Петко Иванов Момчилов е български архитект.

Биография Петко Момчилов е роден на 2 октомври 1864 г. в гр. Горна Оряховица. Произхожда от семейството на известния просветител Иван Момчилов, основател на Еленската Даскалоливница.

Завършва Мъжката гимназия във Варна през 1885 г. и практикува учителската професия в града до 1887 г. След следването си в Мюнхен, през 1892 г. завършва университета в Прага със специалност архитектура. Освен проектант на красивата Варненска девическа гимназия, той е автор на разнообразна по замисъл и форма архитектура, която се откроява с оригинален художествен образ и синтез. Във Варна арх. Момчилов проектира и сградата на митрополията с красиви неовизантийски елементи. Сред неговите осъществени проекти са едни от най-емблематичните сгради на София от началото на века: Централната минерална баня, черквата „Св. Седмочисленици“ и Синодалната палата. Почитан е от европейските си колеги, които ласкаво се отзовават за композиционното му умение, с което са решени функционалните проблеми на неговите обекти.

През 1892 - 1893 г. Петко Момчилов участва в международен конкурс за проект на централна железопътна гара с административно здание в Букурещ. Участват 38 проекта. Първа награда тук получава проектът на господата Луи Блан (L. Blanc) и Александър Марсел (Marcel), но те са обвинени в плагиатство, членове на журито твърдят че са копирали проект на известния френски архитект Анри Юсташ (Henri Eustache), Широко разпространено твърдение в интернет е, че П. Момчилов печели 1-ва награда. За това няма потвърждение, въпреки, че е имало прегласуване.

През април 1892 г. градската управа на Санкт Петербург обявява мащабен международен конкурс за проект на постоянен мост, който да замени стария понтонен Троицки мост над река Нева.Масово в интернет сайтове се копира твърдението, че арх. П. Момчилов участва в проект за „Литийния мост“ над река Нева. Такъв мост съществува, но той е построен по-рано – през 1879 г. Арх. П. Момчилов участва в конкурса за Троицкия мост, по всяка вероятност заедно с брат си - Михаил Момчилов. Подадени са 16 проекта от цял свят. Първа награда е присъдена на фирмата на Густав Айфел за неговия проект на арков мост под името „Минор“ (Minor). Арх. Петко Момчилов печели трета награда (тогава 1500 рубли) с проекта си „Acier“ (чете се „асие“, на френски означава стомана). Според някои български източници в проекта участва и неговият по-голям брат – инж. Михаил Момчилов.

През 1893 г. участва в международния конкурс за изграждането на моста Ержбет в Будапеща, посветен на императрица Елизабет Баварска (съпруга на Франц Йосиф I), по-известна в историята като императрица Сиси.„Мостът на кралица Елизабет Брюне“ е широко разпространена грешна информация в интернет – такава кралица никога не е имало. Вероятно се касае за лош превод в миналото, най-вероятно от немската дума за мост – Brücke.

Негови са проектите на гимназиите в Ловеч, Велико Търново и Пловдив, на Сливенските минерални бани, Българска народна банка, Централния софийски затвор, Александровска болница, Майчин дом в София и много други. Петко Момчилов е първият почетен гражданин на Горна Оряховица (1898).

Петко Момчилов е определян като един от основоположниците и организаторите на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД) през 1893 г. (За първи председател на БИАД е избран брат му – инж. Михаил Момчилов). През 1902-1903 г е редактор на списанието на БИАД. Пак там има няколко публикации в различни години: „Общински и окръжни училищни здания” (1894, № 1, 32-34), „Какво е професионалното образование у нас” (1910, № 2-3, 84-90).

Женен е за Мария (Мара) Гюзелева (1876 – 1967), дъщеря на възрожденеца акад. Иван Гюзелев (1844 – 1916). Имат 5 деца.

На 18 януари 1923 г. България се разделя с един от най-забележителните си архитекти.

Проекти

В София: Преустройството на джамията Коджа дервиш Мехмед паша в днешната църква Свети Седмочисленици (съвместно с Йордан Миланов) Александровска болница (1884; съвместно с Йордан Миланов) Майчин дом, ул. „Братя Миладинови“ № 112 Синодалната палата (1908; съвместно с Йордан Миланов) Къща на Теодор Теодоров, днес ресторант „Крим“, ул. „Славянска“ № 17 (1910) Централен софийски затвор, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21 (1911) Централна минерална баня, пл. „Бански“ № 1 (1913; съвместно с Йордан Миланов) Извън София: Сливенски минерални бани Гимназия в Пловдив Девическа гимназия във Варна, днес Варненски археологически музей (1892 – 1898) Палата на Варненска и Великопреславска Св. Митрополия, Варна, пл. "Св. Св. Кирил и Методи" №1 Гимназия в Търново Гимназия в Ловеч

Неговото име носят Улица в София () Улица във Варна (до 1991 г. улицата „Михаил Фрунзе“). Любопитен факт е, че името на арх. П. Момчилов е сгрешено при преименуването на улицата през 1991 г. Тя носи името „Арх. П. Момилов“ до 2010 г., когато грешката най-накрая е поправена.Варненци научават, че името на улицата им е ново... – moreto.netРешение на Общ. Съвет Варна от 30.06.2010 г.

Външни препратки Почетните граждани на Горна Оряховица

Бележки

Източници

Категория:Български архитекти Категория:Почетни граждани на Горна Оряховица Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Родени в Горна Оряховица Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища