Захари Савов е български художник.
Биография Роден на 18 септември 1944 година в село Литаково, Софийско. След завършване на Софийската художествена гимназия през 1963 г. постъпва в Националната художествена академия, учи в класа на професор Александър Поплилов, специалност „Плакат“. От 1969 година започва работа в Студия за игрални филми „Бояна“ като втори художник във филмовите продукции:
„На всеки километър“, 1971 г. втори сезон на 13-серийната телевизионна игрална поредица, режисьори Любомир Шарланджиев и Неделчо Чернев, художник-постановчици Константин Русаков и Петко Бончев; „Дъщерите на началника“, 1973 г., дву-сериен телевизионен игрален филм, режисьор Неделчо Чернев, художник-постановчик Любен Тръпков. „Осъдени души“, 1975 г., сценарий и режисура Въло Радев. художник-постановчик – Константин Джидров, с когото Захари Савов работи като втори художник. Филмът е удостоен с награда от Варненския филмов фестивал „Златна роза“, получава Първа награда от Международния червенокръстки фестивал във Варна и наградата за игрален филм на СБФД.
Като художник-сценограф продължава с филмите:
„Последната дума“, 1973 г., сценарий и режисьор Бинка Желязкова, филмът е в официалната състезателна селекция на фестивала в Кан, 1974 г., където получава и Награда „за изображение“; получил е и Голямата награда „Фемина“ на кинофестивал в Брюксел, Белгия, 1976 г.) „Щурец в ухото“, 1976 г., режисьор Георги Стоянов, получил Втора награда от Варненския филмов фестивал; „От другата страна на огледалото“, 1977 г., български игрален филм на режисьора Иля Велчев, съвместна продукция с филмова студия ДЕФА, Германия; избран за участие на Берлинския кинофестивал, но останал неизпратен; „По дирята на безследно изчезналите“, 1978 г., 4-сериен телевизионен игрален филм, сценарий Николай Христозов по едноименната му документална книга, режисьор Маргарит Николов; филмът получава множество важни награди, включително и Димитровска награда за 1978 г. „Илюзия“, 1980 г., сценарий Константин Павлов, режисура Людмил Стайков; филмът е удостоен с Първа награда от Международния филмов фестивал в Карлови Вари, с Първа награда от Варненския филмов фестивал, Награда за режисура от СБФД; „Ако те има“, 1982 г, сценарий и режисура Иля Велчев. Филмът е избран от българската публика през 1983 т. за най-добър филм, сценарий и режисура в годишната анкета на „Българска кинематография“. „Другата планета“, 1982 г., е филмов проект на Център „Знаме на мира“ и Комитет за култура, останал недовършен. В края на 80-те години работи по подбора от наши и чужди филмови архиви, исторически архиви за трисерийния документален филм „Голямата самота на века“ с работно заглавие „Фронтът“, който не е приет и не е показван никъде.
През втората половина на 80-те години Захари Савов е художник-сценограф в Комитета за Телевизия и Радио.
От 1979 г. е член на Съюза на българските филмови дейци.
Като художник-живописец Захари Савов има няколко самостоятелни изложби през 80-те години:
1980 г. – изложба „Рисунка и графика“, със съдействието на СБФД; 1982 г. – изложба – живопис „Другата планета“, съвместно с КТР, СБФД, СБХ и Център „Знаме на мира“; 1989 г. – изложба-живопис „Поема за старите фрески“, съвместен проект на СБФД и СБХ.
В периода 1980 – 1989 г. участва в някои от годишните общи изложби по сценография, организирани от Съюза на българските художници.
Умира на 12 януари 2025 г. в София.
Филмография като художник-постановчик:
„Ако те има“, 1982 г. „Илюзия“, 1980 г. „По дирята на безследно изчезналите“, 1978 г. „От другата страна на огледалото“, 1977 г. „Щурец в ухото“, 1976 г. „Последната дума“, 1973 г.
Източници
Категория:Български художници Категория:Възпитаници на Националната художествена академия Категория:Родени в община Ботевград 2. Проф. Янакиев, Александър. „Енциклопедия Българско кино А-Я – личности, филми“. „Титра“, 2000 , ISBN 954-90486-2-6