Слюдите са група планарни минерали, отнасящи се към слоестите силикати, с близки свойства и обща формула (K,Na) (Al,Mg,Fe,Li)3 [AlSi3O10](OH,F)2. Те са широко разпространени в земната кора, главно като скалообразуващи минерали в магмени и метаморфни скали, но се срещат и при седиментните. Химическая энциклопедия/Слюды От 28-те известни вида слюда само 6 са скалообразуващи. От тях най-често срещани са светлият мусковит, почти черният биотит, кафявият флогопит и парагонитът, който е трудно различим от мусковита. В литиевите пегматити обикновено участва розово-лилавият лепидолит, а зеленият глауконит се появява спорадично в някои морски седименти. Всички те, с изключение на глауконита, проявяват лесно наблюдаемо перфектно разцепване в гъвкави листове. Encyclopædia Britannica/Mica
Наименования Имената на слюдите представляват добър пример за начина, по който се наименуват различните минерали. Например биотитът носи името на френския физик, астроном и математик от 19 век Жан-Батист Био, който е изучавал оптичните му свойства. Мусковитът е кръстен на мястото, където е открит за първи път – на руската Московска област, като първоначалното му име е „московско стъкло“. Глауконитът, въпреки че обикновено е зелен, взима името си от гръцката дума за „синьо“. Названието на лепидолита произлиза отново от гръцка дума – „люспа“ и е базирано на свойството му лесно да се разцепва на тънки плочи. Флогопитът дължи името си на леко червеникавия си блясък, характерен за някои екземпляри. Парагонитът взима названието си от гръцката дума „заблуждение“, тъй като отначало е бил объркан с друг минерал – талка.
Морфология Произходът и формирането на слюдите могат да бъдат разнообразни, в зависимост от средата, в която са образувани и като резултат от различните процеси при различни условия. Образуването им може да премине през разнообразни стадии – кристализация на магмата; отлагане чрез течности, пряко свързани с магмените процеси; регионален метаморфизъм при който течностите циркулират свободно между различни скални породи; като резултат от някакви процеси на промяна; могат да се формират дори под въздействието на атмосферните влияния.
Слюдите се срещат както във вид на съвсем дребни частици, така и на едри кристали с дължина от няколко метра. В повечето скали обаче те се появяват като тънки плочи или люспи. Въпреки че някои слюдени зърна са изключително малки, всички те, с няколко изключения, имат характерни лъскави повърхности при разцепване.
Някои слюди като глауконита се формират в морска среда. Те могат да бъде открити на морските дъна като конгломератни седименти. Образувани са в резултат от преместването на минерали и органична материя към места, които са със съвсем различни условия от тези, в които са създадени.
Слюдите са скалообразуващи минерали, широко разпространени в състава на магмените и метаморфни скали. Пегматитните слюди се появяват в различни форми и размери, но най-често се срещат като лещи. Те могат да бъдат още с масивна форма, във вид на успоредни жили или тръби. Minerals Zone/Mica
Мусковитът и финолюспестата му разновидност серицит често се намират в метаморфните скали като гнайси и в гранитните пегматити. Той е сравнително устойчив на атмосферни влияния и поради това се среща в много почви, образувани при раздробяването на скали, съдържащи мусковит. Среща се също и в кластични седименти и седиментни скали, получени от тях. Биотитът е типичен както за метаморфни, така и за магмени скали и някои глини. Представлява един от главните компоненти на много метаморфни скали като гнайси и шисти. Тъй като се променя доста лесно при химически и атмосферни влияния, той е рядкост в седиментните скали. В междинни състояния в процес на промяна става златистожълт и люспите му могат да бъдат объркани с тези на златото. Флогопитът се среща в карбонатни скални породи и в ултраосновни магмени образувания, богати на магнезий. Появява се в някои перидотити и особено в диамантоносните кимбърлити. При изветряне преминава във вермикулит. Парагонитът обикновено се появява само при някои гнайси, шисти и филити, в които играе същата роля като мусковита. Възможно е обаче появата му да бъде много по-честа отколкото обикновено се смята, понеже до неотдавна почти всички светли слюди в скалите са били определяни като мусковит, без проверка на калиево-натриевото съотношение. Така че някои парагонити може да са неправилно определени като мусковит. Атмосферното влияние при него е същото както при мусковита. Литиевите слюди като лепидолита се срещат почти изключително в сложни литиево-носещи пегматити, но също така могат да бъдат и компоненти на някои гранити. Глауконитът, който се формира в морска среда е сравнително често срещана съставка на седиментните скали. Обикновено е под формата на гранули, приличащи на топчета.
