Амадей VIII Савойски Миролюбивият (; * 4 септември 1383, Шамбери, Савойско графство; † 7 януари 1451, Женева, Свещена Римска империя), e 19-и граф на Савоя от 1391 г. и първи херцог на Савоя от 1416 г., също принц на Пиемонт, граф на Аоста, на Женева, на Мориен и на Ница.
От 24 юли 1440 г. до 7 април 1449 г. той е последният антипапа с името Феликс V. След това той доброволно се подчинява в името на християнското единство на папа Николай V, който му дава титлата на кардинал. Смятан е за последния исторически антипапа.
Произход Той е син на Амадей VII Савойски, наречен „Червеният граф“ (* 1383, † 1391), граф на Савоя, и на съпругата му Бона дьо Бери. Негови дядо и баба по бащина линия са Амадей VI, „Зеления граф“, граф на Савоя, на Аоста и Мориен, и Бона дьо Бурбон, а по майчина – Жан дьо Бери, херцог на Бери и на Оверн, и Жана д’Арманяк. Има две сестри: Бона (* 1388, † 1432), господарка на Пиемонт като съпруга на Лудвиг Савойски-Ахая (* 1364, †1418), господар (сеньор) на Пиемонт и титулярен княз на Ахая Йоанна (* 1392, † 1460), маркграфиня на Монферат като съпруга на Джан Джакомо Палеолог, маркграф на Монферат
Има и един природен брат и една природена сестра от извънбрачни връзки на баща си.
Биография Ранни години Губи баща си Амадей VII на около 8-годишна възраст. Баща му умира на 1 ноември 1391 г., вероятно отровен, оставяйки регентството по завещание на майка си Бона дьо Бурбон, с Луи III дьо Косоне, господар на Косоне.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Amè, с. 232 - 235 След смъртта му дворът на феодалите се разделя на две части: една, която подкрепя Бона дьо Бурбон, с двор в Шамбери, и друга, която подкрепя майката на новия граф, Бона дьо Бери, с двор в Монмелиан. Гражданската война е избегната благодарение на намесата на краля на Франция Шарл VI и завършва с потвърждаване на регентството на Бона дьо Бурбон.Histoire de Savoie, с. 381 и 382
След като е изключена от настойничеството на децата си и от регентството, Бона дьо Бери напуска Савойското графствоHistoire de Savoie, с. 383 и се връща във Франция на 2 декември 1393 г. – в замъка на Меюн сюр Йевр и през 1394 г. се омъжва за Бернар VII д'Арманяк.Histoire généalogique et chronologique de la maison royale de France, tomus III, comtes d'Armagnac, XVIII, с. 421
Дори и без добре обосновани доказателства, веднага се разпространяват слухове, че Амадей VII е бил отровен от лекаря му Жан дьо ГранвилHistoire de Savoie, с. 381 и от фармацевта Пиер дьо Лупини, който е убит през 1392 г.Histoire de Savoie, с. 383, докато Гранвил, подложен на изтезания, подсказва, че Бона дьо Бурбон е знаела за престъплението (Лупини през 1395 г. е реабилитиран, докато Гранвил е обявен за невинен на следващата година).Histoire de Savoie, с. 384 След множество обвинения Бона дьо Бурбон също е освободена от регентството и настойничеството на своя внук.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 446
Измъченото детство на Амадей VIII се характеризира със сериозна форма на кривогледство и заекване, което скоро разкрива неговия интровертен и срамежлив характер.
Брак След заминаването на баба си Бона, която той много обича, Амадей се озовава заобиколен от благородниците от пиемонтския двор. Тогава властта поемат привържениците на бургундската партия на Филип II Смели, които налагат брака на юношата с дъщеря му Мария Бургундска. Обявен за пълнолетен и следователно годен да управлява, по повод женитбата си, Амадей VIII започва да се грижи за държавните дела едва след 1400 г. През май 1401 г. в Арас той се жени за Мария.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 498 Брачният договор е сключен на 11 ноември 1386 г.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie: justifiée par titres, di Samuel Guichenon, Mariage d'Amè с. 342 - 343
Политика В политиката Амадей VIII скоро демонстрира голямо благоразумие, което му спечелва прозвището „Миролюбивият“. След като подкрепя братовчедите си от клона Савоя-Ахая срещу маркизите на Монферат, той получава собствеността върху град Домодосола, където жителите, недоволни от режима на Висконти, открито се разбунтуват.
