Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил () е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ключовата си роля във Втората световна война. Член на Парламента в продължение на 64 години, той служи в 13 правителства и два пъти е министър-председател на Великобритания (1940 – 1945 и 1951 – 1955). Офицер в Британската армия, историк, писател и художник.
Като млад офицер той участва в боеве в Британска Индия, Судан и е пленен от бурите по време на Втората англо-бурска война. Спечелва си слава като военен кореспондент и писател. В предната линия на политиката в продължение на петдесет години, Чърчил заема много политически и кабинетни постове. Преди Първата световна война служи като министър на икономиката, министър на вътрешните работи и първи лорд на адмиралтейството в либералното правителство на Аскуит. Той инициира и ръководи съюзническата Галиполска операция на Дарданелите през 1915 г. и е яростен застъпник за привличането на България като съюзник на страната на Антантата, което е могло да доведе до победа и превземане на Константинопол. Това обаче не става, а операцията претърпява решителен провал и той е принуден да напусне поста си и правителството като цена за съставяне на ново коалиционно правителство. Служи за кратко на Западния фронт, командвайки 6-и батальон на кралските шотландски стрелци (Royal Scots Fusiliers). Връща се в правителството като министър на боеприпасите, държавен секретар на войната, държавен секретар на авиацията и държавен секретар за колониите. След войната Чърчил служи като канцлер на хазната в консервативното правителство на Болдуин през 1924 – 1929, което противоречиво връща лирата стерлинг към златния стандарт в нейния предвоенен паритет, критикувано като грешка. Чърчил заема позиция срещу увеличеното местно самоуправление на Индия и е противник на абдикацията на крал Едуард VIII през 1936 г.
През 1930-те Чърчил не заема държавна длъжност и се намира в политическа изолация, но предупреждава за опасността от въоръжаването на Германия. При избухването на Втората световна война той отново е назначен за първи лорд на адмиралтейството. След оставката на Невил Чембърлейн на 10 май 1940 г., Чърчил става министър-председател на Обединеното кралство и остава начело до края на войната и победата на Съюзниците. Известен с непоколебимата си позиция срещу Германската империя, дори когато тя завладява голяма част от Европа през 1940 г., той игнорира предложенията на Адолф Хитлер за сепаративен мир, в резултат на което започва битката за Британия. Чърчил се изявява със своите речи и радиопредавания, които вдъхновяват британския народ.
След Втората световна война Консервативната партия губи изборите през 1945 г. и Чърчил става лидер на опозицията. Войната довежда Великобритания до банкрут и тя е принудена да вземе заем от 4,33 милиарда долара (еквивалентни на 56 милиарда през 2012 г.) от САЩ.Brown, p. 331. През 1946 г. Чърчил пръв заговаря за съветската заплаха за демократична Европа и тази реч се смята за начало на Студената война. Въпреки че се изказва за обединение на Европа като „един вид Съединени европейски щати“, Чърчил настоява за британска независимост от Европейската общност за въглища и стомана, на която гледа като на френско-германски проект. Той вижда мястото на Великобритания отделно от континента, с много повече общо със страните от Британската общност и със Съединените щати в така наречената Англосфера. Почти веднага след края на Втората световна война Британската империя започва да се разпада, като първи получават независимост Трансйордания (1946), Индия (1947), Пакистан (1947), Шри Ланка (1948) и Мианмар (1948). През 1948 г. Британският мандат в Палестина рухва и е създадена държавата Израел. През 1951 – 1955 г. отново е министър-председател и се занимава с войната в Малая, която води до независимост на Малайската федерация, бунта на мау мау в Кения, Корейската война и държавния преврат в Иран. Той е единственият британски министър-председател, удостоен с Нобелова награда за литература и първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ. Оказана му е честта на държавно погребение, превърнало се в едно от най-големите събирания на държавници в историята. Чърчил се счита от мнозина за един от най-влиятелните хора в британската история.
Биография Семейство и ранни години
Роден в аристократичния род Спенсър, Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил, подобно на баща си използва името Чърчил в обществения живот. Неговият предшественик Джордж Спенсър променил името на Спенсър-Чърчил през 1817, когато става херцог Марлборо, за да наблегне на произхода си от Джон Чърчил, 1-вия херцог Марлборо. Бащата на Уинстън, лорд Рандолф Чърчил, е политик, а майка му, Джени Джеръм (1854 – 1921) е дъщеря на американския милионер Ленърд Джеръм. Роден е на 30 ноември 1874, два месеца преждевременно, в двореца Бленъм, Уудсток, Оксфордшър. Чърчил има един по-малък брат, Джон Стрейндж Спенсър-Чърчил (1880 – 1947).
С независим и непокорен характер, Чърчил обикновено се справя лошо в училище, за което е наказван. Той учи в три училища: в Аскът, Хоув и в Хароу от 17 април 1888, където започва военната му кариера. Няколко седмици след пристигането му той се присъединява към Хароуския стрелкови корпус.Lt Churchill: 4th Queen's Own Hussars , The Churchill Centre. Посетен на 28 август 2009. Получава високи оценки по английски и история и е шампионът по фехтовка на училището.
Той е рядко посещаван от майка си, лейди Чърчил, и ѝ пише писма, молейки я да дойде в училището му или да му позволи той да я посети. Връзката с баща му е по-далечна, той веднъж отбелязва, че рядко са си говорили. Заради липсата на контакт с родителите си той става много близък с бавачката си, Елизабет Ан Еврест, която нарича „Old Woom“. Баща му умира на 24 януари 1895, на възраст 45, което оставя Чърчил с убеждението, че ще умре млад и следователно трябва бързо да остави следа в света.Haffner, p. 32
От детска възраст Чърчил има затруднения с говора, които се опитва да преодолее през целия си живот. Много източници от времето между двете световни войни свидетелстват за неговото заекване, което с времето става все по-слабо забележимо. Някои по-късни изследователи твърдят, че Чърчил не е заеквал, а само трудно е изговарял звука „с“.Nicolson, Harold (1967), The War Years 1939 – 1945, Diaries and Letters vol. II, New York: Atheneum, pp. 127 and 169.
Женитба и деца
Чърчил се запознава с бъдещата си съпруга Клементайн Хозиър през 1904 г. на бал в Лондон, но първоначално тя не е впечатлена. През 1908 г. двамата се срещат отново на вечерно парти на лейди Сент Хелиър, леля на Клементайн. Чърчил се оказва седнал до Клементайн и двамата започват романтична връзка, която се оказва за цял живот. По време на домашно парти в Бленъмския дворец през август 1908 г. Уинстън предлага брак на Клементайн в малък храм на Диана в парка, където са се подслонили от дъжда. Двамата се венчават на 12 септември 1908 година в църквата „Сейнт Маргаретс“ в Уестминстър. Църквата е препълнена, епископът на Сейнт Асаф води службата, сватбата е широко отразена. Двойката прекарва медения си месец в Италия. През март 1909 се настаняват в къща на площад Екълстон 33, Лондон.
Двамата имат пет деца: Даяна (1909 – 1963), Рандолф (1911 – 1968), Сара (1914 – 1982), Мериголд (1918 – 1921) и Мери (1922 – 2014). Дъщеря им Мериголд умира на тригодишна възраст през 1921 година от сепсис.
Военна служба
След като Чърчил завършва Хароу през 1893, той кандидатства в Кралския военен колеж в Сандхърст (днес Кралска военна академия Сандхърст). Издържа приемния изпит от трети опит и постъпва в кавалерията, а не в пехотата, защото изискването за оценката е по-ниско и не трябва да учи математика, която не харесва. Завършва първата година осми по успех от 150 души випуск и въпреки че вече може да се прехвърли в пехотен полк, както иска баща му, той остава в кавалерията. Завършва 20-ти по успех във випуск от 130 души и на 20 февруари 1895 г. е назначен като младши лейтенант в Четвърти кавалерийски полк „Лични хусари на кралицата“ (4th Queen's Own Hussars). (През 1941 г. е произведен в чин полковник, а след войната е удостоен с почетното звание полковник-шеф на полка на „Личните хусари на кралицата“, като и двете са чисто церемониални.)
Заплатата на Чърчил като младши лейтенант е 300 паунда. Той обаче счита, че са му необходими поне още 500 (еквивалентни на 25 000 към 2001 г.), за да поддържа живота на офицер. Майка му осигурява 400 паунда годишно, но това не му стига. Според биографа Рой Дженкинс, това е една от причините той да се заинтересува от професията на военен кореспондент. За Чърчил традиционната кариера в армията е твърде бавна и той започва да търси възможности за участие във военни действия, включително като използва влиянието на майка си и на семейството си. Неговите дописки привличат вниманието на обществото и му спечелват значителен допълнителен доход. Работи като военен кореспондент за няколко лондонски вестника и пише книги за кампаниите. През 1895 г. Чърчил пътува до Куба, където участва като наблюдател в третата война за независимост на Куба. Кореспондент е на вестник Daily Graphic и на 21-вия си рожден ден попада за първи път под обстрел. Там придобива навика да пуши пури и да почива следобед (сиеста).
Индия В началото на октомври 1896 полкът на Чърчил е изпратен в Бомбай, Британска Индия, но дълго време не участва в бойни действия. Уинстън използва този период и чете много: Гибън, Томас Маколи, Платон, Адам Смит и др.. Той е считан за най-добрия играч на поло в своя полк и води отбора си до много престижни турнирни победи.
През 1897 г. Чърчил иска да замине като военен кореспондент и ако е необходимо да се бие в Гръцко-турската война, но конфликтът приключва бързо. Докато се подготвя да се завърне в Англия узнава, че три бригади на британската армия ще се бият срещу пущунското племе на северозападната граница на Индия и моли висшестоящите си офицери да го изпратят там. Бие се под командването на генерал Джефри във втора бригада, действаща в Малаканд в граничния регион на Британска Индия. Джефри го изпраща с петнадесет скаута да изследва Мамундската долина. Докато провеждат разузнаване, се натъкват на вражеско племе, слизат от конете и откриват огън. След едночасова престрелка пристига подкрепление – 35-и сикхски полк и бригадата опитва да продължи по пътя си. Стотици туземци обаче им правят засада и ги принуждават да отстъпят. При отстъплението един ранен офицер е посечен и убит пред очите на Чърчил; по-късно той пише за убиеца му: „Забравих всичко друго в този момент освен желанието да убия този човек.“ Числеността на сикхите намалява и следващият командващ офицер нарежда на Чърчил да отведе оцелелите мъже и момчета в безопасност, но той иска писмена бележка, за да не бъде обвинен в дезертьорство. Получава набързо подписана бележка, отправя се нагоре по хълма и вдига по тревога другата бригада. Боевете в региона продължават още две седмици преди да успеят да приберат телата на убитите. Той пише: „Дали си струваше не мога да преценя.“ Негов разказ за обсадата на Малаканд е публикуван през декември 1900 г. и той получава 600 паунда. По време на кампанията пише статии за вестниците The Pioneer и The Daily Telegraph.
Судан