Структура Структурата на слюдите е от пирофилитов или талков тип и представлява трислоен пакет от два силициево-кислородни тетраедрични слоя, съставени от отрицателно заредените [AlSi3O10]4- или [Si4O10]4-, като тетраедрите са свързани с върховете си. Между тях е разположен октаедричен слой от катиони на Al, Mg, Fe или Li. Електронеутралността на структурата се компенсира от самостоятелно заредени големи катиони например калий в мусковита, които се присъединят към тях и формират цялостната конструкция. Пакетите са свързани в непрекъсната структура от катиони на калия и по-рядко на натрия, които компенсират до 25% от силициевите атоми, заместени с алуминий в силициево-кислородния слой. Два от шестте атома кислород в октаедрите са заместени от хидроксилна група (ОН) или флуор. Относителното разположение на шестоъгълните елементарни клетки от повърхността на трислойните пакети се обуславя от завъртането им спрямо оста „с“ под различни ъгли, кратни на 60°, съчетано с промяна на положението по отношение на осите „а“ и „b“. Това определя и съществуването на полиморфни модификации на различните слюди, някои от които могат да бъдат различени само рентгенографски и които обикновено кристализират в моноклинна сингония. Все о геологии/Слюды
Въпреки че структурата на слюдите обикновено се счита за моноклинна или псевдохексагонална, съществуват разновидности с хексагонална, орторомбична и триклинна, които се приемат като полиморфни модификации. Тези полиморфни модификации са възможни чрез разместване на слоевете по посока на оста „с“ и се означават с 1М, 2М1, 2М2, 3Т, съобразно това как и с каква симетрия се повтарят еднаквите мотиви. Симетрията при 1М е С2/m и β=100°, 2М1 означава симетрия С2/с и β=95°, 2М2 – симетрия С2/с и β=98°, а 3Т – симетрия Р3112 или Р3312. Допълнителният тип 1Md отговаря на безразборно ориентирани слоеве. Възможни са също така ромбични (Ccm2), хексагонални (P6122 или P6522) и други полиморфни модификации. Слоевете на биотита например, се подреждат в 1М, на мусковитите – в 2М1, лепидолитите – в 2М2 и т.н. Между мусковитите и лепидолитите се наблюдава значителен изоморфизъм, докато между мусковитите (диоктаедрични слюди) и биотитите (триоктаедрични) изоморфизмът въобще липсва. Тази липса на изоморфизъм често рефлектира в изоструктурно обрасване на едните с другите.Иван Костов – „Минералогия“/изд. „Техника“/София/1993/ISBN 954-03-0112-2/стр.652
Свойства За някои естествени слюди е характерна промяната в съотношението на различните химични елементи в тях. Така например при повечето мусковити натрият може да бъде заместен от калий. Различните варианти съдържат хром, ванадий или комбинация от тези два елемента, които заместват част от алуминия. Съотношението между силиция и алуминия може да варира от 3:1 до около 7:1. Подобни промени в състава са известни и при други видове слюди.
Разрушаването на кристалната решетка на слюдите при изветряне става постепенно, с образуване на междинни продукти, което е рядкост при минералите. При заместване на междуслоевите катиони с вода се наблюдава преход към хидрослюдите, при които съдържанието на К2О почти напълно отсъства за сметка на високото съдържание на Н2О. При нагряване между 100 °С и 300 °С в зависимост от вида слюда, тази вода се отделя много лесно. Хидрослюдите са съществен компонент от състава на глините.
