Фистулата () е аномален вроден или придобит канал, покрит с епител или гранулационна тъкан, който съединява дълбоко разположена некротична тъкан, орган или телесна кухина с външната повърхност на тялото или на кухи органи помежду им. Такъв канал може да възникне поради възпаление, наличие на чуждо тяло в раната, тумор, травма, вродена аномалия, нарушение в храненето на тъканите и др. През фистулния ход изтичат различни секрети от кухи и паренхимни органи, както и секрети от гноен разпад на тъкани.
Видове фистули Класификацията на фистулите бива: Според произхода си. Вродените представляват незакърнели канали – шийни, пъпни, трахео-езофагеални. Придобитите могат да са получени вследствие на хронични гнойни възпалителни процеси, при инсуфициенция на шевовете след операция, или да бъдат умишлено създадени по оперативен път с лечебна цел (гастростомии). По форма и положение на фистулния канал. Сляпа (непълна). Единият край на канала стига до плътен орган като кост или некротична тъкан. Пълна. Каналът съединява повърхността на тялото с кух орган. Външна. Каналът се отваря на повърхността на тялото. Вътрешна. Каналът се отваря в кухината на някой орган или съединява два органа помежду им. По строеж на канала. Гранулиращи – при покриване на канала с гранулационна тъкан. Епителизирани – при покриване на канала с епител. Устнообразни – при непосредствен преход на епитела на вътрешните органи върху кожната повърхност без ясно оформяне на канал. Според характера на секрета фистулите се делят на: пикочни, слюнчени, ликворни, гнойни, слузни, млечни, синовиални.
Източници Койчев К., Хубенов Х., „Обща ветеринарномедицинска хирургия“, ISBN 954-467-006-8, стр. 242 – 245
Категория:Хирургия