Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г. (де факто до 991 г.).

Произход Той е син на цар Петър I и Ирина (Мария) Лакапина, внучка на византийския император Роман I Лакапин. По-малък брат е на цар Борис II и е внук на Симеон Велики. Вероятно се казва Роман Симеон и след 931 г. посещава Константинопол с майка си и по-големия си брат.

Византийски плен През 963 г. е свален византийският император Роман II и роднинските връзки на българското царско семейство с византийския императорски двор са прекъснати. Новият император Никифор II Фока отказва да преподпише мирния договор, освен ако Борис и Роман не бъдат изпратени в Константинопол като заложници. През 970 г. след смъртта на Петър I, Борис и Роман се връщат в България, където по-големият поема властта.

През 971 г. Преслав и североизточните български земи са завладени от Йоан I Цимиски, а наследниците на Петър – отведени отново в Константинопол. Тъй като Борис II няма наследници от мъжки пол, той не представлява опасност за ромейската власт в българските земи, а Роман е още неженен. Ето защо василевсът нарежда той да бъде скопен.

През 978 г. или в началото на 979 г.Благоевъ, Н., „Критический поглѣдъ върху извѣстията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава“, Македонски преглед, Год. II, 1926, кн. 4, с. 1 – 64 Роман с брат си бягат от византийски плен и се отправят към България. Легендата разказва, че Борис II по погрешка бива убит от български граничар, защото носел византийски дрехи. Роман успява да обясни кой е и е отведен при Самуил.

Владетел на България След смъртта на брат му Роман е признат от комитопулите за цар. Някои учени, позовавайки се на сведенията на по-късно живелия Йоан Скилица, смятат, че Роман не е бил цар и че цялата политическа власт се е намирала в ръцете на Самуил, но съвременниците на тези събития арабинът Яхия Антиохийски и арменецът Степанос Таронци са категорични, че Роман действително е управлявал.Пламен Павлов, Цар Самуил и „българската епопея“, София – Велико Търново, 2002 Арменският хронист дори е впечатлен, че българският цар е евнух, т.е. това е доста необичайно, но комитопулите са се придържали към вековната държавна традиция на българите за сакралността на царския род.Пламен Павлов, Цар Самуил и „българската епопея“, София – Велико Търново, 2002

Според проф. Пламен Павлов цар Роман установява столицата си в Скопие, където и основава манастира „Свети Георги Бързоходни“. Историкът е категоричен, че липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението, че Роман се отдава само на църковни дела, оттегляйки се от политическите, и припомня, че царят участва в битката при Траянови врата през 986 г., а и повторното му пленяване през 991 г. става пак във време на война.Пламен Павлов, Цар Самуил и „българската епопея“, София – Велико Търново, 2002 Специално участието на цар Роман в битката при Траянови врата напр. е отразено в добавките на епископ Михаил Деволски, както и в Битолския надпис.

През 991 г. Роман е пленен в битка и хвърлен от Василий II в затвора, където умира през 997 г. Чак след вестта за смъртта на царя Самуил е провъзгласен за нов български цар.Пламен Павлов, Цар Самуил и „българската епопея“, София – Велико Търново, 2002

Литература Iōannēs Skyllitzēs, Synopsis Historiōn (Ἰωάννης Σκυλίτζης, Σύνοψις Ἱστοριῶν) II, 455, 13. Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов, „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0. Никола Благоев, „Българскиятъ царь Романъ“, Македонски преглед, Год. VI, 1930 г., кн. 3, с. 15 – 34 и кн. 4, с. 23 – 45. Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8. Йоан Скилица, Empereurs de Constantinople „Synopsis Historiôn“ traduit par Bernard Flusin et annoté pat Jean-Claude Cheynet éditions P.Lethilleux Paris 2003, ISBN 2-283-60459-1, p. 216, 242, 275, 290. Warren Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, Stanford University Press, ISBN 0-8047-2630-2

Външни препратки Пламен Павлов. Борис и Роман – трагедията на българския царски род в края на Х в. – Литературен свят, 2010, бр. 16

Източници

Категория:Монарси на Първата българска държава Категория:Крумова династия Категория:Евнуси