Слюдите кристализират обикновено в моноклинна сингония и образуват стълбовидни или пластинчати кристали. Твърдостта им по скалата на Моос варира от 2 при хидрослюдите, които могат да се надраскат с нокът, до 5,5. Този показател се използва за различаване на слюдата от хлоритоида, който има твърдост 6,5. При някои метаморфни скали двата минерала могат лесно да се сбъркат. Плътност – от 2400 до 3300 kg/m3 Специфично тегло – варира от 2,76 за мусковита до 3,2 за богатия на желязо биотит. Цвят – Според цвета си скалообразуващите слюди, с изключение на глауконита, се разделят на две групи – светли (мусковит, парагонит и лепидолит) и тъмни (биотит и флогопит). Погледнати по различни кристалографски направления те могат да имат различни цветове. Разнообразни нюанси се наблюдават и в зависимост от химичния им състав. Тези, които съдържат желязо могат да бъдат кафяви, тъмнозелени и дори черни, като вариантите се дължат на съотношението между Fe2+ и Fe3+. Алуминиевите и магнезиевите са безцветни, но ако съдържат примеси от Fe2+, Mn2+, Cr3+ могат да придобият розов, кафеникав или зеленикав оттенък.
Блясък – стъклен при всички разновидности Цепителност – съвършена в една посока. Вследствие на слоестата структура и слабите връзки между структурните пакети, слюдите могат да бъдат разцепвани на изключително тънки, прозрачни и блестящи листове, като успяват да съхранят гъвкавостта, еластичността, якостта и свойствата на минерала. Изолационни свойства – добър изолатор на електричество и топлина Еластичност – силно еластични Разтворимост – не се разтварят във вода Химическа устойчивост – не се разтварят в киселини и основи Оптичен тип – почти винаги са едноосни кристали Энциклопедия Научной библиотеки/Слюды
Видове слюди Според броя на октаедричните катиони в структурата се различават два вида слюди – диоктаедрични и триоктаедрични. В първия случай катионите Al3+ заемат два от трите октаедъра, оставяйки третия празен. Във втория случай всички октаедри са заети от катионите Mg2+, Fe2+, Li+ и Al3+.
Според химическия си състав слюдите се делят на: алуминиеви, които са диоктаедрични – мусковит, парагонит и други магнезиево-железни – триоктаедрични – биотит, флогопит и други литиеви – лепидолит, тениолит, цинвалдит
Слюдите, при които катионите на калия и натрия са заменени с вода, се отнасят към хидрослюдите и имат променлив състав. Те участват като главни компоненти при някои глинести скални породи. Слюдите често могат да съдържат и редки елементи, присъстващи в състава на минерала като включвания. Такива обикновено са елементите Be, В, Sn, Nb, Та, Ti, Mo, W, U, Th, V, Bi и други. Понякога в тях се срещат и газови включвания от Н2, СО, СО2.
Групи Слюдите се делят на три главни групи, като всеки вид слюда има разновидности с различни наименования. Например мусковитът може да бъде във финолюспестата си форма серицит, хромовият мусковит се нарича фуксит, бариевият – елахерит, ванадиевият – роскоелит и т.н. С различни имена се означават и преходните форми между два вида слюди.
Мусковитова подгрупа Минералите от тази подгрупа са диоктаедрични, като 2/3 от местата в октаедричния слой са заети от тривалентни алуминиеви катиони. Мусковит – KAl2[AlSi3O10](OH,F)2 Парагонит – NaAl2[AlSi3O10](OH,F)2 Фенгит – KAl1,5(Mg, Fe)0,5[Al0,5Si3,5HO10](OH,F)2 Чернихит – (Ba, NaNH4)(V3+, Al)2(Si,Al)4O10(OH)2 Роскоелит – K(V3+, Al, Mg)2[AlSi3O10](OH)2 Тобелит – (NH4, K)Al2[AlSi3O10](OH, F)2 Нанпингит – CsAl2(Si, Al)4O10(OH, F)2
Биотитова подгрупа Минералите от тази подгрупа са триоктаедрични, като всички места са заети от двувалентни магнезиеви катиони. Флогопит – KMg3[AlSi3O10](OH, F)2 Биотит – K(Mg, Fe)3[AlSi3O10](OH, F)2 Анит – KFe32+[AlSi3O10](OH, F)2 Фери-анит – KFe32+[Fe3+Si3O10](OH, F)2 Масутомилит – K(Mn, Li, Al)3[Al0,5Fe3+Si3,5]3O10(F, OH)2 Хендриксит – K(Zn, Mn)3[AlSi3O10](OH, F)2