Роналд Уилсън Рейгън () (6 февруари 1911 – 5 юни 2004) е американски политик от Републиканската партия. Той е 33-ти губернатор на Калифорния (1967 – 1975) и 40-и президент на САЩ (1981 – 1989). Преди това е актьор, радио и телевизионен водещ и ръководител на Гилдията на киноактьорите.
Рейгън побеждава действащия президент Картър в изборите от 1980 г., като популярността му води и до спечелването на контрола в Сената от Републиканската партия, за първи път от 26 години. Администрацията му предприема много инициативи в националната политика като намаляване на данъците, намаляване на инфлацията, увеличаване на разходите за армията, увеличаване на националния дълг, временно разрешаване на проблемите на общественото осигуряване, реформиране на данъчните закони, увеличаване на разликата в благосъстоянието на отделните слоеве на населението, продължаване на дерегулацията на бизнеса, ориентиране на федералната съдебна система на дясно чрез назначения във Върховния съд и на федерално ниво. Тежкият икономически спад за периода 1981 – 1982 г. е последван от икономически бум през 1983 – 1984 г. Преди всичко неговите поддръжници твърдят, че възстановява оптимизма в американското общество след безпокойството от началото на 1980 г. Във външната политика администрацията му става известна с изпускането на контрола по време на скандала Иран-Контра и нагнетяването на напрежението със Съветския съюз по време на Студената война. Рейгън е отдаден на идеологията на капитализма и антикомунизма и се счита за основна фигура за възникването на американското консервативно движение. Той е преизбран убедително по време на изборите от 1984 г. и напуска длъжността с още по-голяма популярност. Обявен от медиите за „Великия комуникатор“ той е толкова доминираща фигура, че десетилетието на 80–те години често бива наричано „Рейгъновите осемдесет“.
Ранни години и филмова кариера
Рейгън е роден на 6 февруари 1911 г. в апартамент в Тампико, Илинойс. Той е вторият от двамата синове на Джон Джак Рейгън (католик) и Нели Уилсън, която е от шотландско-английски произход. Преди предците на Рейгън да пристигнат в страната, тяхната фамилия се е произнасяла „Ригън“ („Regan“).
През 1920 г. след като семейството се мести от град в град, то се установява в Диксън, Илинойс. През 1927 г., на 16 години, Рейгън започва работа като спасител в Лоуъл Парк, на две мили от Диксън. Той остава на тази работа още седем години и според някои твърдения спасява 77 души от удавяне. Рейгън по-късно се шегува, че никой от тях дори не му е благодарил. Впоследствие той се гордее с тези свои постижения и показва на посетителите на Белия дом снимки на Рок Ривър.
През 1928 г. Рейгън постъпва в Еврика Колидж в Илинойс, където учи икономика и социология и завършва през 1932 г. Въпреки че получава средни оценки, там той завързва множество дълбоки приятелства. Там развива и дарбите си на разказвач и актьор. От 1932 г. до 1937 г. работи като спортен репортер в радио „Ху“ – Де Мойн, Айова.
Холивуд През 1937 г., когато е в Калифорния, Рейгън се явява на прослушване, което води до седемгодишен договор с Уорнър Брадърс. Ясният му глас и атлетичната му фигура го правят популярен сред зрителите. Повечето му участия са водещи мъжки роли в нискобюджетни филми, като първото му участие е през 1937 г. До края на 1939 г. участва в 19 филма. Рейгън смята за най-добро свое представяне това в „Кинг Роу“ (1942), където пресъздава образа на войник, чиито крака са ампутирани. Той използва репликата от филма „Къде е останалата част от мен?“ за заглавие на автобиографията си. Рейгън има звезда на Алеята на славата на булевард „Холивуд“.
Рейгън е зачислен към кавалерията на армията на САЩ през 1935 г. След атаката над Пърл Харбър той е върнат на служба и изпратен в киноотделението на военновъздушните сили на армията, на което е възложено да прави тренировъчни и образователни филми. Той остава в Холивуд по време на войната, като достига до чин капитан. Многократно кандидатства за бойна служба отвъд океана, но получава откази поради астигматизма му.
