Първа моторизирана бойна група () е първото италианско военно съединение, което е създадено след капитулацията (1943) на Италия през Втората световна война, за да участва във военните действия против германските войски в Италия на страната на Съюзниците.
Начало На 26 септември 1943 г. в Южна Италия със заповед 70V на Кралската италианска армия се формира съединение, наименувано Първа моторизирана бойна група, което се състои от запазила се част от личния състав италиански дивизии „Леняно“ и „Месина“, оцелели след капитулацията и разоръжаването на италианските войски от германците и Съюзниците. Целта на създаденото поделение е да приеме участие в предстоящите битки за освобождението на Италия от германска окупация. Въпреки настояванията на италианските военни начело с маршал Пиетро Бадолио съюзниците отказват дълго време да разрешат на капитулиралите италианци да вземат участие със свои войски във войната на страната на Антихитлеристката коалиция, докато в края на септември най-накрая разрешават това. Съединението се състои от 5500 души офицери и войници и се командва от генерал Винченцо Дапино дотогава команващ дивизия „Леняно“.
Боен път Първа бойна група е включена в състава на 5 американска армия която води боеве с германците на север от Неапол. Задачата на италианското съединение е да разгроми укрепилите се на връх Монте Лунго на участъка Касино германски подразделения и да овладее твърдините. На 8 декември 1943 г. е първото сражение на италианците с германците където италианските войници са изпратени без предварителна артилерийска подготовка и заради това голяма част от тях са изложени на унищожителния огън на немските картечари. Англо-американците не подпомагат италианците, смятайки, че като цяло те не са годни да воюват на която и да е била страна. Желанието на генералите Айзенхауер, Монтгомъри и Патън е в тази битка италианската армия да докаже сама достойнството си с цел те да снемат недоверието си от нея. Въпреки всичко след попълнения на 28 декември 1943 г. и по-задълбочена подготовка италианското съединение отново е изпратено да повтори атаката срещу немците при Монте Лунго и този път подготвени италианците разбиват германските поделения(които имат числено превъзходство)и овладявайки върха изпълняват задачата си, за което са поздравени от командващия 5 американска армия и главнокомандващия англо-американските войски в Италия генерал Дуайт Айзенхауер.
След като изпълняват задачата си обаче, английските командващи, нежелаещи реално италианско участие във войната, снемат от бойната линия италианците и ги прехвърлят временно в тила, но през януари 1944 г. с подкрепата на представителя на СССР в Съюзната контролна комисия за примирието с Италия Андрей Вишински и след допълнителен приток на жива сила – дали чрез наборни рекрути или доброволно, моторизираното съединение прераства в Италиански освободителен корпус, наброяващ 22 хиляди души, който е прехвърлен в състава на 2 полски корпус от 8 британска армия се връща на първа бойна линия на фронта и взима участие в следващите битки за освобождаването на Италия от германските окупатори – Битката при Монте Касино и сраженията на Готската линия в Северна Италия.
Италиански военни генерал Виченцо Дапино – командир генерал Умберто Утили полковник Джовани Лука капитан Тициано Борда лейтенант Фабрицио Себастиано Олива сержант Урбано Домони редник Франческо Джорджио Кристина
Източници
Storia della Regio Esercito nella Seconda Guerra Mondiale, Roma, Uficcio storicho dello Stato Magiore Esercito, 1986 Italian army 1943-1945, F. Djouet, S. Andrew, London, 2002
Категория:Военни формирования от Втората световна война Категория:Военни формирования на Италия Категория:Средиземноморски театър