Алоизий Гонзага (, Луиджи Гонзага; * 9 март 1568, Кастильоне деле Стивиере; † 21 юни 1591, Рим, Папска държава) от рода Гонзага (кадетски клон Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино) е светец на Римокатолическата църква, йезуитски монах, покровител на младежите и студентите.
Произход Той е пай-голямото дете на Феранте Гонзага ( * 1544; † 1586), кондотиер и първи маркиз на Кастильоне, и на съпругата му дона Марта Тана ди Сантена от Киери (* 1550; † 1605). Негови дядо и баба по бащина линия са Алоизио Гонзага, кондотиер и господар на Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино, и Катерина Ангуисола, а по майчина – Джан Джакомо Ангуисола и Анджела Радини Тадески. Баща му е братовчед на Софонизба Ангуисола. Има шест братя и една сестра: Родолфо (* 1569; † 1593), втори маркиз на Кастильоне, маркиз на Кастел Гофредо, съпруг на Елена Алипранди; Феранте (* 1570 † 1577); Карло (Дидако) (* 1572, † 1574); Изабела (* 1574, † 1593), придворна дама в испанския двор; Франческо (* 1577; † 1616), трети маркиз на Кастильоне, съпруг на Бибиана фон Пернщайн; Кристиерно (* 1580; † 1630), маркиз на Солферино, съпруг на Марчела Маласпина; Диего (* 1582, † 1597).
Биография Ранни години Роден е в семейния замък в Кастильоне.Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 221 Кръстен е на 20 април 1568 г. от енорийския свещеник Джамбатиста Пасторио в църквата „Свети Назарио и Челсо“ (днешна катедрала в Кастильоне), приемайки името на дядо си Азолизио.Ruggero Regonini, Негов кръстник е братовчед му Просперо Гонзага ди Луцара.Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 222
Като наследник на титлата „маркиз“ той е обучаван на воено дело от ранно детство, а на 5-годишна възраст Феранте го взема със себе си.Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 231 На 7-годишна възраст обаче се случва неговото обръщане от света към Бога, както самият той го определя: чувствайки се призван да посвети живота си на Господа, той засилва молитвата си, като всеки ден на колене рецитира седемте покаятелни псалма и молитвата за Богородица.
През 1576 г., поради епидемия във феодално владение, той е преместен заедно с по-малкия си брат Родолфо във Флоренция, при великия херцог на Тоскана Франческо I де Медичи, за да бъде далеч от чумата, но и за да живее в изискан двор, подобаващ на ранга му.Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 237 В базиликата „Сантисима Анунциата“ той дава обет за вечно целомъдрие.Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 239
Три години по-късно той е преместен в двора на Мантуа,.Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 241 където през 1585 г. се отказва от титлата на бъдещ маркиз на Кастильоне в полза на брат си Родолфо.Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 264 През 1580 г. получава първото си причастие от Карло Боромео по време на посещението му в епархията на Бреша (към която по това време принадлежи Кастильоне).Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 246
През 1581 г. отива в Мадрид за две години, като почетен паж на принц Диего Феликс Австрийски (баща му е на служба при Филип II Испански).Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 254 В Мадрид изучава логика, философия, теология и математика, демонстрирайки преждевременната си интелигентност.Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 259
Религиозен живот Той изучава литература, наука и философия, чете духовни текстове и мисионерски доклади, моли се и узрява в решението си да стане йезуит. Въпреки съпротивата на баща си, който първоначално е против (той го изпраща по различни дворове, надявайки се, че блестящият живот ще го накара да се откаже от намерението си), на 17-годишна възраст (на 25 ноември 1585 г.) постъпва в послушниците на Обществото на Исус в Рим. Учи теология и философия. В Рим сред неговите учители и духовен ръководител е Свети Роберто Белармино. Докато е в столицата, научава новината за смъртта на баща си, която настъпила на 13 февруари 1586 г..Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 265
Напуска Рим през септември 1589 г. по молба на майка си и на Елеонора Австрийска, херцогиня на Мантуа, и се завръща в родния си град, за да се опита да посредничи по въпроса, свързан с наследяването на Маркграфство Солферино, след смъртта на чичо си Орацио Гонзага, между брат си Родолфо, чичо си Алфонсо, маркиз на Кастел Гофредо, и херцога на Мантуа Винченцо I Гонзага, които спорят за разделянето на територията.Massimo Marocchi, Principi, santi, assassini, Mantova, 2015 Неговата намеса приключва през февруари 1590 г., когато се завръща в Милано, за да продължи обучението си, докато чака да се върне в Рим през май същата година.
През 1590/1591 г. серия от инфекциозни заболявания убиват хиляди хора в Рим, включително папите Сикст V и Урбан VII. Алоизио, заедно със Свети Камило де Лелис и някои братя йезуити, работят усилено, за да помогнат на най-нуждаещите се. Тъй като е болен известно време, той трябва да се посвети само на случаи без доказателства за зараза, но един ден, след като намира болен от чума мъж на улицата, го взема на раменете си и го завежда в болницата „Консолационе“.Virgilio Cepari, Vita di San Luigi Gonzaga della Compagnia di Gesù, appresso Gio. Antonio Pezzana, 1789 Няколко дни по-късно той почива само на 23 години. Тялото му е погребано в църквата „Сант'Иняцио“ в Рим, в разкошния бароков олтар от Андреа Поцо и Пиер Легро,foto докато черепът му е запазен в базиликата, кръстена на него, в Кастильоне деле Стивиере. Челюстта му се съхранява в църквата-майка в Розолини, провинция Сиракуза.
