Хумберт II Савойски, наречен Силният или Дебелият (; * сл. 1065, † 19 октомври 1103, Мутие, дн. Франция), е 6-и граф на Савоя и граф на Аоста и на Мориен, господар на Бюже и маркграф на Суза.
Хумбертините – в основата на Савойския дом, въпреки че се намират в Савойското графство, не носят титлата „Граф на Савоя“ до 1143 г. при граф Амадей III. Хумберт II е първият граф на Савоя, който също се нарича „Граф на Мориен“ и „Маркграф на Италия“.
Произход Според историка Самюел Гишенон той е най-големият син на Амадей II Савойски (* ок. 1050, † 1080), маркграф на Торино, граф на Савоя и граф на Аоста и на Мориен, и на съпругата му Жана Женевска († ок. 1095). Негови дядо и баба по бащина линия са Ото I, граф на Мориен, на Аоста и на Шабле, и Аделхайд, маркграфиня на Торино и на Суза, а по майчина – Херолд II Женевски, граф на Женева, и Гизела. Има един брат и три сестри: Констанция, маркграфиня на Монферат като съпруга на Ото II Аделхайд (ок. 1068/72, † 1090), господарка на Колини като съпруга на Манас V дьо Колини Аксилия († сл. 1094), господарка на Божьо като съпруга на Хумберт II Ото
Според историографската традиция той носи прякора Силния и понякога Дебелия. с. 9Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie ou Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monumens, histoires, et autres preuves authentiques, chez Jean-Michel Briolo, 1660, с. 216-217 (онлайн). най-вероятно поради забележителните за него размери и тегло. Този псевдоним, след Самюел Гишенон, се намира в дарение от Амадей III на Абатството на Ривалта в Пиемонт, както и в Хартата за основаването на манастира на Инимон в Бюже.
Биография Утвърждаване на графската власт Баща му Амадей II умира през 1080 г., на 26 януари, или около 1097 г., като различни историци са определили смъртта му дори преди 1080 г. Хумберт, все още дете, наследява баща си в неговите титли като Хумберт II под регентството на баба си Аделхайд от Суза,. която управлява италианските владения с Фредерик дьо Монбелиар, съпруг на нейната внучка Агнес Савойска (дъщеря на сина ѝ Петър I). Аделхайд успява да разшири италианските владения: през декември 1091 г.Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus V, Necrologium Scafhusenses, Bernoldi Chronicon Introduction, с. 393 – годината на смъртта ѝ град Асти е част от нейното владение.Monumenta Germaniae Historica, Diplomata Heinrichs IV (1077 - 1106), doc. 427, с. 572 e 573
Като нов граф Хумберт II притежава власт над Териториално абатство „Сен Морис д'Агон“ и е светски абат.. След смъртта на баба му у него остават владенията в Савоя, Графство Аоста и в Маркграфство Торино, Вал ди Суза; останалата част от маркграфството отива у наследниците на Фредерик дьо Монбелиар, последният маркграф на Торино, който трябва да понесе германското нашествие на император Хайнрих IV, който през 1092 г. си присвоява маркрафството. По същото време също племенникът на Аделхайд (син на сестра ѝ Берта) Бонифаций дел Васто (съпруг на Алиса, дъщеря на Петър I Савойски) нахлува в савойските земи, претендирайки за господство над Маркграфство Торино. Слизането на германските войски слага край на претенциите на наследниците на Фридрих, но оставя държавата на Хумберт II отслабена. Бонифаций дел Васто е победен по-късно, по време на война срещу Асти.
Хумберт II управлява, решен да си върне земите, загубени по време на нашествията. Въпреки това умира млад, без да може да си върне владенията, които са принадлежали на баба му.
Още в началото на управлението си той трябва да се изправи срещу много врагове в собствените си земи и в съседните владения. При възкачването му на трона земите му се състоят само от по-голямата част от долината Мориен, част от долината Тарантез (в ръцете на архиепископа), Пиемонт, Графство Аоста, Херцогство Торино, Маркграфство Суза, Бюже и управлението на Шабле..
