Алекса̀ндър Иса̀евич Солженѝцин (; ) е руски писател, драматург, историк и дисидент от втората половина на XX век. Основните му произведения са свързани с историята на Русия: Архипелаг Гулаг, В първия кръг, Червеното колело, Матрьонината къща, Един ден на Иван Денисович, Раково отделение. Благодарение на него хората извън Съветския съюз научават за системата на съветските лагери за принудителен труд ГУЛАГ.
Участник е във Великата отечествена война, но още по време на войната е арестуван и изпратен в лагер. Реабилитиран през 1956 г., работи като учител и започва да пише. Първото му произведение Един ден на Иван Денисович е публикувано в списание „Новый мир“ през 1962 г. и се превръща в литературно събитие. В същото списание публикува и още няколко разказа, но скоро отношението на официалните власти се променя поради критичното му отношение към съветските порядки, което се запазва през цялото време на живота му в СССР. Удостоен е с Нобелова награда за литература за 1970 г., но съветските власти не печатат произведенията му, а те се разпространяват в СССР чрез самиздат и се печатат в чужбина. След като „Архипелаг Гулаг“ е публикуван в чужбина, през 1974 г. Солженицин бива прокуден от родината си. Живее известно време в Швейцария и САЩ, но след разпадането на СССР се завръща в Русия през 1994 г. Избран е за академик на Руската академия на науките (1997).
Биография Произход и младежки години Александър Исаевич (ИсаакиевичБаща му е Исаакий, в дипломата от гимназията – бащиното му име е Исаакович, а в първия му паспорт, издаден през 1934 г. с чиновническа грешка в името, и в заявлението за постъпване в университет, съдържащо данни по паспорта, е Исаевич.Александр Исаевич Солженицын. Материалы к биобиблиографии / Ред. колл.: В. П. Муромский и др. – СПб.: Рос. нац. библиотека, 2007.: „Александр Исаевич Солженицын (по отцу – Исаакиевич)…“.) Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск (днес в Ставрополски край). Баща му Исаакий Семьонович Солженицин (1891 – 1918), е руски селянин от Северен Кавказ. Майка му Таисия Захаровна Щербак (1894 – 1944) е украинка, дъщеря на богат земевладелец от Кубан, Краснодарски край (см. Новокубанск), който с труд и умения се издига до това положение от прост ратай от Таврическа губерния. Родителите на Солженицин се запознават по време на учението си и скоро сключват брак. По време на Първата световна война Исаакий Солженицин отива на фронта като доброволец и става офицер. Вече демобилизиран, той загива в резултат на нещастен случай при лов на 15 юни 1918 г. Историята на семейството на фона на Първата световна война е вплетена в сюжета на „Август четиринадесета“ и този роман, както и цялата епопея „Червеното колело“, според Л. Сараскина са надеждни източници за биографията на автора.
След революцията от 1917 г. и Гражданската война семейството е разорено и през 1924 г. Александър и майка му се преместват в Ростов на Дон, където майка му си намира работа като машинописка и стенографка. Живеят бедно, Александър учи от 1926 до 1936 г. в училище № 15. В началните класове му се подиграват за това, че носи кръстче и изразява нежелание да постъпи в пионерската организация. Под влияние на обучението в училище все пак става пионер и след това комсомолец през 1936 г. Той чете много и решава да стане писател на 9 – 10 години, като на тази възраст вече е прочел „Война и мир“. В гимназията се увлича от литература, пише есета и стихотворения; интересува се от история и от обществения животСолженицин описва себе си и ученическите си години в разказа „Настенька“ от 1995 г. Новый мир 1995, № 10. стр. 3 – 34..
