Жан Морис Емил Бодо е френски инженер и изобретател на първия апарат за цифрова телеграфия. Той е един от пионерите на телекомуникациите. Изобретява кода на Бодо — кодиране на символите за телеграфия. В негова чест през 1927 г. е наречена единицата за скорост на предаване на сигнали — бод.
Биография Бодо е роден 11 септември 1845 г. в Маньо, Франция. Син е на фермера Пиер Емил Бодо, който по-късно става кмет на Ман.
Единственото образование на младия Бодо е в местното начално училище, след което той започва работа при баща си във фермата, а по-късно става пощенски служител като чирак оператор през 1869 г. Системата на Бодо официално е приета от Френските пощи 5 години по-късно. Той е изобретил своя код през 1870 г. и го е патентовал през 1874 г., а на 17 юни 1874 г. Бодо патентова и първия си електрически телеграф. Хардуерът му има 3 основни части: клавиатура, разпределител и хартиена лента. Клавиатурата има само 5 клавиша, управлявани с два пръста на лявата и три пръста на дясната ръка. Кодът е проектиран да бъде лесен за запомняне. Операторите е трябвало да поддържат постоянен ритъм при обичайната скорост на работа от 30 думи в минута. Точното функциониране на тази система зависила от разпределителя.
Първите телеграфни апарати на Бодо са използвани по линията Париж-Бордо (1877 г.). Устройството е показано в Париж на изложение през 1878 г. и печели златен медал, а новата система става световноизвестна. На 27 април 1894 г. създава комуникация между Парижката фондова борса и фондовата борса в Милано. Бодо е подпомаган от Френските пощи за финансирането на своите изследвания, но тъй като това не е било достатъчно, той е принуден да продаде медала си. Открива и практическо решение на проблема за многократно телеграфиране (едновременно предаване на няколко съобщения) чрез последователно предаване на равномерни електрически импулси.
Британската пощенска служба приема системата на Бодо през 1897 г. Същата година тя е подобрена чрез преминаване към перфорирана лента, която е контролирана от разпределителя, с което се заменя ръчната клавиатура. Лентата има 5 реда дупки за кода, а 6 ред е на по-малки дупки – за транспортиране на лентата чрез механизъм.
Умира на 28 март 1903 г. в Со, Франция.
Вижте също
Перфокарта
Източници
Категория:Френски изобретатели Категория:Телеграфия Категория:Френски инженери Категория:Електроинженери Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Хора от Гранд Ест