Властта му е застрашена от съседните принцове, срещу които трябва да отстоява властта си: двама прелати са по-богати и по-могъщи от него – епископът на Мориен, чието епископство е възстановено през 1061 г., и архиепископът-граф на Тарантез малки барони, големи алпийски долини, докладващи директно на императора, начело с виконта на Бриансон велики пиемонтски господари, които оспорват и претендират за част от пиемонтското наследство велики господари, като Аймон дьо Шамбери и Аймон I Женевски
В Тарентез властта се поделя между господарите на Бриансон, които са направени виконти на Тарентез от Хумбертините. или от император Хайнрих IVDaprès Léon Vercoutère, auteur de Les seigneurs de Briançon et d'Aigueblanche en Tarentaise (1933), repris par . през X век, и архиепископите-графове на Тарентез, които контролират главно долната и средната долина, с изключение на анклава Па дьо Бриансон и неговия замък, които са в ръцете на виконтите. В края на века местното население възприема зле волята на архиепископ Ираклий да поиска да установи своята светска власт над долината и особено над град Мутие.. Виконт Емерих от Бриансон, подкрепен от други господари на долината, се надига срещу архиепископа.Claude Genoux, ,Histoire de Savoie depuis la domination romaine jusqu'à nos jours, F. Saillet, 1852 Епископът се обръща към император Хайнрих IV за помощ, което включва граф Хумберт. Мъжете на виконта на Бриансон са победени около 1082 г.Académie de la Val d'Isère, Recueil des mémoires et documents, Volume 2, 1868, . Хумберт се възползва от тази победа, за да се наложи в Тарентез, като по този начин прави възможно свързването на различните свои територии на Вале д'Аоста, Савоя и Мориен, установявайки се по-специално в Шато дьо Салан.. Според някои историци, без обаче да разполагат с доказателства за това, в същия този период граф Хумберт е станал имперски викарий и е взел надмощие над архиепископа на Тарентез.. Това завладяване на Тарентез обаче трябва да се квалифицира. Палеографът архивист Жаклин Рубер посочва през 1961 г., че „не можем да вярваме на Савойските хроники, които приписват завладяването на долината на Графа на Савоя, който през 1082 г. е бил призован от архиепископ Ираклий да накаже господарите на Бриансон за техните злоупотреби“.. Обсадата на замъка Бриансон (и контролът над долината) е осъществен век по-късно.
Според традицията Хумберт пренася, чрез право на завладяване, град Салан и неговия замък в обхвата на графството, което го прави пряк съперник на град Мутие.. Тук Жаклин Рубер отново се пита: „Притежавал ли е вече замъка Мелф над Салан и град Салан, където по-късно ще се установят дворовете на графовете на Савоя? Това са все въпроси, на които липсата на документи не позволява да отговорим.“.
Сега граф Хумберт държи като васали виконтите на Мориен, Ла Шамбър, както и много господари, включително епископите на Аоста и на Мориен.. Той поставя начело на Сен Морис ректора Аймон III дьо Бриансон, виконт на Тарантез..
Около 1090 г. се жени за Гизела Бургундска, дъщеря на графа на Бургундия и Макон Вилхелм I Бургундски... Негов девер е бъдещият папа Каликст II, избран през 1119 г.
Управление на територията За да управлява сегашното си наследство от Бюже до Пиемонт, Хумберт II създава системата на местрал-а – служител, отговорен за управлението на неговите земи в Тарантез, Во, От Шабле и Суза., и също разчита на виконтите в различните графства (Вале д'Аоста, Мориен, Тарантез).. Така намираме Дом Ла Шамбър в Мориен, Дом Бриансон в Тарантез, Дом Шамбери в Савоя, Дом Бочозел в Серморан и Грамон в Бюже.. Членовете на тези семейства понякога формират графския съвет.