През 1401 г. едно от първите действия на новия граф е закупуването на Графство ЖеневаHistoire de Savoie, с. 387 от Ото дьо Тоар-Вилар, новия граф, който го е наследил година по-рано от братовчед си Хумберт VIII дьо Тоар-Вилар, който на свой ред го е наследил от вуйчо си кардинал Робер Женевски – антипапа Климент VII. Наследниците на графовете на Женева оспорват тази продажба със съдебен процес, който продължава до 1422 г., когато император Сигизмунд Люксембургски, който е иззел графството за империята през 1411 г., официално предава графството на Амадей VIII с писмо с дата 25 април.Histoire de Savoie, с. 387, бел. 2
Амадей VIII е благосклонен към Торинския университет, основан от братовчед му Лудвиг Савойски-Ахая, който е получил одобрението на папа Бенедикт XIIIHistoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 344, а през 1411 г. – и одобрението (имперския патент) от император Сигизмунд ЛюксембургскиHistoire généalogique de la royale maison de Savoie, pagg 344 e 345, както и одобрението на антипапа Йоан XXIII през 1413 г.Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, т. 2, doc. III с. 289 - 291
Отношенията му с Кралство Франция са добри, като графът взима активно участие във френските дела. През 1415 г. той изпраща контингент от 2000 мъже, които участват, биейки се храбро, в битката при АженкурHistoire de Savoie, с. 389, където са убити около 100 рицари.Histoire de Savoie, с. 389, бел. 1
През 1414 г. Амадей VIII се противопоставя на Швейцарската конфедерация, като ѝ попречва да завладее Вал д'ОсолаPaul E. Martin, La confederazione svizzera nel medioevo, cap. XI, vol. VI, с. 441, а през следващите години наема Франческо Бусоне, граф на Карманьола, и неговата наемническа дружина, които с кланета и грабежи напразно се опитват да подчиняват Вале.Histoire de Savoie, с. 392
В същия този период той успява да получи феодалната почит от маркизите на Салуцо, без обаче да може да замени тяхното влияние в долините на Пиемонт.Histoire de Savoie, с. 393 Той не успява да разшири властта си към Генуа, която пред него предпочита първо Маркграфство Монферат и след това Висконти през 1421 г.
Първи херцог на Савоя
Амадей VIII успява да издейства от император Сигизмунд Люксембургски трансформирането на Савойското графство в херцогство през 1416 г. – събитие, посрещнато в града с големи тържества. Императорът прави това на 19 януари, намирайки се в Шамбери, като награда за благородството, доблестта и благоразумието, проявени от Амадей VIII.Histoire de Savoie, с. 390 Документът за това е с дата 19 февруари 1416 г.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Erection du comtè de Savoye in duchè, с. 252 - 254, докато документът, определящ носителя на херцогството в лицето на Амадей VIII, е с дата 20 февруари 1416 г.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Investiture, с. 254 и 255
Според френския историк Самюел Гишенон владетелят на Пиемонт Лудвиг Савойски-Ахая, братовчед на Амадей VIII и съпруг на сестра му Бона, умира в Пинероло на 11 декември 1418 г.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 345 Тъй като той няма законни деца, клонът Савоя-Ахая изчезва и Амадей VIII го наследява в неговите титли. Така той присъединява Пиемонт към Савоя. Освен това получава чрез закупуване и Верчели
Майка му Бона през 1429 г. пише завещание, определяйки за наследник извънбрачния син на съпруга си, също на име Лудвиг, и оставайки наследство на Йоанна Савойска, маркграфиня на Монферат, на неговата майка Бона и на Амадей VIII.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie: justifiée par titres, di Samuel Guichenon, с. 131 e 132 На 18 септември 1430 г. майка му Бона дьо Бери пише завещание, оставяйки като наследство Виконство Карла на сина си Бернар д'Арманяк, граф на Пардиак, оставайки и наследство на другите си все още живи деца, включително Амадей.Titres de la maison ducale de Bourbon, par m. Huillard-Bréholles, doc. 5372, с. 243 и 244
През 1430 г. Амадей VIII обнародва Statuta Sabaudiæ – сборник, който събира законите на управляваните от него държавиPaul Fournier, Il regno di Borgogna o d'Arles dal XI al XV secolo, гл. XI, т. VII, с. 408, бел. 1, които през тази година се простира от езерото Нюшател до бреговете на Лигурско море.Histoire de Savoie, с. 391 Първите разпоредби срещу евреите на териториите на Савоя също се намират там.
