Въстанието на Гилдон или Гилдонският бунт (Gildonic revolt) е бунт на военачалника и управителя (comes et magister utriusque militiae per Africam) Гилдон в провинция Северна Африка против Рим и римския император Флавий Хонорий през 397 и 398 г.
През 398 г. западноримският военачалник Флавий Стилихон изпраща Масцезел (брат на Гилдон, който бил убил децата на Масцезел) с 5 000 галски ветерани в Северна Африка. Бунтът е потушен чрез битката при Табрака на 31 юли 398 г. и Гилдон се самоубива. Провинция Африка е отново подчинена на западноримското управление. Стилихон нарежда също отстраняването и на Масцезел.
Източници Амиан Марцелин, Storie, xxix.5.6,21,24.
Външни препратки Passages uit Gibbons The Decline and Fall of the Roman Empire De Bello Gildonico van Claudius Claudianus, hofdichter van o.a. Stilicho W. Smith, A Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, II, Boston, 1867, p. 268.
Категория:История на Северна Африка Категория:Войни на Римската империя Гилдон Категория:397 година Категория:398 година