Анабел Патерсън () е почетен професор по англицистика в Йейлския университет, специалист по Английския ренесанс. Един от представителите на Новия историцизъм в литературознанието.
Биография Родена в Англия, през 1957 г. Патерсън емигрира в Канада. Там следва в Университета на Торонто, а бакалавърската ѝ теза получава най-високата награда, Златния медал на Ректора. Защитава докторат в Лондонския университет през 1965 г. Преподава в Торонто, Йоркския университет, Университета на Мериленд в Колидж парк (нова емиграция – в САЩ) и университета „Дюк“. Премества се в департамента по англицистика в Йейл през 1994 г., където през 2001 г. става старши професор.
Отличия и признание 1981 – избрана е за старши научен сътрудник на Общество за хуманитарни науки на Корнелския университет, 1984 – Гугенхаймова стипендия, 1988 – носител на наградата „Хари Левин“ на Американската асоциация по сравнително литературознание за Пасторалът и идеологията, 1991 – Мелоунова стипендия на Националния център за хуманитарни науки (), 1994 – носител на наградата „Джон Бен Сноу“ (награда на историк, на Северноамериканската конференция по британистика) за Четейки Хрониките на Холиншъд, 2000 – избрана е за научен сътрудник на Академията на изкуствата и науките.
Идеи и творчество Анабел Патерсън е известна с това, че разглежда понятието за „литература“ във възможно най-широките граници. Започвайки в студентските си години с поезията на Английския ренесанс, много скоро тя се премества в изследванията на реториката (Хермоген и Ренесансът, 1970), историята на цензурата (Цензура и интерпретация, 1984), рецепцията на класическите текстове (Пасторалът и идеологията, 1987), историографията (Четейки Хрониките на Холиншъд, 1994) и особено на политическата мисъл на ранното модерно време (Шекспир и народния глас, 1989, Либерализмът на ранната модерна епоха, 1997, и Никой не е съвършен: Интерпретацията на историята през погледа на новите либерали, 2002). Нейното любопитство към портретите, илюстрациите на книгите и историята на пресата допринася за усещането за свръхпрецизност на много от нейните книги. През цялото време постоянно се връща към Андрю Марвел, а през 2003 г. става главен-редактор на Йейлското издание на прозата на този автор.
Библиография Hermogenes and the Renaissance: Seven Ideas of Style (Хермоген и Ренесансът: Седем идеи за стил). Princeton University Press, 1970, 256 р. Tasso and Neoplatonism: The Growth of his Epic Theory (Тасо и неоплатонизмът: Израстването на теорията му за епоса). 1971. Marvell and the civic crown (Марвел и гражданската корона). Princeton University Press, 1978, 264 р. Censorship and Interpretation: The Conditions of Writing and Reading in Early Modern England (Цензура и интерпретация: Условията за писане и четене в Англия в зората на модерното време). University of Wisconsin Press, 1984 (2 изд., 1991, 288 р.). Pastoral and Ideology: Virgil to Valéry (Пасторалът и идеологията: от Виргилий до Валери). University of California Press, 1988, 357 р. Fables of Power: Aesopian Writing and Political History (Басни за властта: Текстовете на езопов език и политическата история). Duke University Press, 1991, 184 р. Shakespeare and Popular Voice (Шекспир и народния глас). Wiley-Blackwell, 1991, 204 р. John Milton (Джон Милтън). Longman Group United Kingdom, 1992, 248 р. (2 изд., 2000, 189 p.) Reading Between the Lines (Да четеш между редовете). Routledge, 1993, 352 р. Reading Holinshed's Chronicles (Четейки Хрониките на Холиншъд). Chicago: University Of Chicago Press, 1994, 359 р. The Most Excellent History of the Merchant of Venice (Най-отличната история на Венецианският търговец). Prentice Hall, 1995, 144 р. Early Modern Liberalism (Либерализмът на ранната модерна епоха). Cambridge University Press, 1997 (2 изд., 2006, 332 р.). The Trial of Nicholas Throckmorton (Съдът над Никълъс Трокмъртън). (редактор и автор на предговора) Centre for Reformation and Renaissance Studies, 1998, 108 р. Marvell: The Writer in Public Life (Марвел: Писателят и публичността). 2 изд. Longman, 1999, 200 р. Doctor! Doctor!: Doctoral studies in English in twenty-first century Britain (Доктор! Доктор!: Докторските дисертации по англицистика в Англия през 21 век). English Association, University of Leicester, 2001, 24 р. Nobody's Perfect: A New Whig Interpretation of History (Никой не е съвършен: Интерпретацията на историята през погледа на новите либерали). Yale University Press, 2002, 224 р. Early Modern Reader: Literature And Religion, 1530 – 1681 (Читателят на ранномодерната епоха: Литературата и религията, 1530 – 1681). Yale University Press, 2007, 720 р. The Long Parliament of Charles II (Дългият парламент на Чарлз II). Yale University Press, 2008, 304 р. Milton's Words (Думите на Милтън). Oxford University Press, USA, 2009, 224 р.Sophie Read, „Vocabulary that syllables the mind“, рецензия за Milton's Words, Times Higher Education, 19 ноември 2009. Andrew Marvell (Андрю Марвел). Northcote House Publishers, 2010, 96 р. John Milton. Hoboken, NJ: Taylor and Francis, 2014. Marvell: The Writer in Public Life. Oxfordshire, UK and New York: Routledge, 2014. The International Novel. New Haven: Yale University Press, 2015.
Източници
Външни препратки Страница на Анабел Патерсън като почетен професор на Йейлския университет Страница на проф. Патерсън на сайта на департамента по англицистика на Йейлския университет За проф. Патерсън като лектор на Танеровите лекции за човешките ценности през 2008 г. на сайта на Калифорнийския университет в Бъркли „The Power of Words and the Power over Words“, разговор на Хари Крайслер с проф. Патерсън в рамките на цикъла срещи „Conversations With History“, организирани от Калифорнийски университет в Бъркли (видео, качено на 17 април 2008)
Категория:Канадски литературни теоретици Категория:Американски литературни теоретици Категория:Британски литературни теоретици Категория:Хора, свързани с Лондонския университет Категория:Преподаватели в Йейлския университет Категория:Университет „Дюк“ Категория:Англичани в САЩ