 1980 г. – награда „Йордан Йовков“
Произведения Произведенията на Илия Волен са на социална, анималистична, любовна и автобиографична тема. По-известни са: „Черни угари“ (1928) „Кръстци“ (1931) „Радост в къщи“ (1942, 1955) „Диви души“ (1945) „Йов“ (1964) „Избрани произведения в два тома“ (1965) „На село през войната“ (1967) „Шегите на дядо" (1970) „Търсене на истината. Мисли, бележки, есета“ (1973) „Съчинения в два тома“ (1975) „Денят кратък – нощта дълга“ (1982, 1984) „Горещо утро. Повести“ (1998) „Вникване. Есета, бележки, размисли“ (2005) „Черни угари. Поредица Българска класика“ (2005).
За него Симеон Султанов. „Четирима белетристи“. София: Български писател, 1960 Любен Бумбалов. „Илия Волен. Литературно-критически очерк“. София: Български писател, 1976 Румяна Дамянова, „Илия Волен. Литературна анкета“. София: Български писател, 1980.
Бележки
Външни препратки
Илия Волен в Литературен свят От и за Илия Волен в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България Илия Волен. Речник на българската литература след Освобождението. Марин Георгиев, „Непредвидена среща“, Портал за култура, изкуство и общество, 12 февруари 2024
Категория:Български писатели Категория:Български автори на разкази Категория:Български библиотекари Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Народни деятели на културата Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Родени в област Ловеч Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Погребани в Централните софийски гробища