Подгорица () е столицата на Черна гора. Разположен е при сливането на реките Рибница и Морача. Населението му е около 200 000 души.
Наименование Името буквално значи „Под Горица“. Думата Гора е със значение „планина“ в почти всички славянски езици , но при нас явно това е архаизъм, който не се употребява много в този смисъл (с изключение на някои географски топоними като например Средна гора). Подгорица може да се преведе буквално на български и като Подбалканица, Подпланиница.
Бившият град (сега в руини), именован Диоклеа, съществувал в предиримско и римско време, и е бил на около 3 км северозападно от Подгорица. Римският император Диоклециан произхождал от този регион. В по-късните векове поради по-простовато произношение „и“-то някъде се губи – „Дукля“ е по-късната славянска версия на тази дума. От 1946 до 1992 г. градът носи името Титоград по името на Йосип Броз Тито.
История В началото на историята на Черна гора, столица е Цетине, а не Подгорица. Когато Подгорица била основана преди единадесет века, се е казвала Бирзиминиум. Днешното название Подгорица за първи път е записано през 1326 г. в Которския архив, откъдето и в османското му наименование значещо „под Хълма“.
От 1474 г. Подгорица е завзета от османлиите, които я владеят до 1878 г., когато Черна гора придобива независимост. Официално градът е включен в състава на Черна гора с Берлинския договор.
По време на Първата световна война от 1916 до 1918 г. Подгорица е под австрийско управление. След края на войната тук заседава така наречената „Подгоришка народна скупщина“, която взема решение за присъединяването на Черна гора към Сърбия. Между двете световни войни населението на града наброява около 15 000 души, но в края на войната броят на жителите му спаднал до едва 5000, тъй като градът преживява над 72 бомбардировки.
След решенията на АВНОЮ и конституирането на нова социалистическа Югославия, Черна гора придобива статут на федеративна (съюзна) република. През 1946 г. градът е преименуван на Титоград в чест на Йосип Броз Тито и е обявен за столица на СР Черна гора, заменила историческата престолнина град Цетине.
На референдум през 1992 г. градът си връща старото име. С процесите на преструктуриране на СРЮ и преминаване към независимост на страната, Подгорица се развива с ускорени темпове, превръщайки се във важен икономически, културен и политически център.
Транспорт Подгорица е главният транспортен възел на Черна гора. През града минава магистралната железопътна линия Белград – Бар, а също и отклоненията Подгорица – Никшич, и единствената жп линия, свързваща съседна Албания с останалия свят – линията Подгорица – Шкодра. Градът е важно звено от магистралния автомобилен път Белград – Адриатическото крайбрежие, както и от пътя Босна и Херцеговина – Албания.
Близо от града се намира неголямо летище, приемащо полети от Белград и някои западноевропейски градове.
Население Население на Подгорица ПреброяванеНаселение194814 369195319 868196135 054197161 727198196 0741991117 8752003136 473 Общината ПреброяванеНаселение194848 599195355 669196172 319197198 7961981132 2901991179 4012003169 132 Етнически през 2003 ЕтносБройПроцентчерногорци96 34356,96%сърби44 42326,26%албанци92965,49%мюсюлмани43992,60%бошняци23071,36%цигани13890,82%хървати7090,42%Не декларирали69784,12%Други18341,08%Без информация12330,73%Общо169 132100%
Личности Родени Божидар Вукович, издател Борислав Пекич, писател Деян Савичевич, футболист Милош Раонич, тенисист Никола Миротич, баскетболист Огнен Спахич, журналист и писател Предраг Миятович, футболист Стеван Йоветич, футболист Сергей Четкович, певец Яков Милатович, политик и настоящ президент Яна Миркович, певица Филип Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
Починали Амфилохий Радович (1938 – 2020), сръбски и черногорски духовник Мехмед Дърала Христо Куслев (1877 – 1943), български революционер и просветен деец
Побратимени градове Белград, Сърбия (2006) Ереван, Армения (2006) Загреб, Хърватия (2006) Тирана, Албания Москва, Русия (2007) Скопие, Македония Сараево, Босна и Херцеговина Анкара, Турция
Източници
Външни препратки Официален уебсайт