Култ Празникът на Свети Алоизий се чества на 21 юни, датата на смъртта му.Santi e beati. San Luigi Gonzaga.
Той е беатифициран 14 години по-късно от папа Павел V на 19 октомври 1605 г. На 31 декември 1726 г. той е канонизиран заедно с друг йезуит, Свети Станислав Костка, от папа Бенедикт XIII. Самият папа го обявява за защитник на студентите през 1729 г. През 1926 г. е обявен за покровител на католическата младеж от папа Пий XI. През 1991 г. папа Йоан Павел II го обявява за покровител на болните от СПИН. През 1605 г. Алоизий Гонзага е причислен към блажените, а през 1726 – към светците.
Иконография В изкуството Свети Алоизий е изобразяван като млад мъж, облечен в черно расо и стихар, или като паж. Неговите атрибути са лилията, която се отнася до неговата непорочност, кръстът, който се отнася до благочестието и жертвоготовността му, черепът, който се отнася до преждевременната му смърт, и броеницата, която се отнася до предаността му към Пресвета Дева Мария.Martin, James, S.J. (20 June 2011). The Life of Times of St. Aloysius Gonzaga.
Решаващ принос в предоставянето на иконографски схеми за почитането на този светец може да се отдаде на брешанския художник Пиетро Скалвини, който през живота си получава множество поръчки за възпроизвеждане на аспекти от живота и изображенията на светеца.Begni Redona, с. 226
Конгрегация на Свети Алоизий Като покровител на ученолюбивата младеж Свети Алойзий Гонзага е патрон на множество религиозни конгрегации, посветени специално на обучението и християнското образование на младежите: Братята на Свети Алойзий Гонзага, основани в Нидерландия през 1840 г., Сестрите Облатки на Свети Алойзий Гонзага, основани в епархията на Алба през 1815 г., Маестре Луиджине от Парма, частично слята с Доминиканските сестри на Блажена Имелда през 2002 г. В Парма, сестрите Маестре Луиджине продължават образователната традиция на основателката Роза Орци и основателя отец Джузепе Еудженио Порта. Те са малка религиозна общност с епархийско право, която действа в образователната област, особено с университетския пенсион „Сан Луиджи“.
Наследство Алоизианум в Галарате и Падуа – йезуитският университетски институт за философски изследвания, бивш Папски философски факултет, посветен на него, тъй като Алоизий е „Луиджи“ на латински; Университет „Гонзага“ в Спокейн, САЩ, кръстен в негова чест; Във Вашингтон, окръг Колумбия, гимназия „Гонзага Колидж“ към Вашингтонската семинария, както първоначално е наричана, започва обучение за миряни през 1821 г. и е преименувана на „Гонзага Колидж“. Гимназия е католическо подготвително училище за момчета на възраст 9-12 години; В Дъблин, Ирландия, колеж „Гонзага“ – йезуитско средно училище за момчета; В Джабалпур, Индия, средно училище „Свети Алойзий“; В Болоня, колеж „Сан Луиджи“, комплексен институт; В Палермо, Институт „Гонзага“ – частно училище, основано от Обществото на Исус през 1919 г. и принадлежащо към мрежата от йезуитски колежи в Евро-средиземноморската провинция; В Орбасано, Италия – болница „Сан Луиджи Гонзага“, многопрофилна болница с национално значение, в която се помещават два курса за получаване на специалност, изследователски лаборатории и регионален антидопингов център; В Кастильоне деле Стивиере, Италия, не след дълго след смъртта на Луиджи, на празника му през 1608 г., трите дъщери на брат му Родолфо – Чинция, Олимпия и Гродония, основават общност от жени, посветени на образованието, под официалното име „ Благородните девици на Исус“ . Общността изчезна през 2022 г. със смъртта на последната все още жива посветена жена.
Литература Католическа Енциклопедия, т. 1, изд. Францисканцев, М., 2002, стр. 176, ISBN 5-89208-037-4
Giovanni Arledler, San Luigi Gonzaga. Un regno per il regno, Elledici, 2012 Città di Castiglione delle Stiviere (a cura di), Castiglione attraverso i secoli, Verona, 2004 Manlio Paganella, San Luigi Gonzaga, Ares, 2003 Pier Virgilio Begni Redona, Pitture e sculture in San Faustino, in AA.VV., La chiesa e il monastero benedettino di San Faustino Maggiore in Brescia, Editrice La Scuola, Brescia, 1999 Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990 Antonio Furioli, Un giovane anticonformista: San Luigi Gonzaga, in Rivista di Vita Spirituale, 62 (luglio-ottobre 2008), nn. 4-5, с. 465–484
Antonio Furioli, Risonanze aloisiane nella storia della spiritualità, in Rivista di Vita Spirituale, 63 (marzo-aprile 2009), n. 2, с. 175–195 Renata Salvarani, I Gonzaga e i papi. Roma e le corti padane fra Umanesimo e Rinascimento (1418-1620), Roma, 2014 Virgilio Cepari, Vita di san Luigi Gonzaga, Einsielden, 1891
Бележки
Външни препратки Молитва към свети Алоизий Гонзага Свети Алоизий Гонзага
Категория:Католически светци А Категория:Италианска аристокрация