Минимализмът е течение в съвременното изкуство, възникнало като продължение на модернизма и добило отчетливост към края на 50-те години на 20 век. Неговата основна идея се предава с формулата „По-малкото е повече“ („Less is more“), популяризирана от Мис ван дер Рое. Проявления на минимализма като естетика се наблюдават във всички познати видове изкуства. Ричард Волхайм е един от първите критици, които дават определения за 'минималното изкуство'Wollheim R., Minimal Art, Arts Magazine (January 1965): 26 – 32. Repr. in On Art and the Mind.
Проявления и представители живопис: Пийт Мондриан, Франк Стела, Пламен Петев музика: Филип Глас, Тери Райли, Арво Пярт скулптура: Константин Брънкуш, Доналд Джъд, Ричард Сера архитектура: Мис ван дер Рое, Джон Поусън литература: Самюел Бекет, Реймънд Карвър, Чарлз Буковски
История Архитектурата на модернизма оказва особено силно влияние в оформянето на минимализма като естетика, започвайки още с издигнатия от Адолф Лоос лозунг „орнаментът е престъпление“. Домът „Витгенщайн“ е пример за нейното съзнателно следване. Минималистичната архитектура се стреми да сведе до минимум декоративните и естетически елементи, които изграждат обектите. Като изкуство този вид архитектура се характеризира с основни геометрични форми и малко линии и детайли.
За предшественици на минимализма в живописта се сочат Казимир Малевич и Ад Райнхард. Като влиятелно течение минимализмът се появява в САЩ и е тълкуван като реакция срещу абстрактния експресионизъмMinimal Art: A Critical Anthology, Gregory Battcock (Ed.), U. of California press, 1968.. Най-силно изразени са характеристиките на минимализма през 70-те, макар че и до днес тази концепция все още продължава да оказва влияние върху съвременната култура.
Нагласите в японското изкуство, най-вече градините и хайку стихотворенията днес се считат за важен фактор в развитието на минимализма.
Галерия
Бележки
Категория:Стилове в изкуството