ОПОЯ́З (), съкратено от Общество за изследване на поетическия език, е научна група от теоретици и историци на литературата, лингвисти, стиховеди – представители на така наречената „формалистка школа“, просъществувало от 1916 г. до втората половина на 1920-те. Самата „формалистка школа“ оцелява до началото на 1930-те години и оказва съществено влияние върху литературната теория и семиотиката.
Участници и платформа
ОПОЯЗ е известното в литературата, литературната теория и критика съкращение, което според едни източници в теория на литературата означава Общество за изследване на поетическия език, а според други – Общество за изследване на теорията на поетическия език, ОПОЯЗ е полуформален литературен и лингвистичен научен кръг и школа, формирана около 1916 г. от група лингвистични и литературни теоретици, и историци на литературата, начело с Виктор Шкловски, Борис Ейхенбаум, включително Юрий Тинянов, както и лингвистите Роман Якобсон, Евгений Поливанов, Лев Якубински, и стиховедите С. И. Бернщейн, Осип Брик.
С ОПОЯЗ е свързан поетическия автор Владимир Маяковски, тъй като в началото на своето развитие ОПОЯЗ е свързан и с футуристите. По-късно някои членове на групата влизат в нетолкова известната група ЛЕФ (), ръководена от Маяковски.
В различни години в работата на ОПОЯЗ взимат участие или са близки до него също нетолкова известните автори А. Л. Векслер, Борис Ларин, Владимир Пяст, Лидия Гинзбург, Елизавета Полонска, Адриан Пиотровски, Михаил Слонимски, Виктор Жирмунски, Лев Щерба, Борис Казански, Виктор Ховин, В. Г. Корди, Борис Томашевски и др.
Като манифести на ОПОЯЗ обикновено се приемат ранните студии на и „Изкуството като похват“ на Шкловски (1917), „Възкресяването на думата“ (1914), в които се издига тезата за изкуството като сбора от похвати на художника, и особено анализът на Шинел от Гогол Манифести на ОПОЯЗ. Различните участници в работата на ОПОЯЗ в различните периоди на работата на школата и на това руско литературно общество поддържат формалистките идеи в теория на литературата и в различна степен тази теза (от последователното ѝ прокарване от самия Шкловски през съществените уточнения и допълнения на Тинянов до пълното ѝ отхвърляне от Томашевски).
Идеи на школата на ОПОЯЗ
Критика През 20-те години на XX век и по-късно формалисткият метод в литературознанието е подлаган отначало на жестока критика (напр. глава от книгата на Лев Троцки „Литературата и революцията“ (1923), специално посветена на формализма), а след това на жестоки гонения от страна на комунистическите идеолози и на официозното литературознание.
Библиография Борис Айхенбаум, Как е направен „Шинел“ на Гогол, електронно списание LiterNet, 19 юни 2004, № 6 (55) Владимир Донев, Теория на гротеската в концепциите на руските формалисти, електронно списание LiterNet, 12 март 2006, № 3 (76) Виктор Шкловски, Искусство как приём Оскар Валцел, Проблема формы в поэзии Лев Троцки, „Формальная школа поэзии и марксизм“ (глава от книгата Литературата и революцията, 1923) Борис Ейхенбаум, Теория „формального метода“ Борис Ейхенбаум, Как сделана „Шинель“ Гоголя Борис Ейхенбаум, О. Генри и теория новеллы Борис Ейхенбаум, Мелодика русского лирического стиха Виктор Ерлих. Русский формализм. СПб.: Академический проект, 1996 Питър Стайнър. Руският формализъм. Метапоетика. Превод от английски Огнян Ковачев. Шумен: Издателство "Глаукс", 1995, ISBN 954-8164-17-5
Източници
Литература Левинтон Г. А. „ОПОЯЗ“, Лингвистический энциклопедический словарь, М., СЭ, 1990
Виж още Формализъм
Външни препратки ОПОЯЗ: Материалы. Документы. Публикации Александр Галушкин, „Итак, ставши на костях, будем трубить сбор“ М. А. Котова, „Михаил Зощенко и формализм: к постановке проблемы“ „Русская формальная школа“. – В: Культурология XX век. Энциклопедия
Категория:Руска литература Категория:Научни организации в Русия Категория:История на литературата Категория:Литературна теория Категория:Структурализъм Категория:Стихознание Категория:Семиотика Категория:Основани в Руската империя през 1916 година