Благородният опал е скъпоценен камък, представляващ аморфен минералоид, хидратиран силициев диоксид (SiO2·nH2O;) с водно съдържание, достигащо понякога до 20%. С течение на времето количеството вода намалява, като често опалът се напуква (дехидратация). Твърдост по скалата на Моос: 5,5 – 6,5. Плътност – 2,20. Притежава мидест лом и стъклен блясък. Опал без игра на светлината, както и опализирани организмови и дървесни останки се срещат сравнително често в природата. Благородният опал обаче се образува при изключително сложни геоложки процеси и поради това е изключително рядък. При благородния опал няколко цвята се наблюдават едновременно вследствие на интерференция и дифракция на светлината, преминаваща през микроструктурата на камъка (дифракция на Браг). Някои разновидности на този скъпоценен камък се ценят дори по-високо от диамантите.
Видове благороден опал Бял опал – светъл, прозрачен с опалесценция в светлосин цвят. Черен опал – черен, виолетов, тъмносин с опалесценция основно в червени тонове – най-скъпата разновидност на опала. Арлекин – с многоцветен мозаечен рисунък и опалесценция в червен, син, жълт и зелен цвят. Огнен опал – жълт, оранжев, червен, прозрачен с огнена опалесценция. Царски опал – камък, в който централната част е червена или бронзова, заобиколена от яркозелени ивици. Джирасол – син или бял с опалесценция в червени тонове. Лехосопал – зелен, с опалесценция в зелени и карминови тонове.
Цветът на обикновения опал е безцветен и прозрачен, стъкловиден (хиалит), порцеланово бял (кахолонг), млечно бял до синкав (млечен опал), жълт (восъчен опал), зелен (празопал, хлоропал), гейзерит – белезникав до сив опал, формиращ се в близост до гейзери, дендритен опал (с множество дървовидни включения от железни оксиди), син, сив, червен, кафяв до черен. Кремъкът (флинт) често се бърка с обикновения опал, но всъщност е скала, съставена основно от опал и халцедон при конкреционно отлагане във варовици.
Обикновеният опал не притежава ярката игра на багри на благородния му вариант. Дадено му е името „обикновен“, тъй като е разпространен в много региони по целия свят. Повечето екземпляри на обикновения опал също са „обикновени“ и на външен вид и не привличат вниманието на търговците на камъни и бижутерите. Въпреки това, някои негови разновидности са много привлекателни, цветни и притежават силен блясък. Те се обработват като красиви полускъпоценни камъни на разумна цена.
По-известни находища на благороден опал има в Австралия (до 90% от световния добив), САЩ, Бразилия, Мексико, Кения, Етиопия и др. В България някои разновидности на обикновения опал се срещат около Първомай, в Източните Родопи – Кърджалийско и Хасковско. Среща се в пукнатини и празнини на различни скали.
Суеверия, свързани с опала Има вярвания, според които от всички скъпоценни камъни опалите носят най-много нещастиеСуеверия свързани с опала. През XIX век набедили тези камъни, че носят лош късмет. Испанският крал Алфонсо XII (1857 – 1885) подарил на съпругата си опал и няколко месеца след това тя починала. Следващите притежатели на този опал, между които и самият крал, също починали скоро. Разбира се, всичко това се случило, когато в Европа върлувала холерата. По онова време хората вярвали също, че опалът свети, докато човекът, който го носи, е жив, а при смъртта му губи блясъка си. Днес знаем, че опалът реагира на температурата на човешкото тяло.
Галерия
Източници
Литература
Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с. Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
Петрусенко, С. И., Р. И. Костов. 1992. Скъпоценните и декоративните минерали на България. С., Издателство на Българската академия на науките, 90 с. (резюме на английски език)
Тайните на скъпоценните камъни, Всеволод Курчатов, Росен Илиев, 1994 г.
Външни препратки
Информация за опал в geology.com
Категория:Кварц Категория:Скъпоценни камъни Категория:Хидрати