През 1936 г. Александър завършва гимназия с пълно отличие и това му дава право да постъпи в Ростовския държавен университет. Избира физико-математическия факултет, защото в университета няма литературен факултет. По спомени на приятел от училище и университета „… той следваше математика не толкова по призвание, колкото поради това, че във факултета имаше много образовани и интересни преподаватели“. В университета Солженицин е отличен студент (сталински стипендиант), но продължава литературните си занимания, допълнително изучава английски, латински, история и марксизъм-ленинизъм. На 27 април 1940 г. се жени за Наталия Решетовска, студентка по химия в същия университет, с която се познава от няколко години. Дипломира се през 1941 г. с отличие и получава квалификация преподавател и научен работник II разряд. Деканатът го препоръчва за асистент или аспирант.
Солженицин от малък се интересува от историята на Русия по време на Първата световна война и революцията. През 1937 г. започва да събира материали за битката при Таненберг, известна като „Самсоновска катастрофа“, и написва първите глави на „Август четиринадесета“ от позициите на правоверен комунист. Интересува се от театър и през лятото на 1938 г. се опитва да постъпи в театралната школа на Ю. А. Завадски, но не е приет. През 1939 г. започва да следва задочно във факултета по литература към Института по философия, литература и история в Москва (МИФЛИ). Прекъсва обучението си в 1941 г. поради избухването на Отечествената война. Солженицин описва живота си в началото на 40-те години в автобиографичната поема „Дороженька“ (1947 – 1952).
Участие във войната В началото на войната Солженицин не е мобилизиран веднага, тъй като поради физически недъг е признат за ограничено годен за военна служба. Полага много усилия да отиде на фронта. През септември 1941 г. двамата с жена му заминават по разпределение като учители в Морозовск, Ростовска област, но още на 18 октомври е мобилизиран и изпратен в 74-ти транспортен батальон.
През април 1942 г. Солженицин е изпратен в артилерийско училище в КостромаЕвакуираното 3-то Ленинградско артилерийско училище.; завършва го през ноември с чин лейтенант и е изпратен в Саранск. В действащата армия е от март 1943 г. Служи като командир на батарея за звуково разузнаване в състава на 63-та армия на Централния и Брянския фронт.
През август 1943 г. лейтенант Солженицин е награден с орден „Отечествена война“ 2-ра степен за откриване на артилерийски батареи на противника, довело до унищожаването им. След месец е произведен в старши лейтенант.
От пролетта на 1944 г. е командир на батарея за звуково разузнаване в състава на 48-а армия на 2-ри белоруски фронт. През май 1944 г. е произведен в капитан, а през юли е награден с орден „Червена звезда“. Бойният му път преминава от Орел до Източна ПрусияА. Солженицын. Желябугские Выселки. Двучастный рассказ. // Новый мир, 1999, № 3.. Батареята му попада в обкръжение при Адлиг Швенкитен през януари 1945 и за излизането от него Солженицин е предложен повторно за орден „Червена звезда“.
На фронта въпреки забраните Солженицин си води дневник и пише, изпращайки произведенията си за рецензия на московски литератори. Под влияние на разказите на фронтоваците за преживени от тях събития започва да се отнася критично към Сталин. В писмата до приятеля си Николай Виткевич говори за изкривяване на марксизма-ленинизма и пази в личните си вещи резолюция, съчинена от двамата, в която сталинските порядки се сравняват с крепостничеството и се говори за създаване на организация, която да възстанови ленинските норми след войната. Писмата и резолюцията са основните доказателства на повдигнатите му по-късно обвинения.
Арест и затвор Писмата му привличат вниманието на военната цензура и на 2 февруари 1945 г. по телеграфа е предадена заповед за арест на Солженицин и изпращането му в Москва. Армейското контраразузнаване СМЕРШ започва следствено дело 2/2 № 3694 – 45. На 9 февруари Солженицин е арестуван, лишен от воинското звание „капитан“ и изпратен в Москва в Лубянския затвор. Разпитите продължават от 20 февруари до 25 май 1945 г. На 7 юли Солженицин е осъден задочно от Особеното съвещание на НКВД на 8 години принудителен труд в изправителен лагер и след това на вечно заточение по член 58член 58, пункт 10, част 2 и пункт 11 на Наказателния кодекс на РСФСР.
През август е изпратен в лагера „Нов Йерусалим“, а месец по-късно е препратен в лагер в Москва, където затворниците (на жаргон зеки, ) работят по строителството на жилища в района на Калужката застава, днешния площад Гагарин.
През юни 1946 г. Солженицин е преместен в секретно конструкторско бюро (пандизбюро, шарашка) в Рибинск, част от системата от специални затвори към Министерството на вътрешните работи. През февруари 1947 г. е прехвърлен в шарашка в Сергиев Посад (Загорск), а през юли – в подобен секретен институт в Марфино, в северните покрайнини на Москва. Работи по специалността си като математик.
В Марфино Солженицин започва да работи над автобиографичната поема „Дороженька“ и повестта „Люби революцию“, замислена като продължение на поемата в проза. По-късно описва последните дни в Марфино в романа си „В първия кръг“, в който героят Глеб Нержин е самият той, а Дмитрий Сологдин и Лев Рубин са другарите му по съдба Дмитрий Панин и Лев Копелев. През декември 1948 г. жена му се развежда с него задочно.
През май 1950 г. поради разправии с началника на шарашката е изпратен в Бутирския затвор, откъдето през август е изпратен в специален лагер в Екибастуз, Северен Казахстан. Там отбива срока си до февруари 1953 г. като общ работник, известно време бригадир, участва в стачка. Лагерният му живот е описан в „Един ден на Иван Денисович“, а затворническата стачка – в киносценария „Знают истину танки“.
В лагера Солженицин напълно се разочарова от марксизма и се завръща към православно-патриотичните идеи. Започва да пише още в шарашката, а в лагера съчинява стихотворения, поеми („Дороженька“, „Прусские ночи“) и пиеси в стихове („Пленники“, „Пир победителей“), като ги учи наизуст, за да не ги записва на хартия.
През зимата на 1952 г. получава злокачествено образувание в слабините и е подложен на операция в лагера. Изпратен е на тежка работа само две седмици след операцията.
Срокът на присъдата му изтича и Солженицин е освободен на 13 февруари 1953 г. Изпратен е на заточение за вечни времена в село Бирлик, Коктерекски район в Южен Казахстан, където работи като учител по математика и физика в горните класове на местното средно училище. Продължава тайно да пише във всяка свободна минута. Към края на 1953 г. здравето му рязко се влошава, диагнозата е рак и през януари 1954 г. е изпратен в Ташкент за лечение. Изписан е през март със значително подобрение. Тези му преживявания са описани в повестта „Раково отделение“, замислена през пролетта на 1955 г.
Освобождение и реабилитация През юни 1956 г. с решение на Върховния съд на СССР Солженицин е освободен без реабилитация „поради липса на престъпление“. Завръща се в Централна Русия през август и живее в малко селце във Владимирска област. Преподава математика и електротехника (физика) на 8 – 10 клас в Мезиновското средно училище. Среща се с бившата си жена Наташа и тя се завръща при него окончателно през ноември 1956 г. Животът му от този период намира отражение в разказа „Матрёнин двор“.
Солженицин е реабилитиран на 6 февруари 1957 г. с решение на Военната колегия към Върховния Съд.
От юли 1957 г. живее в Рязан и работи като учител по физика и астрономия, като същевременно продължава да работи над своите книги. Той пише, макар че държи написаното в тайна и не се надява някога да го види публикувано (пише „за в чекмеджето“). Все пак, когато научава за изказването на Александър Твардовски, главен редактор на литературното списание „Новый мир“, пред XXII конгрес на КПСС, у него се появява надежда и той решава да се опита да предложи нещо за печат, макар и отначало чрез посредник и под чуждо име.
Първи публикации