Отказ от политиката
Амадей VIII е уморен от политиката и свързаните с нея трудности: след като довежда херцогството до голям просперитет, той решава да изостави всичко и да се оттегли в замъка Рипай близо до Тонон и става нещо като отшелник. Там също се помещава августински приорат, финансиран от херцога.Histoire de Savoie, с. 403 През есента на 1434 г. Амадео VIII отива в замъка, придружен от двора и от най-доверените си рицари, избрани измежду тези, които според правилото на Ордена на св. св. Маврикий и Лазар са се отличили с почетни заслуги: сред тях са Анри дьо Колумбие, Клод дьо Се, Франсоа дьо Бюси и Луи дьо Шевелю.Oliva, op. cit., с. 141. На 7 ноември същата година, пред представителите на 3-те щата на Савойкото херцогство херцогът подава оставка, поставяйки изпълнителната власт в ръцете на сина си Лудвиг.Histoire de Savoie, с. 402 През следващите пет години обаче Амадей VIII продължава да ръководи държавните дела от замъка Рипай, като синът му е само негов наместник.Histoire de Savoie, с. 404 e 405
През 1434 г. основава рицарския орден „Св. Маврикий“ – по скоро религиозно братство, отколкото военен орден, който бива разпуснат със смъртта му през 1451 г.
Амадей VIII като антипапа Кариерата на Амадей VIII изглежда предопределена да приключи с отказа му от властта в полза на сина му Лудвиг, но името му се връща на преден план, когато съборните отци се срещат в Базел Противоречията между прелатите, които обвиняват папа Евгений IV в симония и ерес, са толкова разгорещени, че водят до свалянето на папата. След това съветът е разделен: папата се среща във Ферара с някои доверени кардинали, докато много епископи и кардинали остават в Базел. Последните обявяват папата за свален на 24 май 1438 г., пристъпвайки към избора на нов папа. Тиарата всъщност е предложена на Амадей VIII, който по това време все още живее в замъка Рипай на Женевското езеро. Херцогът не иска да става папа, той не се смята за много религиозен и няма богословски познания. Предложенията на съборните отци обаче са толкова ласкави и настойчиви, че Амадей е принуден да приеме престижната позиция: затова той е избран за антипапа на 5 ноември 1439 г. и приема името Феликс V.W.T. Waugh, "I concilii di Costanza e di Basilea", гл. I, т. VII, с. 52 Документът, удостоверяващ избора му като папа е с дата 15 декември 1439 г.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie: justifiée par titres, di Samuel Guichenon, с. 314 - 316
На 6 януари 1440 г. в Тонон той окончателно абдикира в полза на сина си Лудвиг.Histoire de Savoie, с. 405 - 407 На 6 декември 1439 г. Амадей пише завещанието си, посочвайки да бъде погребан в Абатство Откомб, обявявайки сина си Лудвиг за свой единствен наследник и оставайки различни наследства.Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie: justifiée par titres, di Samuel Guichenon, с. 303 - 314
Той никога не отива в Рим на папския трон: остава между Швейцария и Савоя, рядко давайки аудиенции и водейки уединен живот.
Абдикация като антипапа и смърт