Социалната психология е изследване на отношенията между хората и групите. Изследователите в тази интердисциплинарна област са или психолози, или социолози, макар че и двата вида изследователи в социалната психология наблюдават както индивидуалното, така и груповото в техния анализ David G. Myers, Social Psychology, McGraw Hill, 1993.

Въпреки приликата психолозите и социолозите, като различен тип изследователи се различават в техните цели, подходи, методи и терминология, също имат различни академични списания, професионални общества, а най-плодотворния период на сътрудничество между тях е в годините веднага след Втората световна война Sewell, W. H. (1989). Some reflections on the golden age of interdisciplinary social psychology. Annual Review of Sociology, Vol. 15. В същото време въпреки диференциацията в последните години, все пак някаква степен на припокриване е налична и днес Uwe Flick, The Psychology of the Social, Cambridge University Press, 1998.

Психология

Повечето социални психолози са обучени в дисциплината психология. Техният подход към полето се фокусира върху индивидуалното, т.е. как другите влияят на индивида, неговите мисли, чувства и поведения.

Въведение Социалната психология съсредоточава усилията си за изясняване закономерностите на отражението на общественото битие в индивидуалното и общественото съзнание, за използване на откритите закономерности за оптимизиране на взаимодействието между хората.

Интересът към човешкото поведение, към взаимното влияние между хората в обществото е възникнал отдавна. Социалните психолози изследват възприемането и разбирането на човека от човека, опитват се да проникнат в тайните на междуличностната привлекателност, да открият основите на влиянието на един човек върху друг. В по-широк мащаб се изучават и проблемите на психологията на колектива.

Равнища на изследване Експериментално – емпирично – има за свой предмет социално-психологическите факти, натрупването на емпиричен материал, необходим за по нататъшни изследвания и обобщения. Недостатък е, че рядко излиза извън рамките на изучаването на малки групи. Теоретично – дава знания за същността, общата структура и причините за социално-психологическите процеси. Философско-методологическо – дава мирогледно обобщаване на резултатите от изследванията, позволява да се откриват нови аспекти на влиянието на човешкия фактор върху общественото развитие.

Социална среда е всичко, което заобикаля човека в социалния живот, което е обект на неговото психично отражение и непосредствено или опосредствано от резултатите на труда и другите хора. Човекът изпитва въздействието на обширната съвкупност от социални фактори през целия си живот. Всички те, взети заедно, са социалната среда на личността. Отношението на социалната среда и личността са доста субективни, а и активността на личността, особено по отношение на избраната от нея микросреда, не бива да се подценява.

Характерът и особеностите на определени личности налагат своя отпечатък върху техните взаимоотношения. Изследването на действията на хората, намиращи се в определени обществени отношения, е част от социологията.

Понятия на социалнопсихологическия анализ Индивид – това е отделният човек в групата или обществото като цяло, макар че обществото не е просто сбор от индивиди. Развитието на един индивид е обусловено от развитието на всички други индивиди, с които той се намира в преки или косвени отношения. Индивидуалност – специфичното, неповторимото, уникалното във всяко живо същество. Личност – има много определения за това понятие. Човекът, като субект на активната дейност, който преобразува света, следователно е носител на съзнание и самосъзнание. Съзнанието не само отразява обективния свят, но го и развива.

Изучават се две основни категории: човекът като организъм и човекът като личност.

Организмът на човека е съвкупност от неговите телесни или материални свойства, които са се развивали от качествата на неговите животински прадеди и впоследствие са се изменили в историята на човечеството. Организмът запазва някои генетични, наследени от родителите, психично особености.

Психологически равнища на личността Личността, взета като цяло, има три структури, които взаимно се допълват – биологична, психологическа и социална.

Биологично обусловената подструктура: Темперамент (система от природни качества от типа на нервната система) Възраст Пол Патологични свойства на психиката Психологическа подструктура – включва всички индивидуални свойства на отделните психични процеси, станали характерни качества на личността: Памет Емоции Усещания Мислене Възприятия Чувства Воля Социална подструктура на личността – определя се от нейните социални роли и от опита, придобит от дейността ѝ в определена социална среда. Знания Умения Навици Привички Ориентация на личността (висше равнище) Влечения Желания Интереси Склонности Идеали Убеждения Индивидуална „картина на света“

Социални психолози Елиът Арънсън Борис Паригин Леон Фестингър Мюзафер Шериф

Социология Работата на социолозите се фокусира върху поведението на групата и така изследва феномени като взаимодействия и обмен на микро-ниво, групова динамика и групово развитие, както и тълпите на макро-ниво. Социолозите се интересуват от индивида и групата, но като цяло в контекста на по-големи социални структури и процеси, като социалните роли, раса, класа, пол, етническа принадлежност и социализация. Социолозите в тази област се интересуват от голямо разнообразие от демографски, социални и културни явления, като някои от основните области на интерес са социалното неравенство, груповата динамика, социалната промяна, социализацията, социалната идентичност и символния интеракционизъм. Тук основно списание е Social Psychology Quarterly.

Източници

Библиография Стойко Ванчев Иванов, Милко Ванчев Иванов, Социална психология – теоретични работи, направления, УИ „Епископ Константин Преславски“, 2006

Вижте също Критическа психология