Той също така насочва действията си към приоратите, на които прави дарения, или като практикува адвокатура... В замяна на защитата на манастирите графът също увеличава правата си и следователно властта си над различните територии. Той прави дарение на манастира „Йен“ в Бюже и на манастира „Сен Виктор дьо Женев“ в Графство Женева. Той разрешава дарението за основаването на манастира Белво в Боже (1091).Acte du 1er janvier 1091 (REG 0/0/1/224) Той е в основата на основаването, около 1094 г., на Абатство „Олп“ в ШаблеActe du 1er janvier 1094 (REG 0/0/1/228 ). и също така основава манастира на Инимон в Бюже. Когато епископът на Аоста Бозон прави дарения на Клюни и на „Сен Виктор“ в Женева, около 1082/1102 г., актът е одобрен от адвокатите, включително граф Хумберт II.Acte entre 1082/1102 (REG 0/0/1/232)
В Mémoires pour l'histoire ecclésiastiques des diocèses de Genève на историка Жозеф-Антоан Бесон има три документа, в които е споменат Хумберт: n° 9, без дата, но след 1091 г., относно основаването на манастира Белво в Божè по желание на самия Хумберт № 10, датиран около 1094 г., в който Хумберт прави дарение на абатство в района на Женева номер 12 от 1097 г., който също е приподписан от Хумберт.
Той прави дарение на църквата „Санта Мария“ в Ивреа през 1094 г.Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti,doc. XXXVIII, с. 205, както и на манастир в Пинероло.
Документи от Regesta comitum Sabaudiae свидетелстват за присъствието и дейността му между 1098 и 1103 г.Regesta comitum Sabaudiae, docc. CCXXVII, CCXXXII e dal CCXXXIV al CCXLIII, с. 82 - 87
През 1101 г. Хумберт II прави поклонение в Рим при папата.. Благосклонен към Първия кръстоносен поход., някои историци смятат това пътуване до Рим като ангажимент на графа да отиде в Светите земи.
От страната на Пиемонт и Вал ди Суза той утвърждава властта си над градовете и също така сключва споразумения с манастирите, по-специално с могъщото абатство „Сан Микеле дела Киуза“.. Хумберт създава монетен двор в Суза. Въпреки това, той изглежда има проблеми да запази властта си в похода на Торино.. След смъртта на баба си, графиня Аделхайд от Суза, през 1091 г., император Хайнрих IV претендира за наследството на съпругата си Берта, дъщеря на Аделхаид, и окупира.. Граф Хумберт, завърнал се от Рим, успява да запази контрола над Вал ди Суза, като набира свои войски. Освен това правата му от италианска страна се оспорват от маркграфовете на Салуцо, Бонифаций, маркграф на Савона, Бонифаций Монфератски, маркграф на Монферат, и някои други велики господари. След кървави битки той трябва да се отърве от част от пиемонтското си наследство, за да запази по-голямата част от наследството на неговата баба.
Въпреки многобройните загубени територии Хумберт II успява да постави Вал ди Суза под своя власт, което е много важно за контрола на трафика на поклонническия път Виа Франчиджена през прохода Мон Сени. Това му позволява да създаде първия савойски монетен двор в Суза и да сече сегузински денарии.
Смърт Хумберт II умира на 19 октомври 1103 г.Dominico Carutti, Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. MDCCLIII, 1889, doc. CCXLIV, с. 88, (онлайн). и е погребан в Катедралата „Св. Петър“ на Мутие в Савоя, на входа на Тарантез.Previté-Orton, C. W. (Charles William), , с. 240Académie de la Val d'Isère, Recueil des mémoires et documents, Volume 2, 1868, с. 306.. Наследен е от най-големия си син Амадей III. Създава се графски съвет с графинята, епископа на Мориен Конон I, граф Аймон I Женевски и великият господар Ги дьо Мирибел.. Гузелда Бургундска обаче става новата де факто регентка на графството. Амадей III е поставен под опеката на граф Аймон I Женевски, назначен за негов настойник..
Брак и потомство ∞ ок. 1090 за Гизела или Гизелда (* 1075, † сл. 1133), дъщеря на граф Гийом I Бургундски и Стефания де Лонгви, от която има пет сина и две дъщери:#ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - HUMBERT de Savoie#ES Genealogy: The House of Savoy - Umberto II "il Rinforzato" Амадей Савойски (* ок. 1095, Кариняно; † 30 март 1148, Никозия, Кипър), граф на Савоя и граф на Аоста и на Мориен като Амадей III; ∞ 1. за Аделхайд († сл. юли 1134), с неизвестни родители, от която има две дъщери 2. ок. юли 1134/1135 за Матилда Албонска (* 1112/116, † сл. 30 март 1148), от която има четири сина и три или четири дъщери.