Рейгън се жени за актрисата Джейн Уаймън на 26 януари 1940 г. През 1941 г. им се ражда дъщеря – Морийн, през 1945 г. осиновяват сина си Майкъл. Втората дъщеря от първия брак на Рейгън – Кристин, е родена четири месеца предварително на 26 юни 1947 г. и живее само един ден. Роналд и Джейн се развеждат на 28 юни 1948 г. Рейгън е единственият президент до този момент, който е разтрогвал брака си. Той се жени повторно на 4 март 1952 г. за актрисата Нанси Дейвис. Дъщеря им Пати е родена на 21 октомври същата година. На 20 май 1958 г. се ражда и синът им Рон.
В края на 50-те ролите на Рейгън намаляват и той се премества в телевизията, като водещ и участник в шоу-програмата „Театър на Дженерал Електрик“. Той е президент на Гилдията на филмовите актьори от 1947 до 1952 г. и още веднъж от 1959 до 1960 г. Последната му голяма роля е от 1964 г. във филма „Убийците“, римейк, базиран на кратка новела на Ърнест Хемингуей.
Ранна политическа кариера Роналд Рейгън първоначално е демократ, подкрепящ Франклин Делано Рузвелт и Новия Курс. В края на 40–те години той е един от най-видните защитници на президента Хари С. Труман. В началото на 60–те години на ХХ в. той вече е твърд фискален и социален поддръжник на консервативните идеи. Първата му истински важна политическа длъжност е ролята му в Гилдията на филмовите актьори – профсъюзно обединение, което включва по-голямата част от холивудските актьори. Вярвайки, че Републиканската партия е по-способна да се бори с комунизма, Рейгън изоставя позицията си на ляво от центъра и дава поддръжката си за кандидатурите на Дуайт Айзенхауер през 1952 г. и през 1956 г. и за Ричард Никсън през 1960 г., макар все още да е демократ.
Наемането му от Дженерал Електрик за говорител на компанията му помага да се превърне в значима обществена личност; той пътува изключително много и е забелязан със страстните си антикомунистически речи. През 1964 г. Рейгън застава зад консервативната кандидатура на Бари Голдуотър. Речта му, предавана по телевизията, с название „Време за избор“, въодушевява консерваторите. Скоро след това няколко големи дарители на Републиканската партия го посещават и го убеждават да се кандидатира за губернаторското място на Калифорния през 1966 г. Макар и първоначално това предложение да е посрещнато със смях, Рейгън пише в своята автобиография „след много безсънни нощи, най-накрая се предадох“.
Партийна принадлежност: От демократ към републиканец Роналд Рейгън е добре познат като демократ преди да стане републиканец, баща му е твърд демократ. Рейгън си спомня, че той отказва да го вземе на филма „Раждането на една нация“, заради расовите стереотипи в лентата. Когато Рейгън е млад, баща му отказва да остава в някои хотели, понеже те не приемат евреи и така семейството остава да спи в колата. Бъдещият президент изнася речи в подкрепа на ФДР и Хари С. Труман. Промяната на партийната му принадлежност става по времето, когато страната се движи в обратната посока.
Губернаторство През 1966 г. Роналд Рейгън е избран за 33–тия губернатор на Калифорния, побеждавайки двукратния губернатор на щата Пат Браун. Преизбран е през 1970 г. срещу Джеси Ънру, но решава да не се кандидатира за трети мандат. По време на първия си мандат той замразява наемането на държавни служители, но увеличава данъците, за да балансира бюджета. По време на масови протести през 1969 г. изпраща 2200 войници от Националната гвардия в лагера на протестиращите от Калифорнийския университет, Бъркли. Рейгън дава да се разбере, че администрацията му няма да търпи и да се влияе от студентската агитация.
