Етос (гр. ἦθος, ἔθος, ethos – „морален характер, природа, предразположение, навик, обичай“) ethos, Онлайн етимологичен речник на английския език, в реториката това е обликът на автора, оратора и т.н. Етос, патос и логос , Durham Technical Comunity College Това е едно от трите основни средства за убеждение — етос, патос и логос . Както и едно от централните средства за аргументация — характерът, личността на автора (оратора), който трябва да буди уважение, за да могат читателите или слушателите да вярват на неговите думи . Съответно нападката към личността на автора е argumentum ad hominem.
В политологията Етос може да значи предразположението, характера или фундаменталните ценности, които са специфични за определена личност, общност, народ, култура или движение. Етосът се отнася до „духа“, който задвижва, мотивира техните идеи, обичаи и действия. Както пише Томас Стърнз Елиът „Общият етос на народа, който трябва да управляват, определя поведението на политиците.“ T.S. Eliot, The idea of a Christian society (1940) стр. 25 Историкът Орландо Фидж отбелязва, че през 1920-те "Етосът на комунистическата партия доминира всеки аспект на обществения живот в Съветска Русия." Orlando Figes, A people's tragedy: the Russian Revolution, 1891-1924 (1996) стр. 682
Източници
Вижте също
Аристотел
Категория:Театър в Древна Гърция Категория:Наратология Категория:Реторика Категория:Добродетел