Рейгън се противопоставя на голям федерален проект за изграждане на язовир, който би наводнил долина със селище на индианци. По-късно Рейгън и семейството му се отправят на почивка в Сиера, на мястото, където трябва да се строи магистрала. Там той обявява, че няма да допусне построяването на съоръжението. Една от най-големите грижи на Рейгън е смъртното наказание. По време на кампанията му той се обявява за твърд поддръжник на смъртната присъда. Неговите опити да приложи законодателството на щата в тази област са спрени от решението на местния Върховен съд, което анулира всички смъртни наказания, издадени преди 1972 г. Това решение бързо е преодоляно чрез промяна на щатската конституция. Въпреки че се обявява на страната на смъртното наказание, той издава две помилвания и едно отлагане на такива присъди. До декември 2005 г. други такива помилвания в Калифорния не са прилагани.
Рейгън се обявява за унищожаване на щатската система на психиатрични клиники, като твърди, че обществените хосписи и лекуване ще заместят насилственото болнично настаняване, което той счита за нарушаване на човешките права.
Президентските кампании Първият опит на Рейгън да спечели номинацията на Републиканската партия за президент през 1968 г. е неуспешен. Той прави нов опит през 1976 г. срещу действащия президент Джералд Форд, но пак е победен, макар и с малка разлика.
Кампанията на Рейгън през 1976 г. е повратен момент в политическата му стратегия. По това време Форд се е смятал за представител на „старата гвардия“ в партията. Представянето на Рейгън е забележително, предвид факта, че срещу него се изправя действащият държавен глава. На Конвенцията на Републиканската партия през 1976 г. Рейгън произнася забележителна реч, в която се спира на опасностите от ядрена война и моралната заплаха, идващи от Съветския съюз. След думите му мнозина делегати „чувстваха, че са гласували за неподходящия човек“.
През 1980 г. Рейгън най-накрая печели номинацията и предлага вицепрезидентския пост на Джералд Форд, заедно с комплексна схема за подялба на правомощията. След несполучливи преговори с Форд, Рейгън предлага поста на Джордж Буш. Като противник на Рейгън по време на първичните избори, Буш заявява, че никога няма да бъде вицепрезидент на Рейгън. За разлика от Роналд Рейгън, Джордж Буш-баща е републиканец през целия си живот, ветеран от войните, интернационалист с опит в отношенията с ООН, ЦРУ и Китай. Неговата политическа и икономическа философия е значително по-умерена от тази на Рейгън и често нарича предложенията на неговия опонент „вуду икономика“.
Кампанията на Рейгън, водена от Уилям Кейси, се провежда в сянката на кризата със заложниците в Иран. Някои политически анализатори смятат, че невъзможността Картър да се справи в сложното положение, е основен елемент, допринесъл за загубата му на изборите. Други смятат, че причината за победата на Рейгън е невъзможността на действащия президент да се справи с високата инфлация и безработица, липсата на икономическо благоденствие, кризата на петролния пазар и слабостта на САЩ във военната област. Във връзка с икономиката, Рейгън казва: „Спад – това е, когато вашият съсед загуби работата си. Застой – това е, когато загубите вашата. Възстановяване е, когато Джими Картър загуби своята“.
Замяната на Картър, начело на държавата, е свързана и със спечелване на мнозинство в Сената от Републиканската партия, за първи път от 28 години.
На изборите през 1984 г. Рейгън печели изключително убедителна победа срещу вицепрезидента на Картър – Уолтър Мондейл, като взима мнозинство в 49 от 50 щата и получава 60% от всичките гласове. Шансовете на Мондейл не са големи, особено когато по време на Конгреса на Демократическата партия казва „Г-н Рейгън ще повиши данъците, това ще направя и аз. Той няма да си го признае, но аз го заявявам“. Рейгън приема номинацията на своята партия на Конвента ѝ в Тексас, в обстановка на подобряваща се икономика и на добро представяне на спортистите в Олимпиадата в Лос Анджелис.